Деяния 28
1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
Tukaisheje ulele kulitaka, gutumumanyi kuti shilambo shitimbililwe mashi shila pushashemwaga Melita.
2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.
Bhashilambo bha kweneko gubhatutendelenje mituka ja kaje. Pabha ula jatendeganya na twashinkukola mmbepo, gubhakumbenyenje moto gubhatushemelenje tubhowe.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
A Pauli gubhalokwete neng'ene nshigo gumo gubhakwiile pamoto. Bhai, penepo kwa ligongo lya lyoto lya moto gula gwakopweshe lijoka jwa luma nneng'ene mula akwaanyembelaga a Pauli munkono.
4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
Bhashilambo bha pepala bhakabhonanjeje lijoka alikwaakwela a Pauli, gubhabhalanjilenenje, “Ipingaga aju munduju ashibhulaga mundu nkali alamile gwangali kuwa mmashi, nnungu jwetu jwankongwe ashemwa Aki akanneka alame!”
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
Ikabheje a Pauli gubhampukunyishiye pamoto lijoka jwa luma jula na wala jwangaaluma nkali kashoko.
6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
Bhandunji bhala gubhalinginji nkulolela kuti nkono gula shiguimbe eu a Pauli shibhagwe niwa popo. Bhakalolelanjeje paakabha nibhona wala shakwapi shikwakoposhela a Pauli, gubhatindigenyenje ng'aniyo yabhonji gubhashitenje kuti, jweneju nnungu.
7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
Tome na pepala jashinkupagwa migunda ja bhakulungwa bha shene shilambo shatimbililwe na mashisho lina lyabho pubhashemwaga a Pabhuliashi. Gubhatushemile kunngwabho kwa ntima gwa umbwiga, gututemi ujeni mobha gatatu.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
Ainabhabho a Pabhuliashi bhashinkusheluka na guluma, bhali bhagonile pa shinanda. A Pauli gubhapite kwalola na gubhajujile Nnungu, gubhaabhishile makono gubhaalamiye.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;
Gakatendesheje genego, bhalwelenji bhowe nnepeila pa shilambo pala gubhaaishilenje a Pauli na gubhalamiywenje.
10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
Nabhalabhonji gubhatujogopenje kwa kaje, tukapanganisheje kujabhula, gubhapashilenje indu yaigwinji itwaipinjile.
11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
Jikapiteje myei jitatu gututandwibhe mwanja gwetu na meli jimo ja ku Alekishandilia jishemwa, “Ashinnungu bha Mmba.” Pujaliji kweneko miongwe jowe ja shipwepwe.
12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
Gutuishe shilambo sha ku Shilakusha gututemi mobha gatatu.
13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
Tukajabhuleje penepo gututimbilile gutuishe ku Legio. Likapiteje lyubha limo, mbungo ja kushi jikutandubhaga kupuga na gakapiteje mobha gatatu gutuishe kubhandali ja Potioli.
14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.
Kweneko gutwaimenenje bhakilishitu ajetunji gubhatujujilenje tutame nabhonji juma jimo. Gutuishe ku Loma shana nneyo.
15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
Bhakilishitu ajetunji bha ku Loma bhakapilikananjeje kuti tushiika, gubhaikengenenje kukutuposhela kumbwani ja Apio na Kunyumba Itatu ya Bhajeninji. A Pauli bhakaabhonanjeje gubhatendile eja kwa a Nnungu, gubhatagwilwe ntima.
16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.
Tukaisheje ku Loma a Pauli gubhaleshelelwe kutama kujika muulinda uka linjola jumo.
17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
Gakapiteje mobha gatatu a Pauli gubhaashemilenje ashikalongolele bha Shiyaudi bha shene shilambosho. Bhakaimananjeje gubhaabhalanjilenje, “Ashapwanga, shakwa shindendile na wala tauka ikubho ya ashinakulubhetu, nashinkukamulwa ku Yelushalemu kula na kamuywa mmakono ga Bhaloma.
18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.
Bhakamuyanjeje nibhona kuti shakwa shinebhile, gubhapinjilenje kung'opola bhanekanje.
19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
Ikabheje Bhayaudi bhananji gubhakanilenje, gunyujile malobhe gangu gakamaliywe na bhakulungwa bha ku Loma a Kaishali, nkali ngakweteje malobhe gogowe ga kwaalugulanga bhashilambo ajangunji.
20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.
Bhai, kwa ligongo lya genego, njikunshemanga kunnolanje na tukungulushe, pabha njitabhwa ajino mindololo jino ligongo lya malagano ga a Nnungu ku bha Ishilaeli gala.”
21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.
Bhalabhonji gubhaalugulilenje, “Uwe tukanabhe poshela ntenga eu bhaluwa ja ngani jenu kopoka ku Yudea, wala jwakwa nkilishitu jojowe aishe apano kutubhalanjila lilobhe lyolyowe linnebhile mmwe.
22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
Ikabheje tunapinga tupilikane shinkuganishiya mmwe, pabha uwe tumumanyi kuti mmbali yowe gwene nkumbigo unalugulwa mwangali mwambone.”
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.
Bhakalagananjeje lyubha lya imana, gubhaikengenenje bhandunji bhabhagwinji nnyumba jibhatamaga. Tandubhila lyamba mpaka ligulo a Pauli gubhaatalashiyenje ga Ukulungwa gwa a Nnungu, bhalilinga kwaatendanga bhakundanje ngani ja a Yeshu kwa talashiya shalia ja a Musha na ashinkulondola bha a Nnungu.
24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.
Bhananji gubhakundilenje malobhe gala, ikabheje bhananji bhangakulupalilanga.
25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:
Bhai, gubhajabhulengene akuno bhali bhalekenenje ng'aniyo ga malobhe ga a Pauli ga kuti, mbena Mbumu jwa Ukonjelo abhelekete mwa mmbone na ashinakulubhenunji kwa kang'wa ja ankulondola bha a Nnungu a Ishaya,
26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
bhalinkuti, “‘Jenda kubhandunjibha ukaabhalanjilanje. Kupilikana shimpilkananje, ikabheje nkamumanyanga, Kulola shinnolanje, ikabheje nkaibhonanga.
27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"
Pabha mitima ja bhene bhandunjibha jishitopa, bhashiibhanga makutu gabhonji meyo gabhonji bhashikupilanga. Gwangali nneyo, bhakalolilenje na meyo gabhonji, bhakapilikenenje na makutu gabhonji. Bhakaelewenje mmitima jabhonji, bhakaandendebhushilenje, bhashite Bhakulungwa, ngaalamiyenje.’”
28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.
Kungai a Pauli gubhashite, “Bhai, mmumanyanje kuti ntenga gwa a Nnungu gwa ngani ja ntapulo upelekwe ku bhandu bha ilambo ina. Bhalabhonji shibhapilikanilanje!”
29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си
Bhakabheleketeje genego, Bhayaudi gubhajabhulenje, bhalipita taukangana ashaayenenji.
30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
A Pauli gubhatemi ku Loma yaka ibhili nnyumba jibhapoleshe bhayene kwalipila mbiya, bhatendaga kwaposhelelanga bhowe bhaowelangaga.
31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.
Bhatenda lunguya ga Ukulungwa gwa a Nnungu na jiganya ngani ja Bhakulungwa a Yeshu Kilishitu gwangali bhoga na jwakwa mundu abhalimbiyaga.
