Деяния 5
1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
Lyahanu mukwame zumwi yo sumpwa Ananiyasi, ni Safira mwihyabwe, babauzi imbali ye zintu zabo,
2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
Nabika imbali imwi yeshiliñi ibauzwa (mwihyabwe naye avakwizi), ni kuka leta onse avashali kumatende ava Apositola.
3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
Linu Pitorosi nati, “Ananiyasi, cinzi Satani hezula munkulo yako ku chenga Luhuho lu Jolola kupata imwi isheleñi ya muulo wa chisi chako?
4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
Hachisena chiveni kuwuziwa, kana chivali njichako? Linu hachi mana kuuziwa, kana chivasina muyediso yako? uva zezete vuti chezi zintu munkulo yako?” Kana uva chengi muntu, kono kwa Ireeza.
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
Mu kuzuwa aa maanzwi, Ananiyasi nawa hansi niku huza lwa ma manimani. Kutiya kukando nikwezila vonse vava zuwi izo zintu.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
Baswisu niveza kumu vungila mwi sila, ni kumu nyamuna ni kukamuunga.
7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
Haku hita inhola zotatwe, mwihyabwe cheza kwinjira, nasezivite chiva tendahali.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
Pitolosi nacho kwali, “Uni wambile kuti inkanda yenu mwa iwulisa cheyi inteko? “Nati “ee, cheyi inteko.”
9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
Linu Pitolosi nati kwali, “Muva zuminzani vule ku lika luhuho lwa Simwine? Lole, “Matende a vaka unga mwihyenu ena hamulyango, imi njete vakunyamune nawe.”
10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
Haho vulyo chawira hansi ha matende akwe, niku huza lwa mamanimani, imi vaswisu havenjira nikumu wana ufwile; chiva munyamuna, nikuka muunga hembali ni mwihyabwe.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
Kutiya kukando nikweza he nkereke yonse, ni heulu lya vonse vava zuwi izi zintu.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
Imboniso zingi ni makazo zivali ku chitahala mukati ka vantu cha mayanza avapositola. Vavena vonse mu malibera a Salumoni.
13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
Imi kakwina niyava ku wola ku lipapata kuli kopanya navo; nikuva vulyo, vava ku tembwa ahulu ku vantu.
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
Nikuva vulyo balumeri vangi vavakusi wera kwa Simwine, ikunga lya bakwame ni vaanakazi,
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
chovulyo vava ku letanga va lwala mumigwagwa niku va lazika ha mimbeta ni muzipura, kuti Pitolosi cha hita, munzunde wakwe mu uwole ku wila havamwi vavo.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
Nikweza hamwina impalo inkando ya vantu bazwa kumatoropo mwa Jerusalema, kuleta valwala navo vava vulumukiswa inhuho zisa jololi, imi vonse vava hozwa.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
Kono mupurisita yo hanzi na ziimana, nivonse vavena naye (chikwata chava Saduki); imi nive zula muna
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
Niva viika mayanza havapositola, ni ku va vika mu ntorongo ya vantu.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
Masiku Iñeloi lya Ireeza chilyeza kwi yalula milyango ye njorongo niku vazwisa hanze, ni kuvati.
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
Muyende, muka zime mwi tempere, niku wamba ku bantu vonse manzwi avuhalo.”
21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
Hava zuwa izi, nivenjira mwi tempere musihalizana niku ruta. Kono mupurisita yo hanzi cheza, navo vavena naye, niku supa inkuta hamwina, ni vonse bakulwana vavantu va Isiraere, ni kuva tumina kuntorongo kuka leeta vapositola.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
Kono vakapaso vava yendi kana vavakava wani muntorongo, ni vaka vola ni kwiza ku viha,
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
“Twaka wana intorongo iyalitwe siinte ni ba ganteli ba zimene hamulyango, kono hatwa iyalula, kakwina itwa wana mukati.”
24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
Linu muyendisi wa mwi tempere ni mupurisita mukulwana hava zuwa aa maanzwi, ciba ziyeleha chavo ni chiwola kuzwa mwateni.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
Linu zumwi neza kuva wambila, “Vakwame vamu va vikite muntorongo vazimeene mwi tempere niva ruta vaantu.”
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
Linu muyendisi chayenda ni vakapaso, niku kavavoza, kono nikusena vulwisi, mukuti vava tite kuti vaantu pona chivava pwacoola cha mavwe.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
Hava kava leta, chivava leta havusu vwe nkuta. Mupurisita yo hanzi nava vuzola impuzo,
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
nacho, “Tumi ha mulandu wa kusa ruta mweli zina, imi, chimwe zuza Jerusalema ni ntuto zenu, niku tavera ku leta malaha ozu mukwame hetu.”
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
Kono Pitolosi ni vapositola nivetaba, “Tulukera ku kuteka Ireeza insinyi vaantu.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
Ireeza uveshetu ava kuzi Jesu, imuve hayi ni kumu hanzika hesamu.
31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
Ireeza ava mukuzikizi kwi yanza lyakwe lya chilyo kuva mwaana' simwine ni muhazi, kuha kuliwamba zivi kwa Isiraere, niku kwatila zivi.
32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
Tu mpaki zezi zintu, imi ni luhuho lu Jolola, ulo lwavahi kwavo vamu kuteka.”
33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
Lyahanu inkuta hai zuwa izi. Vava vengi nikusaka kwi haya vaapositola.
34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
Kono mufalisi yava kusupwa Gamaliele, muruti wa mulao, yava kukutekwa ku vantu vonse, chazima niku laera vaapositola ku zwila hanze kaninizana.
35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
Linu chati kuvali, “Vakwame vaIsiraele, Mutwalize minahano kuchimusaka kutenda kwava vaantu.
36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
Chenako ya kumasule, Teudiyasi avavuki nalibboka kuvaumwi, imi impalo yavakwame, valikana myanda yoone, nivenjila kwali. Nehaiwa, nivonse vavali kumu kuteka vava hasanywa ni kusa vachimwi.
37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
Kuzwa kozu mukwame, Judasi wa Galileya navuka mumazuva achipalo nikuhindikisa vamwi vaantu mwisule lyaankwe. Naye chehaililwa, nivonse vakumu kuteka vava hasanywa.
38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
Hanu ni mi wambila, muzwe kwava makwame, ni kuva siya vovona, ilikuti uwu muzezo kapa mutendo wa vaantu, muulyatililwe.
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
Kono heba wa Ireeza, kete muwole ku u lyatilila, mu wola kuli wana kuti chi mu kwete mulwisa Ireeza.” Imi chiva susuwezwa.
40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
Linu ni va supila vaapositola mukati, nikuva kavoola ni kuva hambiliza kusa kawamba mwi zina lya Jesu, ni vava siya kuti vayende.
41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
Chiva siya inkuta niva tabuluhite mukuti vavavalilwe kuku nyandisizwa che Izina.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Kuzwaho chezuva, mwi tempere ni chenzubo, ninzuvo, vava ku lutirire ni kutaza Jesu kuva Keresite.
