Деяния 9
1 О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.
Nambu lukumbi lwenulo, Sauli ayonjokisi kuvayogofya kwa kuvakoma vamulanda va Bambu. Akahamba kwa Mteta Mkulu,
2 О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.
akayupa balua ya kummanyisa kwa nyumba za kukonganekela Vayawudi zezavi ku Damasko, muni akavakolela vandu vevilanda Njila ya Bambu, vagosi amala vadala, avakamula na kuvaleta ku Yelusalemu.
3 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
Sauli peavi munjila papipi kuhika ku Damasko, chigafula lumuli kuhuma kunani kwa Chapanga lukamtindila kumlangasa mwene pandi zoha.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
Sauli akagwa pahi ndi akayuwana lwami lukumjovela, “Sauli, Sauli! Ndava kyani ukuning'aha?”
5 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.
Sauli akakota, “Ndi wayani veve, Bambu?” Na lwami lula lukayangula, “Nene ndi Yesu mweukuning'aha.
6 Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.
Nambu hinu yima uhamba kumujini, kwenuko ndi kwewijoviwa chechikugana kuchihenga.”
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
Vandu vevavi mulugendu pamonga na Sauli vayimili nuu ndava ya kukangaswa, vayuwini lwami lula nambu vamuwene lepi mundu yoyoha.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
Sauli akayinuka, peagubukwili mihu gaki, nakuhotola kulola, hinu vandu vevavi mulugendu nawu vakamkamula chiwoko kumlongosa mbaka ku Damasko.
9 И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.
Sauli atamili magono gadatu changalola, na lukumbi lwenulo lwoha atamii changalya chindu amala kunywa chindu chochoha.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
Damasko kula ndi kwavili na msadika mmonga liina laki Anania. Mwenuyo akemeliwi kujovewa na Bambu mumawono, “Anania!” Mwene akayidika, “Nivii apa, Bambu.”
11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
Mwene Bambu akamjovela, “Ujitendelekahi uhamba kunjila yeyikemelewa Selede mbaka kunyumba ya Yuda ukotayi kumvala mundu yula mweahumili ku Taso, liina laki Sauli. Hinu akumuyupa Chapanga,
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.
na Sauli amali kuloleswa mumaono na Bambu, kuvya mundu mweikemiwa Anania avi kuyingila mugati na kumvikila mawoko muni alola kavili.”
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.
Nambu Anania akayangula, “Bambu, vandu vamahele nivayuwini mambu gakumvala mundu uyu, niyuwini gahakau neju geavahengili vamsadika vaku ku Yelusalemu kula.
14 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.
Na hinu vamteta vakulu vampeli uhotola Sauli abwela kuni ku Damasko kuvakamula voha vevakukusadika veve.”
15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;
Nambu Bambu akamjovela Anania, “Uhamba ndu, muni mwenuyo nimuhagwili muni anihengela, kukokosa ndava ya liina langu kwa vandu vangali Vayawudi na vankosi vavi na kwa vandu va Isilaeli.
16 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.
Namwene yati nikumlangisa mambu gamahele gegakumgana kung'aiswa ndava yangu.”
17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
Hinu Anania akahamba mbaka panyumba yeniyo, akayingila mugati, kangi akamvikila mawoko Sauli. Akamjovela “Mlongo Sauli, Bambu Yesu ndi mweanitumili, mwene akuhumalili pawakavili munjila kubwela kuni, anitumili nene muni uhotola kulola kavili na kumemeswa Mpungu Msopi.”
18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
Bahapo vindu ngati magagau vikagwa pahi kuhuma mumihu mwa Sauli, ndi akalola kavili. Hinu akayima, akabatiziwa,
19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
na peamali kulya chakulya makakala gaki gakamuwuyila. Sauli atamili pamonga na vawuliwa magono gadebe ku Damasko kula.
20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
Bahapo akatumbula kukokosa munyumba za kukonganekela Vayawudi, kuvya Yesu ndi Mwana wa Chapanga.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?
Vandu voha vevamyuwini vakakangasa, vakakota, “Wu, mundu mwenuyu lepi yula mweavakomili vandu vala vevamuyupayi kwa liina la Yesu wa ku Yelusalemu? Na ndava ya mpangu wenuwo ndi abwela penapa, avakamula vandu na kuvapeleka kwa vamteta vakulu!”
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
Sauli akayonjokeseka ukekesi na makakala, ndava ya kujova hotohoto kuvya Yesu ndi Kilisitu, Vayawudi va ku Damasko luhala lukavayaga.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
Pagamaliki magono gamahele, Vayawudi vakakonganeka na kukita mpangu wa kumkoma Sauli.
24 но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,
Nambu Sauli ayuwini mpangu wavi. Kilu na muhi vamlindili mumilyangu ya kuyingalila kumujini muni vahotola kumkoma.
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
Lukumbi lwa kilu vawuliwa vaki vakamtola na kumhulusa pahi mugati ya lidengu livaha mufwasi ya luwumba.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.
Sauli pahaikili ku Yelusalemu akalinga kujiwunga na vawuliwa vala. Nambu vandu voha vamyogwipi vamsadiki lepi kuvya mwene ndi mulanda wa chakaka.
27 Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
Kangi Banaba akamtola Sauli na kumpeleka kwa vamitumi, akavadandaulila kumvala Sauli cheamuwene Bambu munjila, na Bambu chealongili nayu. Mewawa avadandaulili kuvya Sauli cheahotwili kukokosa muuhotola wa Yesu changali wogohi, ku Damasko kula.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.
Hinu Sauli akatama pamonga nawu, akagendelela pa Yelusalemu poha kuni ikokosa liina la Bambu changali wogohi.
29 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.
Mewawa alongili na kuhutana na Vayawudi vevilongela Chigiliki, nambu vene vapangili kumkoma.
30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
Valongo vala pevayuwini mpangu wenuwo, vakamtola Sauli na kuhamba nayu ku Kaisalia ndi vakamtuma ahamba ku Taso.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
Lukumbi lwenulo msambi wa vandu vevakumsadika Kilisitu vakavya na uteke na mumiji yoha ya ku Yudea na ku Galilaya na ku Samaliya. Layendalili kukula mukuyupa Bambu na kuyonjokeseka na kutangatiliwa na Mpungu Msopi.
32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.
Petili peavi mulugendu kila pandi mewa avahikilili vandu va Chapanga vevatamayi kumuji wa Luda.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.
Kwenuko akamkolili mundu mmonga liina laki Ainea mweavi na utamu wa kupola higa, ndi agonili pa mpasa mulukumbi lwa miyaka nane.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.
Petili akamjovela, “Ainea, Yesu Kilisitu akukulamisa. Yimuka, ujitandikila mpasa waku.” Bahapo Ainea akayima.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.
Vandu voha va ku Luda na ku Saloni pavawene Ainea, vakamuwuyila Bambu.
36 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
Kumuji wa Yopa kwavili na mulanda mmonga mdala liina laki Tabita, kwa Chigiliki ndi Doka mana yaki huluku. Mdala mwenuyo ahengayi mambu ga kumganisa Chapanga na kuvatangatila vangangu.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
Magono genago alwalili na kufwa. Hinu vandu vayisambisi higa yaki, vakamgonesa kugolofa.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
Muji wa Luda wavi papipi na muji wa Yopa, hinu vamsadika vala pevayuwini kuvya Petili avi kwenuko, ndi vakavatuma vandu vavili na ujumbi uwu, “Chondi, ubwela kwitu kanyata.”
39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
Hinu, Petili akawuka na kulongosana na vajumbi vala, pevamali kuhika vampeliki kugolofa. Valipwela voha vevavi penapo vamtindili Petili vakavembeneka na kumlangisa magwanda na nyula zoha zeatengenezayi Doka pavi mumi.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
Petili avahumisi kuvala vandu voha akafugama akayupa kwa Chapanga. Kangi akahegelela payavi higa pala na kujova, “Tabita, yumuka!” Mwene akagubukula mihu, hinu peamuwene Petili ndi akayinuka na kutama.
41 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.
Petili akamkamula chiwoko, akamyinula. Kangi akavakemela vamsadika na valipwela vala ndi akavagotolela kuni avi mumi.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
Malovi ga lijambu lenilo gadandasiki pandu poha ku Yopa, na vandu vamahele vakamsadika Bambu.
43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.
Petili atamili ku Yopa kwa magono nunuyu, munyumba ya mundu mweitendelekela vindu vya chikumba liina laki Simoni.
