Деяния 5
1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
But a certain man named Ananias, with Sapphira his wife, sold a possession,
2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
and kept back part of the price, his wife also being aware of it, then brought a certain part and laid it at the apostles’ feet.
3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
But Peter said, “Ananias, why has Satan filled your heart to lie to the Holy Spirit and to keep back part of the price of the land?
4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
While you kept it, didn’t it remain your own? After it was sold, wasn’t it in your power? How is it that you have conceived this thing in your heart? You haven’t lied to men, but to God.”
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
Ananias, hearing these words, fell down and died. Great fear came on all who heard these things.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
The young men arose and wrapped him up, and they carried him out and buried him.
7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
About three hours later, his wife, not knowing what had happened, came in.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
Peter answered her, “Tell me whether you sold the land for so much.” She said, “Yes, for so much.”
9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
But Peter asked her, “How is it that you have agreed together to tempt the Spirit of the Lord? Behold, the feet of those who have buried your husband are at the door, and they will carry you out.”
10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
She fell down immediately at his feet and died. The young men came in and found her dead, and they carried her out and buried her by her husband.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
Great fear came on the whole assembly, and on all who heard these things.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
By the hands of the apostles many signs and wonders were done amongst the people. They were all with one accord in Solomon’s porch.
13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
None of the rest dared to join them; however, the people honoured them.
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
More believers were added to the Lord, multitudes of both men and women.
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
They even carried out the sick into the streets and laid them on cots and mattresses, so that as Peter came by, at least his shadow might overshadow some of them.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
The multitude also came together from the cities around Jerusalem, bringing sick people and those who were tormented by unclean spirits; and they were all healed.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
But the high priest rose up, and all those who were with him (which is the sect of the Sadducees), and they were filled with jealousy
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
and laid hands on the apostles, then put them in public custody.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
But an angel of the Lord opened the prison doors by night, and brought them out and said,
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
“Go stand and speak in the temple to the people all the words of this life.”
21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
When they heard this, they entered into the temple about daybreak and taught. But the high priest and those who were with him came and called the council together, with all the senate of the children of Israel, and sent to the prison to have them brought.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
But the officers who came didn’t find them in the prison. They returned and reported,
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
“We found the prison shut and locked, and the guards standing before the doors, but when we opened them, we found no one inside!”
24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
Now when the high priest, the captain of the temple, and the chief priests heard these words, they were very perplexed about them and what might become of this.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
One came and told them, “Behold, the men whom you put in prison are in the temple, standing and teaching the people.”
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
Then the captain went with the officers, and brought them without violence, for they were afraid that the people might stone them.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
When they had brought them, they set them before the council. The high priest questioned them,
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
saying, “Didn’t we strictly command you not to teach in this name? Behold, you have filled Jerusalem with your teaching, and intend to bring this man’s blood on us.”
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
But Peter and the apostles answered, “We must obey God rather than men.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
The God of our fathers raised up Jesus, whom you killed, hanging him on a tree.
31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
God exalted him with his right hand to be a Prince and a Saviour, to give repentance to Israel, and remission of sins.
32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
We are his witnesses of these things; and so also is the Holy Spirit, whom God has given to those who obey him.”
33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
But they, when they heard this, were cut to the heart, and were determined to kill them.
34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
But one stood up in the council, a Pharisee named Gamaliel, a teacher of the law, honoured by all the people, and commanded to put the apostles out for a little while.
35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
He said to them, “You men of Israel, be careful concerning these men, what you are about to do.
36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
For before these days Theudas rose up, making himself out to be somebody; to whom a number of men, about four hundred, joined themselves. He was slain; and all, as many as obeyed him, were dispersed and came to nothing.
37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
After this man, Judas of Galilee rose up in the days of the enrolment, and drew away some people after him. He also perished, and all, as many as obeyed him, were scattered abroad.
38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
Now I tell you, withdraw from these men and leave them alone. For if this counsel or this work is of men, it will be overthrown.
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
But if it is of God, you will not be able to overthrow it, and you would be found even to be fighting against God!”
40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
They agreed with him. Summoning the apostles, they beat them and commanded them not to speak in the name of Jesus, and let them go.
41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
They therefore departed from the presence of the council, rejoicing that they were counted worthy to suffer dishonour for Jesus’ name.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Every day, in the temple and at home, they never stopped teaching and preaching Jesus, the Christ.
