Деяния 28
1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
Pea kuo hao ʻakimautolu, pea mau toki ʻilo ko e motu ia ʻoku ui ko Melita.
2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.
Pea naʻe lahi ʻae ʻofa mai ʻae kakai muli kiate kimautolu: he naʻa nau tutu ʻae afi, ʻo maʻu ʻakimautolu kotoa pē, koeʻuhi naʻe tō ʻae ʻuha, pea koeʻuhi ko e momoko.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
Pea ʻi he okooko ʻe Paula ʻae ʻu popohango, ʻo ne tuku ia ki he afi, naʻe haʻu mei he mafana ʻae ngata fekai, ʻo piki ʻi hono nima.
4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
Pea kuo mamata ʻae kakai muli ki he manu ʻoku tāupe ʻi hono nima, ne nau fepehēʻaki ʻiate kinautolu, “Ko e moʻoni ko e fakapō ʻae tangata ni, pea kuo hao ia mei he tahi, ka ʻoku ʻikai tuku ia ʻe he houhau ke ne moʻui.”
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
Pea tupeʻi ʻe ia ʻae manu ki he afi, pea naʻe ʻikai ongoʻi ʻe ia ha kovi.
6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
Ka naʻa nau ʻamanaki ki heʻene pupula, pe tō hifo ʻo mate fakafokifā pe: pea kuo nau siosio ʻo fuoloa, kae ʻikai mamata ki ha kovi kuo hoko kiate ia; pea liliu honau loto, ʻonau pehē, “Tā ko e ʻotua ia.”
7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
Pea naʻe tuʻu ʻi he potu ko ia ʻae ʻapi ʻoe ʻeiki ʻoe motu, ko hono hingoa ko Pupilio; pea naʻe ʻofa mai ia kiate kimautolu, ʻo mau nofo ʻi hono ʻapi ʻi he ʻaho ʻe tolu.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
Pea pehē, naʻe tokoto ʻae tamai ʻa Pupilio ʻoku mahaki, ko e mofi mo e hana toto; pea kuo hū atu ʻa Paula ki ai, ʻo lotu, pea ne ala atu hono nima kiate ia, ʻo fakamoʻui ia.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;
Pea kuo fai ia, pea haʻu foki mo e niʻihi ʻoe motu naʻe moʻua ʻi he ngaahi mahaki, pea fakamoʻui:
10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
Pea naʻa nau foaki ʻae ngaahi foaki lahi kiate kimautolu; pea ʻi heʻemau ʻalu, naʻa nau fakaheka ʻae ngaahi meʻa naʻe ʻaonga.
11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
Pea kuo hili ʻae māhina ʻe tolu, naʻa mau folau ʻi he vaka ʻAlekisānitia, naʻe nofo ʻi he motu ʻi he faʻahitaʻu afā, pea ko hono fakaʻilonga “ko e Mahangataʻane.”
12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
Pea naʻa mau ʻalu ki ʻuta ʻi Silakusa, pea mau nofo ai ʻo ʻaho tolu.
13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
Pea mau fākahua mei ai, pea mau aʻu atu ki Lisio: pea hili ʻae ʻaho ʻe taha, pea tonga ʻae matangi, pea pongipongi ai, naʻa mau aʻu atu ki Piuteoli:
14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.
Pea mau ʻilo ai ʻae kāinga, pea naʻa nau kole ke mau nofo mo kinautolu ʻo ʻaho fitu: pea naʻa mau fononga atu ki Loma.
15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
Pea kuo fanongo ʻae kāinga mei ai kiate kimautolu, naʻa nau haʻu ʻo fakafetaulaki mai kiate kimautolu ki he Malaʻe ʻo ʻApio, mo e Fale ʻe tolu: pea kuo mamata ai ʻa Paula, pea ne fakafetaʻi ki he ʻOtua, mo loto mālohi ai.
16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.
Pea kuo mau aʻu atu ki Loma, pea tuku ʻe he ʻeikitau ʻae kau pōpula ki he pule ʻoe kau tau: ka naʻe tuku ʻa Paula ke nofo kehe, mo e tangata tau naʻa ne leʻohi ia.
17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
Pea pehē, “Kuo hili ʻae ʻaho ʻe tolu, pea fekau ʻe Paula ki he kau matāpule Siu ke fakataha: pea kuo nau kātoa mai, pea ne pehē kiate kinautolu, ʻae kau tangata ko e kāinga, naʻe ʻikai pe te u fai ha meʻa ki he kakai pe ki he ngaahi ngāue fakaʻeiki ʻo ʻetau ngaahi tamai, ka naʻe tuku au mei Selūsalema, ko e pōpula ki he nima ʻoe kakai Loma.
18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.
Pea kuo nau fakamaau au, pea nau loto ke tukuange au, koeʻuhi naʻe ʻikai ʻiate au ha meʻa e totonu ai ʻeku mate.
19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
Ka ʻi he lea mālohi ʻae kakai Siu ke ʻoua, pea ne u pehē, te u fakamaau pe au ia Sisa; ka naʻe ʻikai ʻi heʻeku fie talatalaakiʻi hoku kakai ʻi ha meʻa.
20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.
Pea ko e meʻa ia ʻoku ou fekau atu ai ke mou kātoa mai, ke u mamata pea lea kiate kimoutolu: he koeʻuhi ko e ʻamanaki ʻa ʻIsileli kuo haʻisia ʻaki au ʻae ukamea fihifihi ni.”
21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.
Pea naʻa nau pehē kiate ia, “ʻOku ʻikai te mau maʻu mei Siutea ha tohi kiate koe, pea naʻe ʻikai fakahā pea leaʻaki ha kovi kiate koe ʻe ha tokotaha ʻi he kāinga naʻe haʻu.
22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
Ka ʻoku mau holi ke fanongo ʻiate koe pe ko e hā ho loto: he koeʻuhi ko e faʻahinga ni, ʻoku mau ʻilo ʻoku lea kovi ki ai ʻi he potu kotoa pē.
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.
Pea kuo nau kotofa ʻae ʻaho kiate ia, pea haʻu ʻae tokolahi ki hono fale; pea ne fakamatala ʻe ia mo fakapapau atu ʻae puleʻanga ʻoe ʻOtua kiate kinautolu, ʻo ne fakamoʻoni kiate kinautolu mei he fono ʻa Mōsese, mo e kau palōfita, kia Sisu, ʻo fai mei he pongipongi ʻo aʻu ki he efiafi.
24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.
Pea naʻe tui ʻae niʻihi ki he ngaahi meʻa naʻa ne leaʻaki, ka naʻe ʻikai tui ʻae niʻihi.
25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:
Pea kuo ʻikai te nau loto taha ʻiate kinautolu, pea nau ʻalu, ka kuo hili ʻae leaʻaki ʻe Paula ʻae lea ni ʻe taha, Neʻineʻi folofola ʻae Laumālie Māʻoniʻoni ʻia ʻIsaia ko e palōfita ki heʻetau ngaahi Tamai.
26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
ʻO pehē, ‘ʻAlu ki he kakai ni, mo e pehē Te mou fakaongoongo pea fanongo, kae ʻikai ongoʻi; pea siofia ʻo mamata, kae ʻikai ʻiloʻi:
27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"
‘He kuo fakaongonoa ʻae loto ʻoe kakai ni, pea ʻoku tuli honau telinga, pea kuo nau fakamohe honau mata; telia naʻa ʻiloange kuo mamata honau mata, pea fanongo honau telinga, pea ʻilo ʻe honau loto, pea liliu ai, pea te u fakamoʻui ʻakinautolu.’”
28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.
Ko ia ke mou ʻilo eni, kuo fekau atu ki he kakai Senitaile ʻae fakamoʻui ʻae ʻOtua, pea ʻe fanongo ai ʻakinautolu.
29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си
Pea kuo leaʻaki ʻe ia ʻae ngaahi lea ni, pea ʻalu ʻae kakai Siu, pea naʻe lahi ʻenau fakakikihi ʻiate kinautolu.
30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
Pea naʻe nofo ʻa Paula ʻi hono fale ʻoʻona naʻa ne totongi ki ai ʻo ua taʻu, pea ne talia ʻakinautolu kotoa pē naʻe haʻu kiate ia,
31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.
ʻO ne malangaʻaki ʻae puleʻanga ʻoe ʻOtua, mo ako ʻaki ʻae ngaahi meʻa ʻoku kau ki he ʻEiki ko Sisu Kalaisi, ʻi he mālohi lahi, pea naʻe ʻikai taʻofi kiate ia ʻe ha tokotaha.
