Деяния 5
1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
Acunsepi, khyang mat Anani ngmingnaki, a khyu Saphira am veki xawi; Ani xawi naw khawhnün jawi lü,
2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
a khyua ksinga khawhnün phu avang thup lü, avang däk lawpüi lü Ngsäea khaw kunga a tak law.
3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
Acunsepi, Pita naw, “Anani aw, Ngmüimkhya Ngcim na mhlei na khai ja, khawhnün phu avang na mji khaia, ise khawyam naw na mlung üng bi a bi ni?
4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
Acuna khawhnün cun a ve ham üng na kaa am kyaki aw? Na jawih käna a phu haw na kaa am kya se aw? Ise hikba na ngaiki ni? Khyang na mhleiki am ni, Pamhnam na mhleiki” a ti.
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
Acunüng, Anani naw acuna ngthu a ngjak ja kyu lü thiki; acunüng, ksingkie naküt cun aktäa kyüheikie.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
Acunüng, cawngpyange naw ngdüi law u lü, a yawk hlawp u lü kawtkie naw ami va k’ut.
7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
Acunkäna, naji kthum bang anghjawk ja, a khyu i am ksing lü, lut lawki.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
Pita naw, “Na mtheha, khawhmün cun hihah däka aw nani jawi?” ti lü, a kthäh. Acunüng, ani naw, “Ä hihah däka ni” a ti.
9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
Acunüng, Pita naw, “Ise Bawipaa Ngmüimkhya cam khaia nani büki ni? Tenga, na cei k’utkiea khawleh mkawt peia veki, nang pi ni kawt hnga khaie” a ti.
10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
Acun üng angxita, a khaw kunga kyu lü thi sawxatki; acunüng, cawngpyange lut lawki he naw thi se hmu u lü, kawt u lü a ceia peia ami k’ut hnga.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
Acunüng, sangcime avan ja acuna ngjakie naküt naw aktäa kyüheikie.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
Acunüng, khyangea ksunga Pamhnam naw, Ngsäea khyüh müncamkse ja cäicingnak phyaki he khawha, jah biki. Acunüng, ami cun ami ngkhä mlung mat ta u lü, Solamona mkawt ami tia, atänga nghmukie.
13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
Khyang kce u pi ami veia am ngkhaw dat; acunsepi khyange naw aktäa jah mhlünmtaikie.
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
Acunüng, Bawipa jumei law kthaikia nghnumie ja kpamie khawha cun ami veia ngkhaw lawki;
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
Acunüng, Pita cit hü lü a hnge naw a jah hneh vaia am myakie cun lama jah kawt law u lü ihnake ja phakea khana ami jah takie.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
Acunüng, Jerusalem mlüh pipeia kae am myakie, khawyai ksea jah venake cun jah law püi u lü lawki he; acune cun mya be päihkie.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
Acunüng, ktaiyü ngvai säih ja a püie Sadukee law u lü ngsä he ami jah ng’eiha phäh ami khana bi vaia ngtängkie.
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
Ngsä xawi jah man u lü thawngim üng ami jah khyum.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
Acunakyase mthana, Bawipa khankhawngsä mat naw thawng ksawhe jah mhmawng law lü akpung da jah cehpüiki naw,
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
“Cit ni, temple k'uma ngdüi ni lü, khyangea veia xünnak kthaia mawng va pyen nia” a ti.
21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
Acunüng, acuna ngthu ani ngjak ja, khaw thai law üng temple k'uma lut ni lü, jah va mtheimthangki xawi. Acunsepi, ktaiyü ngvai ja a püie law u lü, bawi ja, Judah ngvaie naküt cun kawngcia mkhäm lawki he naw, angsä xawi cun thawngim üngkhyüh ami ja lawpüi vaia thawngim da khyang ami ja tüih.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
Acunsepi, jung ngvaie ami pha law üng thawngima angsä xawi cun am jah hmu u; acunüng, nghlat law be u lü kawngci a ami jah va mtheh,
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
“Thawngim cun üp yekia ngkhai se, mtätkie pi ksawh peia ngdüi u se kami jah hmuh; acunsepi, kami mhmawng üng, a k'uma u pi am ja hmuh ve üng” ti u lü, ami ja mtheh law.
24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
Acunüng, temple mtätkie ja ktaiyü ngvaie naw acuna ngthu ami ngjak üng, hikba ngsä hea ve hin i a ngjo ni tia, aktäa cäicingkie.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
Acunüng, khyang mat law lü ami veia, “Teng u, thawngima khyang nami ja khyum xawi naw temple k'uma ngdüi ni lü khyange jah mtheimthang ve ni” a ti law.
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
Acunüng, temple ngvai cun ami khyange am va cit u lü, khyange naw lung am ami jah kawng vai kyüh u lü, angsä xawi cun akdawa ami jah lawpüi be u.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
Acunüng, ja pha lawpüikie naw, Kawngci ja ktaiyü ngvai säiha hmaia jah ngdüihsak lü ami jah kthäh.
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
“Ahina ngming am käh nani jah mthei ti vai, tia kami ning jah mtheh päng, ngthu nani ja mtheinak cun Jerusalem üng ngthang hüki, “nani pawh cun ngai nia” ti lü a jah pyen. Ania thinak hin keimi khana nani phaw lawsak vaia nani pawhki aw.
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
Acunsepi, Pita ja ngsä kcee naw, “Khyanga pyen kami ngaiha kthaka Pamhnama pyen ni kani ngai khawm.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
“Nangmi naw Jesuh kutlamktung üng taih u lü, nami hnim cän kami pupaea Pamhnam naw mtho be pängki ni.
31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
“Ani cun Pamhnam naw khawngmang ja küikyankia ve khaia Isarele ami mkhyekatnak üngkhyüh ngjut be lü ja mhlät khaia a khet da mhlünmtaiki.
32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
Acuna saksia kani kyaki ni; Ngmüimkhya Ngcim, Pamhnam bänak cun ani kcangnakia phäh ni” a ti.
33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
Acunüng, acuna ngthu kawngci vawne naw ami ngjak üng, ami mlungso law se, Ngsäe cun jah hnim law hlükie.
34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
Acunsepi, Kawngci üngka khyang, a ngming Kamaleilah naki, Phariseea thum ksingki, khyange naküt üng a ngming ngthangki cun ngdüi law lü angsä xawi cun ami jah khyah be vaia a jah mtheh.
35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
Acunüng, Kawngcia veia, “Nangmi Isarel khyange aw, hin xawia khana nami pawh vaia nami bü cän cäi lü ngai ma ua.
36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
“Ahlana pi, Theuhdah naw, ‘Kei khyang sawxat am ni’ ti lü ve se; a veia khyang khawha, phyakphyü bang a veia ngdawn vaikie. Acunsepi ani cun hnim u se, a ngthu läkie naküt pi avan cencawn hü päih u lü, ia am kya bekie ni.
37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
“Ania ve käna, ngming yu u lü ami mkhäm k'um üng, Kalilea ka Judah naki ve law beki; a veia khyang khawhah citkie. Acunsepi, ani pi thi se, a hnu läkie avan khyük päihkie.
38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
“Acunakyase, atuh ka ning jah mtheki, hina khyange käh ja pana u, ani büa ve u se; ani mkhyäp ja ani bilawh, khyanga pawh sawxata akya üng amdanga khyük be sawxat khai ni;
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
acunsepi, Pamhnama bilawha, akya üng, am jah näng thei uki; am acunüng, Pamhnam nami tukia ksaia nami kya khai ni” a ti.
40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
Acunüng, acuna pyen cun ngaisim u lü, angsä xawi cun jah khükie naw ami jah kpai; ami ja kpai päng üng Jesuha ngming am ngthu käh sang hü be ti khai xawia ami ja khyah be.
41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
Acunüng, Kawngci üngka naw cit be ni lü, acuna Jesuha phäh luthui hmaisetnak khamei khaia ani nglawia phäha, aktäa jekie.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Acunüng, amhnüp tä se, temple ja khyangea ima, Jesuh Mesijah mawng cun jah mtheimthang lü sangkie.
