Деяния 28

1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

Кала амэ фэрисардэпэ, тунчи ужангле, со кодва острово акхарэлпэ Мальта.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

Мануша, савэ жувэнас котэ, фартэ мишто прилинэ амэн. Онэ роспхабардэ яг, акхардэ амэн пэстэ, колэсти со сас шудро и жалас брышынд.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

Кала Павло стидя обэрэмко кашта тай ашыля тэ шол андэ яг, лэсти по васт хутилдя дандэнца сап, саво фэрисарэласпэ лэ ягатар и выгульдя андай кашта.

4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

Ай кала мануша, савэ жувэнас котэ, удикхле, со кай васт лэ Павлоско припхангляпэ сап, онэ линэ тэ пхэнэн екх екхэсти: — Душол кадва мануш варикас умардя: вов фэрисардяпэ андав море, нэ Чячимос на ашавэл лэс жундэса.

5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

Нэ Павло сшутя сапэс пав васт андэ яг, и сап на тердя лэсти нисави бида.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

Мануша ажутярэнас, со вов шувлёла, пэрэла и мэрэла. Онэ бут вряма ажутярэнас, нэ кала дикхле, со лэса нисо на терэлпэ, линэ тэ гындон пай авэр, со вов варисаво дэл.

7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

Найдур сас пхувья, савэ сас лэ пхурэдэрэстирэ пав острово, савэс акхарэнас Публиё. Вов лошаса приля амэн пэстэ, и амэ трин дес самас лэстэ.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

Кав Публиё сас насвало дад. Вов пашлёлас пэ пато, сас фартэ пхабардо и лэстэ сас дизентирия. Павло зажыля лэстэ, мангляпэ Дэвлэс, тховдя пэр лэстэ васта и састярдя лэс.

9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

Тунчи всаворэ насвалэ пав острово линэ тэ авэн лэстэ и тэ састярэнпэ.

10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

Онэ баря пативаса обжылепэ амэнца, ай кала амэнди трэбуй сас тэ плывисарас, онэ динэ амэнди вся, со амэнди трэбуй сас андо дром.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

Тунчи кала прожыля трин шон, амэ выжыле андо море по кораблё андай Александрия, саво винтярэлас по острово. Кадва кораблё проакхардо Дуй Пхрала.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

Амэ авилям андэ Сиракуза и сас котэ трин дес.

13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

Котар амэ плывисардэ андо море и авиле андэ форо Ригиё. Пэ авэр дес пхурдэлас балвал пав юго, ай пэ дуйто дес амэ авиле андэ Путеолоря.

14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.

Котэ амэ аракхле пхралэн, онэ мангле амэн тэ авас лэнца эхта деса. Тай акэ амэ авилям андо Римо.

15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

Пхрала андо Римо ашундэ пала кода, со амэ авиле, и выжыле, кай тэ дикхэнпэ амэнца пэ Апиёско форо, и андо форо Трин Гостиницоря. Кала Павло удикхля лэн, вов наисардя лэ Дэвлэс тай вазгляпэ духоса.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

Амэ авиле андо Римо, лэ Павлости динэ тэ жувэл ежэнэсти, нэ паша лэстэ жувэлас халавдо, саво дикхэлас пала лэстэ.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

Кала прожыле трин деса, Павло акхардя майанглунэн андай иудеёря. Кала онэ стидэпэ, вов пхэндя лэнди: — Пхралалэ! Ман схутилдэ андо Иерусалимо и отдинэ лэ римлянонэнди, нэ мэ на тердэм нисо вырито англав амаро народо и отпхэндювавас колэстар, со прилито амарэ дадэнца.

18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

Римляноря розлинэ мэрно рындо и камле ман тэ отмукэн, колэсти со пала мандэ нинай нисаво ужылимос, пала саво ман трэбуй тэ умарэн.

19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

Нэ сар иудеёря на камэнас тэ прилэн када, манди трэбуй сас тэ мангав сындо кав императоро, и тердэм мэ када най кай тэ ужылисарав пэско народо.

20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

Колэсти мэ акхардэм тумэн адес, соб тэ дикхавпэ и тэ подав дума тумэнца. Колэсти со кала лэпунзэ пэ мандэ палай надия лэ Израилёстири.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

Кола, савэ ашунэнас лэ Павлос, пхэндэ: — Амэнди нико на пистросардя андай Иудея пала тутэ нисавэ лила, и нико андай пхрала на пхэндя пала тутэ нисо вэрыто.

22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

Нэ амэ камас тутар тэ ашунас, сар ту ежэно гындос, амэ жанас качи кода, со мануша пай всаворэ тхана вырито пхэнэн пала кадва сытяримос.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

Онэ допхэндэпэ лэ Павлоса, и андо екх вытидо дес бут мануша авиле андо чер, кай вов жувэлас. Павло пав дэнзор жыкай рят пхэнэлас лэнди пала Дэвлэстиро Тхагаримос и допхэнэлас лэнди палав Исусо лавэнца андав Законо Моисеёско и пророкоря.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

Коисавэ патяйле лэстирэ лавэнди, ай коисавэ на патяйле.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

Онэ линэ тэ ханпэ машкар пэстэ, и сар онэ ашыле тэ ужан, Павло пхэндя кацавэ лава: — Свэнто Духо чячимос пхэндя тумарэ дадэнди черэз пророко Исая:

26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

«Жа кав кадва народо и пхэн: "Тумэ авэна тэ ашунэн, нэ на полэна, авэна тэ дикхэн, нэ на удикхэна.

27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"

Води калэ народоско ашыля, сар бар, онэ пхарэс ашунэн канэнца и якха пэстирэ затердэ, соб тэ на дикхэн якхэнца, соб тэ на ашунэн канэнца и тэ на полэн водеса кай тэ обрисавэн, соб Мэ тэ састярав лэн"».

28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

Акэ жанэнтэ, со фэрисаримос Дэвлэстиро бишалдо найиудеёнди: онэ и ашунэна кадва лав!

29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си

30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

Павло жувэлас андо Римо инке дуй бэрш андо чер, саво вов намисардя, и прилэлас всаворэн, ко авэлас лэстэ.

31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.

Вов бидарако роспхэнэлас палав Тхагаримос Дэвлэско, сытярэлас палав Рай Исусо Христосо, и лэс нико на тэрдярэлас.