Деяния 8
1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по Юдейските и Самарийските окръзи.
And Saul approved of his execution. On that day a great persecution arose against the church in Jerusalem, and all the believers except the apostles were scattered throughout the regions of Judea and Samaria.
2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
Devout men carried Stephen away for burial and made great lamentation over him.
3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
But Saul was ravaging the church. Entering house after house, he dragged off both men and women and put them in prison.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
Now those who had been scattered went around preaching the message of good news.
5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
Philip went down to a city of Samaria and began proclaiming to them the Christ.
6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше.
With one accord the crowds paid close attention to what Philip said as they listened to him and saw the signs he was performing.
7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени;
For unclean spirits came out of many who had them, crying out with a loud voice, and many who were paralyzed or lame were healed.
8 тъй щото настана голяма радост в оня град.
And there was great joy in that city.
9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария.
Now a man named Simon had previously practiced magic in the city and amazed the people of Samaria, declaring himself to be someone great.
10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила.
From the least to the greatest, they paid close attention to him, saying, “This man is the great power of God.”
11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
They all paid close attention to him because he had amazed them with his magical arts for a long time.
12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
But when they believed Philip as he preached good news about the kingdom of God and the name of Jesus Christ, they were baptized, both men and women.
13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.
Even Simon himself believed. After he was baptized, he kept close company with Philip and was amazed as he saw miracles and signs taking place.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана,
When the apostles in Jerusalem heard that Samaria had received the word of God, they sent them Peter and John.
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
These two went down and prayed for the Samaritan believers to receive the Holy Spirit,
16 Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
for the Spirit had not yet fallen upon any of them; they had only been baptized in the name of Christ Jesus.
17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух.
Then Peter and John laid their hands on the Samaritan believers, and they received the Holy Spirit.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
When Simon saw that the Holy Spirit was given through the laying on of the apostles' hands, he offered them money,
19 Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
saying, “Give this power to me as well, so that whomever I lay my hands on may receive the Holy Spirit.”
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари.
But Peter said to him, “May yoʋr silver be destroyed with yoʋ, because yoʋ thought yoʋ could acquire the gift of God with money!
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
Yoʋ have no share or portion in this matter, for yoʋr heart is not right before God.
22 Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;
Therefore repent of this wickedness of yoʋrs, and plead with God in the hope that the intention of yoʋr heart might be forgiven yoʋ.
23 понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
For I see that yoʋ are bitterly envious and in bondage to unrighteousness.”
24 А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте.
In response Simon said, “Pray to the Lord for me so that nothing you have said will happen to me.”
25 Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села.
After Peter and John had testified and spoken the word of the Lord, they returned to Jerusalem, preaching the good news in many villages of the Samaritans as they went.
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
Now an angel of the Lord said to Philip, “Rise and go toward the south, to the road that goes from Jerusalem down to Gaza.” (This is a desert road.)
27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото и съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
So he rose and went. And behold, there was an Ethiopian eunuch, a court official in charge of the entire treasury of Candace, the queen of the Ethiopians. This man had come to Jerusalem to worship
28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
and was sitting in his chariot on his way back home, reading the prophet Isaiah.
29 А Духът рече на Филипа: приближи се и придружи тая колесница.
The Spirit said to Philip, “Go over and join that chariot.”
30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли какво четеш?
So Philip ran up to it and heard the man reading the prophet Isaiah. He said, “Do yoʋ understand what yoʋ are reading?”
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не опъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
The man said, “How can I, unless someone guides me?” So he invited Philip to come up and sit with him.
32 А мястото от писанието, което четеше, беше това: "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата си;
This is the passage of Scripture that he was reading: “Like a sheep he was led to slaughter, and like a lamb is silent before its shearer, so he did not open his mouth.
33 В унижение отмени се съдбата му, А поколението му, Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"
In his humiliation he was denied justice. Who will tell of his posterity? For his life was taken from the earth.”
34 И скопецът продума та рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?
The eunuch said to Philip, “I ask yoʋ, who does the prophet say this about? About himself, or about someone else?”
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
Then Philip opened his mouth to speak, and beginning from this Scripture, he told him the good news about Jesus.
36 И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
As they were going along the road, they came to some water, and the eunuch said, “Behold, here is water! What prevents me from being baptized?”
37 и Филип рече: Ако вярваш от все сърце можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.
38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
So he ordered the chariot to stop, and the two of them went down into the water, both Philip and the eunuch, and Philip baptized him.
39 А когато излязоха из водата, Господния Дух грабна Филипа; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си.
When they came up out of the water, the Spirit of the Lord caught Philip away, and the eunuch saw him no more, but went on his way rejoicing.
40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
Philip, however, found himself at Azotus, and as he passed through that region, he preached the gospel in all the towns until he came to Caesarea.
