Holy Bible Aionian Edition® ~ Bulgarian---Bulgarian-Bible ~ Acts Chapter 5

< Деяния 5 >

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

Hannisenla mi inkhat a riming Ananias a dôngma Sapphira leh an oma, an neinun senkhat a juora.

2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

Hannirese ma sum hah a dôngma inrietpuiin in-ang a thupa, adang aminieng kai hah tîrtonngei kuta an hong pêka.

3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Hanchu Peter'n, “Ananias Ratha Inthieng huongin ram man in-angrip thup rangin ithomo Soitan'n nu mulungrîla racham ni min nei?

4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

Nu juor mâna han khom nata ania; nu juor suo nûkin khom aman chu nata ania, ithomo ma anga neinun tho rangin nu mulunga na masata? Miriemngei huong nimak chea, Pathien huong kêng ni ni,” a tipea.

5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Ananias'n ma chong hah a riet lehan, ha renghan an leta a thi kelena; hanchu ha thurchi a riet murdi'n chu asân an chi zoia.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.

Ruothartengei an honga, a ruok hah an thoma, an rojôna, male an phûm zoi.

7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.

Dâr inthum vêl suole a dôngma khom ite roi riet loiin a hong lûta.

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.

Peter'n amanu kôm, “Na pasal le neinun man nin man hah hi dôr veihi mo ani, ni ril roh?” tiin a rekela, “O, ma dôr vai hih ani,” tiin amanu han a thuona.

9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

Masikin Peter'n amanu kôm han, “Ithomo Pumapa Ratha minsinna rangin no lômpa le nin inruol? En ta atûn hin na lômpa phûm ngei khom mokota an hong tung nôk zoi so, male nangma khom nang rojôn nôk an tih,” a tia.

10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.

Hanchu voikhat rengin Peter ke kunga han ân leta a thi kelena. Ruothartengei hah an hong lûta, amanu hah a thîn an hong mua, masikin an rojôn paia, a pasal kôla han an phûmsa zoi.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Koiindang mi murdi ngei le midangngei ha roi a riet murdi'n chu asân an chi sabak zoi.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;

Tîrtonngei chu mipui lâia kamâmruoingei le sininkhêl tamtak an tho tira. Iempungei anrêngin Solomon Bokropa an intûpkhôm ngâia.

13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;

An pâl pêntieng mingei hah tute an kôma kop ngam khâimak ngeia, nikhomsenla mingeiin anni ngei hah an minpâk ngâi.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],

Hannirese Pumapa iempungei pasal le nupang tamtakin an pâla kopin an hong pung bang ani.

15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

Tîrtonngei sintho sika han, damloingei khom khalâidung lamlienngeia an hong rojôna, jâlmunngeia, puonphângeia an min jâl ngeia, Peter hong inlôi zorân a rilîm tete luon mi minli thei duoi mo, an tia.

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.

Jerusalem kôl revêla khopuingei renga mipuingei an honga, damloingei, ramkhori sûrngei an hong tuonga; anrêngin an dam let zoi.

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,

Hanchu ochai Inlaltak le a champui Sadduceengei murdi an honga, tîrtonngei hah an narsa ngei tataka, dûkmintong ngei rang an masata.

18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.

Tîrtonngei hah an sûr ngeia intâng ina an khum ngei zoi.

19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.

Hannirese, jâna Pumapa vântîrton inkhatin intâng in mokot hah ajuong mo-onga, pêntieng a tuong ngeia male an kôm,

20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

“Se ungla Biekina vân ding ungla, male mipuingei kôm hi ringna thar roi hih varil roi,” a tia.

21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

Ma chong hah an jôma, male an sea, khuovârchak dôrin Pathien Biekina an lûta, mi an minchu phut zoi. Hanchu Ochai Inlaltak le a champuingei hah an honga, Juda ulienngei murdi hah roijêkna lientak nei rangin an koi bûma; an makunga rangin tîrtonngei varuoi rangin intâng ina mi an tîra.

22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

Aniatachu, ulienngei hah an vatungin chu intâng ina han tîrtonngei hah tute va mu khâi mak ngeia, masikin an hong kîr nôka,

23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

“Intâng in ha asadimin inkhârin a rungpungei mokotngeia indingin kin va mua; hannirese kin mo onga asûnga tute mu mak me,” tiin an hong rila.

24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

Biekina ochaisi le ruoipu ulien han ha chong hah an rietin chu, “Tîrtonngei chunga imo atung ani zoi hih,” tiin an kamâm sabak zoia.

25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

Hanchu mi inkhat a honga, an kôm, “Rangâita u! Intâng ina mi nin khum ngei han Biekina mi an minchu ngei bang so,” tiin a hong rila.

26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Hanchu ruoipu ulien hah a champuingei le an honga tîrtonngei hah rangrât song loiin an hong ruoi ngeia, rangrât an songin chu mipuingeiin lungin me deng ni ngei ti an chi sikin.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

Tîrtonngei asûnga an hong tuonga male roijêkna muna an inding ngeia, male Ochai Inlaltak han chong a rakel ngeia.

28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

“Hi mi riminga hin minchu tet khâi loi rangin chong inngartak nangni kin pêka, aniatachu en ta u nin chongrilin Jerusalem nin min sipzit zoi hi! hi mi thina hih keini ngei mi minpêl rang nin bôk ani hih!” tiin a ti pe ngeia.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

Peter le tîrton dangngei han, “Miriemngei chong nêkin Pathien chong kin jôm ngêt rang ani.

30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

Nangnin Khrosa peret leh nin jêmdela nin that Jisua hah ei richibulngei Pathien'n a kaithoi nôk zoi.

31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

Israelngei nunsie minsîr ngeia ngâidam an chang theina rangin Ama ngêt hah Pathien'n Ruoipu le Sanminringpu ni rangin a changtienga rangin a kaithoi zoia.

32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.

Keini hih ha roi rietpuipungei kin nia, Keini le Ratha Inthieng, Pathien'n chong jôm ngei kai kôma a pêk ngâi hah kin ni sa,” tiin an thuona.

33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

Hanchu roijêkpungei han ma chong ha an rietin chu asân an ning athika, tîrtonngei hah thatpai rang an bôka.

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

Hannirese an lâia Pharisee inkhat a riming Gamaliel, Balam minchupu le mitinin mirit an tho ngâi hah Roijêkna han ândinga. Tîrtonngei hah pêntieng chomolte mojôk rangin chong a pêka,

35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

hanchu roijêkpungei makunga han, “Ki Israel champuingei, hi mingei chunga tho ranga nin bôk chunga hin indîn roi.

36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

Moton han khom Theudas, ‘Milien ki ni’ tiin a hong oma, mi raza minli dôr an jûi ti nin la riet, nikhomrese ama hah thatin a oma, a nûk jûipungei khom anrêngin chekaninchâi zita ite ni khâimak ngei.

37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

Ma suonûk khom han, intelna zora lâiin Galilee rama om Judas hah a hong om nôka; a tieng mi tamtak an kop nôka, aniatachu, ama khom thatin a om nôka a nûk jûipungei murdi khom chekaninchâi zit nôka.

38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

Masikin ma roia hin nangni ki ti, hi mingei hih tôn ngei no roi, omchien rese ngei! tho ranga an bôk le an sintho ngei hih miriem renga ânzir anînchu mong nôk kelen atih,

39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

hannirese Pathien renga an tho anînchu mene no tunui, Pathien doi kêng nin hong changna rang!” a tia. Roijêkna han Gamaliel chong hah an poma.

40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.

Tîrtonngei hah asûnga an koi ngeia, an vîk ngeia, Jisua rimingin thurchi misîr tet khâiloi rangin chong an pêk ngeia, male an mojôk ngei zoi.

41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

Hanchu, roijêkpungei lâi renga an jôka Jisua riming sika tuong thei rangin intelin an om sikin asân an râiasâna.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Male anîngtin Biekin le insûng ngeia thurchisa misîrin, Jisua chu Messiah ani tiin an misîr bang ngâi.

Go to > Bookmark / Concordance / Maps / Report Issue

The Death of Ananias

The world's first Holy Bible un-translation!