Деяния 9
1 О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.
But Saul, still breathing threats and slaughter against the disciples of the Lord, went to the high priest
2 О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.
and asked for letters from him to the synagogues of Damascus, that if he found any who were of the Way, whether men or women, he might bring them bound to Jerusalem.
3 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
As he traveled, he got close to Damascus, and suddenly a light from the sky shone around him.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
He fell on the earth, and heard a voice saying to him, “Saul, Saul, why do you persecute me?”
5 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.
He said, “Who are you, Lord?” The Lord said, “I am Jesus, whom you are persecuting.
6 Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.
But rise up and enter into the city, then you will be told what you must do.”
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
The men who traveled with him stood speechless, hearing the sound, but seeing no one.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
Saul arose from the ground, and when his eyes were opened, he saw no one. They led him by the hand and brought him into Damascus.
9 И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.
He was without sight for three days, and neither ate nor drank.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
Now there was a certain disciple at Damascus named Ananias. The Lord said to him in a vision, “Ananias!” He said, “Behold, it’s me, Lord.”
11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
The Lord said to him, “Arise and go to the street which is called Straight, and inquire in the house of Judah for one named Saul, a man of Tarsus. For behold, he is praying,
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.
and in a vision he has seen a man named Ananias coming in and laying his hands on him, that he might receive his sight.”
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.
But Ananias answered, “Lord, I have heard from many about this man, how much evil he did to your saints at Jerusalem.
14 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.
Here he has authority from the chief priests to bind all who call on your name.”
15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;
But the Lord said to him, “Go your way, for he is my chosen vessel to bear my name before the nations and kings, and the children of Israel.
16 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.
For I will show him how many things he must suffer for my name’s sake.”
17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
Ananias departed and entered into the house. Laying his hands on him, he said, “Brother Saul, the Lord, who appeared to you on the road by which you came, has sent me that you may receive your sight and be filled with the Holy Spirit.”
18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
Immediately something like scales fell from his eyes, and he received his sight. He arose and was baptized.
19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
He took food and was strengthened. Saul stayed several days with the disciples who were at Damascus.
20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
Immediately in the synagogues he proclaimed the Christ, that he is the Son of God.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?
All who heard him were amazed, and said, “Isn’t this he who in Jerusalem made havoc of those who called on this name? And he had come here intending to bring them bound before the chief priests!”
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
But Saul increased more in strength, and confounded the Jews who lived at Damascus, proving that this is the Christ.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
When many days were fulfilled, the Jews conspired together to kill him,
24 но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,
but their plot became known to Saul. They watched the gates both day and night that they might kill him,
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
but his disciples took him by night and let him down through the wall, lowering him in a basket.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.
When Saul had come to Jerusalem, he tried to join himself to the disciples; but they were all afraid of him, not believing that he was a disciple.
27 Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
But Barnabas took him and brought him to the apostles, and declared to them how he had seen the Lord on the way, and that he had spoken to him, and how at Damascus he had preached boldly in the name of Jesus.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.
He was with them entering into Jerusalem,
29 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.
preaching boldly in the name of the Lord Jesus. He spoke and disputed against the Hellenists, but they were seeking to kill him.
30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
When the brothers knew it, they brought him down to Caesarea and sent him off to Tarsus.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
So the assemblies throughout all Judea, Galilee, and Samaria had peace and were built up. They were multiplied, walking in the fear of the Lord and in the comfort of the Holy Spirit.
32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.
As Peter went throughout all those parts, he came down also to the saints who lived at Lydda.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.
There he found a certain man named Aeneas, who had been bedridden for eight years because he was paralyzed.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.
Peter said to him, “Aeneas, Jesus Christ heals you. Get up and make your bed!” Immediately he arose.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.
All who lived at Lydda and in Sharon saw him, and they turned to the Lord.
36 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
Now there was at Joppa a certain disciple named Tabitha, which when translated means Dorcas. This woman was full of good works and acts of mercy which she did.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
In those days, she became sick and died. When they had washed her, they laid her in an upper room.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
As Lydda was near Joppa, the disciples, hearing that Peter was there, sent two men to him, imploring him not to delay in coming to them.
39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
Peter got up and went with them. When he had come, they brought him into the upper room. All the widows stood by him weeping, and showing the tunics and other garments which Dorcas had made while she was with them.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
Peter sent them all out, and knelt down and prayed. Turning to the body, he said, “Tabitha, get up!” She opened her eyes, and when she saw Peter, she sat up.
41 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.
He gave her his hand and raised her up. Calling the saints and widows, he presented her alive.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
This became known throughout all Joppa, and many believed in the Lord.
43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.
He stayed many days in Joppa with a tanner named Simon.
