Деяния 5
1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
Or un certain homme, du nom d’Ananie, avec Saphire, sa femme, vendit un champ,
2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
Et frauda sur le prix du champ, sa femme le sachant, et en apportant une partie, il la déposa aux pieds des apôtres.
3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
Mais Pierre lui dit: Ananie, pourquoi Satan a-t-il tenté ton cœur, pour mentir à l’Esprit-Saint, et frauder sur le prix du champ?
4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
Restant en tes mains, ne demeurait-il pas à toi? et vendu, n’était-il pas encore en ta puissance? Pourquoi donc as-tu formé ce dessein dans ton cœur? Tu n’as pas menti aux hommes, mais à Dieu.
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
Or, entendant ces paroles, Ananie tomba et expira; et il se répandit une grande crainte sur tous ceux qui apprirent ces choses.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
Et de jeunes hommes, se levant, l’enlevèrent, et, l’ayant emporté, ils l’ensevelirent.
7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
Mais il arriva, dans l’espace d’environ trois heures, que sa femme, ignorant ce qui s’était passé, entra.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
Et Pierre lui dit: Femme, dites-moi si vous avez vendu le champ ce prix-là? Elle répondit: Oui, ce prix-là.
9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
Et Pierre lui dit: Pourquoi vous êtes-vous concertés ensemble pour tenter l’Esprit-Saint? Voilà que les pieds de ceux qui ont enseveli votre mari sont à la porte, et ils vous emporteront.
10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
Et aussitôt elle tomba à ses pieds, et elle expira. Or les jeunes hommes, étant entrés, la trouvèrent morte; ils l’emportèrent donc et l’ensevelirent auprès de son mari.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
Et il se répandit une grande crainte dans toute l’Eglise et en tous ceux qui apprirent ces choses.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
Cependant, par les mains des apôtres, s’opéraient beaucoup de miracles et de prodiges au milieu du peuple. Et tous unis ensemble se tenaient dans le portique de Salomon.
13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
Or aucun des autres n’osait se joindre à eux; mais le peuple les exaltait.
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
Ainsi de plus en plus s’augmentait la multitude des croyants dans le Seigneur, hommes et femmes;
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
De sorte qu’ils apportaient les malades dans les places publiques, et les posaient sur des lits et sur des grabats, afin que, Pierre venant, son ombre au moins couvrît quelqu’un d’eux, et qu’ils fussent délivrés de leurs maladies.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
Le peuple des villes voisines de Jérusalem accourait aussi, apportant des malades et ceux que tourmentaient des esprits impurs; et tous étaient guéris.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
Alors le prince des prêtres se levant, lui et tous ceux de son parti (c’est-à-dire de la secte des sadducéens), furent remplis de colère;
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
Ils mirent la main sur les apôtres et les jetèrent dans une prison publique.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
Mais un ange du Seigneur, ouvrant pendant la nuit les portes de la prison, et les faisant sortir, dit:
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
Allez, et, vous tenant dans le temple, annoncez au peuple toutes les paroles de cette vie.
21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
Ce qu’ayant entendu, ils entrèrent au point du jour dans le temple, et ils enseignaient. Cependant le prince des prêtres étant venu, et ceux de son parti aussi, ils convoquèrent le Conseil et tous les anciens des enfants d’Israël, et ils envoyèrent à la prison pour qu’on amenât les apôtres.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
Quand les archers y furent arrivés, et qu’ayant ouvert la prison ils ne les trouvèrent point, ils revinrent l’annoncer,
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
Disant: Nous avons trouvé la prison fermée avec le plus grand soin, et les gardes debout devant les portes; mais ayant ouvert, nous n’avons trouvé personne dedans.
24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
Dès que le magistrat du temple et les princes des prêtres eurent entendu ces paroles, pleins de doutes à l’égard de ces hommes, ils ne savaient ce que cela deviendrait.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
Mais quelqu’un survenant leur dit: Voilà que les hommes que vous aviez mis en prison sont dans le temple et enseignent le peuple.
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
Alors le magistrat y alla avec ses archers, et il les amena sans violence, parce qu’ils craignaient d’être lapidés par le peuple.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
Lorsqu’ils les eurent amenés, ils les introduisirent dans le Conseil, et le prince des prêtres les interrogea,
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
Disant: Nous vous avons défendu absolument d’enseigner en ce nom-là, et voilà que vous avez rempli Jérusalem de votre doctrine, et que vous voulez rejeter sur nous le sang de cet homme.
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
Mais Pierre et les apôtres, répondant, dirent: Il faut plutôt obéir à Dieu qu’aux hommes.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
Le Dieu de nos pères a ressuscité Jésus, que vous-mêmes vous avez fait mourir, le suspendant à un bois.
31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
C’est lui que Dieu a élevé par sa droite comme prince et Sauveur, pour donner à Israël pénitence et rémission des péchés;
32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
Or nous sommes témoins de ces choses, nous et l’Esprit-Saint que Dieu a donné à tous ceux qui lui obéissent.
33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
Ce qu’ayant entendu, ils frémissaient de rage, et ils pensaient à les faire mourir.
34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
Mais un certain pharisien, du nom de Gamaliel, docteur de la loi, et honoré de tout le peuple, se levant dans le conseil, ordonna de faire sortir un moment les apôtres;
35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
Et il leur dit: Hommes d’Israël, prenez garde à ce que vous ferez à l’égard de ces hommes.
36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
Car, avant ces jours-ci, Théodas a paru, se disant être quelqu’un, et auquel s’attacha un nombre d’environ quatre cents hommes; il fut tué, et tous ceux qui croyaient en lui se dissipèrent et furent réduits à rien.
37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
Après lui s’éleva Judas, le Galiléen, aux jours du dénombrement, et il attira le peuple après lui; il périt, lui aussi, et tous ceux qui s’étaient attachés à lui furent dispersés.
38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
Voici donc pourquoi je vous dis: Ne vous occupez plus de ces hommes, et laissez-les; car si cette entreprise ou cette œuvre est des hommes, elle se dissipera;
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
Que si elle est de Dieu, vous ne pourrez la détruire, et peut-être que vous vous trouveriez combattre contre Dieu même. Ils acquiescèrent à son avis.
40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
Ayant donc rappelé les apôtres, ils leur défendirent, après les avoir fait déchirer de coups, de parler aucunement au nom de Jésus; et ils les renvoyèrent.
41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
Et eux sortirent du conseil, pleins de joie de ce qu’ils avaient été jugés dignes de souffrir des outrages pour le nom de Jésus.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Et tous les jours, ils ne cessaient, dans le temple, et de maison en maison, d’enseigner et d’annoncer le Christ Jésus.
