Деяния 28
1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
Buna tumana vuka, batu batukamba ti dizina di sanga beni Maliti.
2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.
Basi sanga beni batuyakula bumboti, batulungila mbazu yinnenivana disimu dinbu muingi tuyotila mu diambu di kiozi bila mvula kunoka.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
Mu thangu Polo kaba tota zikhuni zitula ku mbazu; kusa kimosi kiba mu zikhuni kitotuka mu diambu di ndukutila yi mbazu, kinama mu koko kuandi.
4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
Basi sanga bu bamona ti nioka yinemi mu koko kuandi, bakambasana: —A beno makiedika ti mutu wawu mvondi, bila, ka diambu ko vukidimu mbu vayi busonga bu Nzambi bumengi ti kaba moyo!
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
Vayi Polo wunikuna koko, nioka yibua ku mbazu, kadi buasa kasia mona ko.
6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
Batu boso baba mvingila muingi bamona ti kani maka vimba voti makatumbu bua ayi fua. Vayi bu bavingidila ngolo ayi bu bamona ti kadidiambu dimosi kasia mona ko; babalula mayindu ayi batuba: —A beno, nzambi yoyo!
7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
Vana muenda disimu diodi tutapukila, vaba tini ki ntoto kiba ki Publiwusi, niandi wuba pfumu vana sanga. Wutuyakula bumboti, bilumbu bitatu katuvanina nleko.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
Dise di Publiwusi wuba wulambalala va mbuka bila zinzangala ayi vumu vioka kaba mbela. Polo bu kayenda kuntala, wunsambidila, wuntetika mioko ayi wumbelusa.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;
Bosi batu bankaka baba mbela vana sanga bayiza kuidi Polo, bamana beluka.
10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
Buna bamona bobo, batukinzika ayi batuniemisa. Thangu eto yikuendila bu yifuana, batuvana bima bioso biobi tuba nfunu.
11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
Zingondi zitatu tuvuandila vana; bosi tukuma mu masuwa mamosi ma Alekisandiya, ma baba ntedilanga “Bitsimba”. Masuwa beni maviokisa sivu va sanga ki Malite.
12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
Tuyenga tula ku Silakuze; bilumbu bitatu tukadila kuna.
13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
Tusia nanguka kuna, tulandakana muyenda nlangu bosi tutula ku Legio. Lumbu kimosi bu kivioka, mpemo wuba ku Sude wutona vevumuka. Bilumbu biodi tudiatila bosi tutula ku Puzole.
14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.
Kuawu tumona bakhomba zituleba mu diambu tukala yawu tsambudi bilumbu. Bosi tuyenda ku Loma.
15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
Zikhomba ku Loma bu ziwa zitsangu zieto, bayiza tudengana kuna “zandu di Apiusi” ayi vana “zinzo zitatu”. Polo bu kabamona, wuvutula matondo kuidi Nzambi; bosi wubaka kibakala.
16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.
Buna tutula ku Loma, bavana Polo minsua mu vuanda mu nzo yi niandi veka vayi disodi dimosi diba kunsunganga.
17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
Bilumbu bitatu bu bivioka, Polo wutumisa bapfumu zi Bayuda babaku Loma. Bu bakutakana, wuba kamba: —A bakhomba ziama, kadi mbimbi ndisia vangila ko basi dikanda dieto ayi bifu bi bakulu beto vayi bakhanga ku Yelusalemi ayi bandiekula mu mioko mi basi Loma.
18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.
Basi Loma batsambisa, badi kandiekula kuama bila basia mona ko diambu diodi mfueti vondolo.
19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
Vayi Bayuda bamanga, diawu ndilombila minsua mu kuiza sambi va meso ma Sezali. Vayi ndisi ko mayindu ma funda basi dikanda diama.
20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.
Kiawu kioki bila ndilutumisini muingi tumonana ayi tusolula yeno. Bila mu diambu di diana diama mu Iseli diawu bakhangidi zisieni ziazi.
21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.
Bayuda bamvutudila: —Kadi diambu dimosi beto tusi kuwila ko! Bila kadi minkanda miba ku Yuda tusi mona ko kuidi bakhomba bayiza kuaku.
22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
Vayi wutukambi mambu moso momo wulembo yindula, bila tuzebi ti mu bibuangu bioso balembo findisa dibundu diaku ziphaka.
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.
Bosi bawizana lumbu. Lumbu beni bu kifuana, batu bawombo bayiza kunzoꞌandi. Masolo mazingila tona va nsuka nate va masika. Wuba yolukilamambu ma Kipfumu ki Nzambi bu kasingimina mu Mina mi Moyize ayi mu minkanda mi mimbikudi. Wuba leba bawilukila Yesu.
24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.
Va khati ka batu beni, bankaka bawilukila, vayi bankaka bamanga kuawu wilukila.
25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:
Vayi mu thangu bazola vutuka buna bakidi findana ziphaka. Buna polo wutuba diambu dimosi kaka: —Mambu matuba Pheve Yinlongo madi makiedika, mu munu wu nbikudi Ezayi ti:
26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
Yenda kambi batu baba ti: luela wa vayi lulendi sudika ko; luela tala vayi lulendi mona ko,
27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"
bila mintima mi batu baba ngolo midi bakengi matu mawu ayi meso mawu mu diambu di meso mawu mabika mona, ayi matu mawu mabika wa; mu diambu di mintima miawu mibika sudika tala bedi balula mintima miawu muingi ndiba vukisa!
28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.
Polo wubuela tuba ti: —Thidi luzaba ti Nzambi wuveni phulusu andi kuidi Bapakanuayi bela tambula mambu beni.
29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си
30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
Mimvu miodi Polo kakadila mu nzo yoyi kaba futilanga. Wuba yakulangabumboti batu bobo baba kuntalanga,
31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.
wuba kuba kambanga Nsamu wu Kipfumu ki Nzambi ayi wuba kuba longanga Nsamu wu Pfumu Yesu Klisto. Kadi mutu kasia ku nkandika ko.
