Деяния 28

1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

Nai kikapikigwa iziza, kikalinga kina i kisiwa kitangwaa Malta.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

Antu akola kisali a pang'wanso shanga udu kina ai akinkiiye ukende nua nakanda, ila ai a ikiiye u moto nu kuusingiilya kihi, ku nsoko a mbula nu ulyuuku nai atula ilongolekile.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

Kuiti uPaulo nai wakatula wilingiila i miligo a nkwii nu kuikila mu moto, nzoka ni niino nikete uhungu akapuma mu nkwi nianso ku nsoko a uwo u upyu, hangi akipalingiilya mu mukono nuakwe.

4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

Antu akola ihi a pang'wanso nai akihenga kikali kining'iniie kupuma mu mukono nuakwe, akitambulya enso ku enso, “Muntu uyu kulu kuulu ingi mubulagi naiza utiganile mu luzi, kuiti tai ane shanga imulekee kikie.”

5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

Kuiti u ng'wenso akakigumila i kikali iko mu moto hangi shanga ia uligilye u ulugu wihi.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

Ni anso ai amulindiie waimbe u ulwae ang'wi kupumpugiilya awagwe nu kusha. Kuiti ze yakilaa kumugozeela ku itungo ilipu nu kihenga kina kuitili ikani naiza shanga nila nakanda kitalakwe, ai akaie ni masingo ao nu kuligitya ai watulaa itunda.

7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

Uugwa kianza ni kanso pakupi ai ikoli ihi naiza atuile nsailo a mukulu nua kisiwa, muntu nui tangwaa Pabilo. Ai ukusingiiye nu ku ukendepa ku mahiku ataatu.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

Ai ipumie kina u tata wang'wa Pabilo ai uambilwe nu ulwae nua kupanza. Nu paulo nai umuhangile, ai ulompile, akaika i mikono migulya akwe, nu kumuguna.

9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

Ze yakilaa ili kupumila, ga ni antu angiiza pang'wanso mu kisiwa nai atulaa akuawa ai alongoe nu kugunwa.

10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

Antu aka kukulya ku ikulyo lidu. Nai katula kuihamba kutunga u muhinzo, ai akinkiiye izo nai kuiloilwe.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

Ze yakilaa myeli i taatu, ai kutungile u muhinzo mukati a meli a Iskanda naiza atulaa ikuilwe mpepo papo mu kisiwa, naiza ia lukolongo akwe ai atulaa aluna abiili mintuti.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

Ze yakilaa kutula kasimaa mu kisali nika Sirakusa, ai kikie papo mahiku ataatu.

13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

Kupumiila papo ai kutungile u muhinzo kikapika mu kisali nika Regio. Ze yakilaa luhiku lung'wi ng'wega nua takama kupumpugiilya ukapumila. hangi ze yakilaa mahiku abiili kikapika mu kisali nika Putoli.

14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.

Kung'wanso ai kuahangile ang'wi a anyandugu hangi aka kusingiilya kikie kuko mahiku mupungati. Ku nzila iyi kikapembya ku Rumi.

15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

Kupuma kuko awo i anyandugu, Ze yakilaa kutula ijaa inkani ni itu, ai apembilye ku usingiilya uko ku soko nila Apias ni dalimu itaatu. uPaulo nai wakaihenga anyandugu awo ai umulumbile Itunda aki ikilya ukamatiku.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

Nai ki kingila ku Roma, uPaulo ai ulekewe kikie wing'wene palung'wi nu asikali uyo nai watulaa ukumusunja.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

Uugwa ai yatulaa ze yakilaa mahiku a taatu uPaulo ai uitangile palung'wi i agoha awo nai atulaa a lukolongo mu kati a Ayahudi. Nai akapembya ku palung'wi, ai uligitilye kitalao, “Anyandugu, palung'wi ni kina nkili kituma utumuli wihi ku antu awa ang'wi kituma nsuta ni ntendo nia atata itu nai akutongee, nikapumigwa anga mutungwa kupuma ku Yerusalemu kupikiila mu mikono a Arumi.

18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

Ze yakilaa kunkolenkeelya, ai ahumilwe i nsula kundeka ilyuuku, ku nsoko ikatula kutili nsoko kitalane unene ni intakile upisiliigwa nua nsha.

19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

Kuiti awo i Ayahudi nai aligitilye nsuta a nsula ao, nikisinja kutema rufaa kung'wa Kaisaria, angaitule shanga ai yatulaa anga kina kuleta usemi migulya a anyaigu ane.

20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

Ku nsoko a kutema kitalane u rufaa, iti gwa, ai nompile kuihenga nu kuligitya nu nyenye. Ingi ku soko a iko naiza u Israeli ukete ukamatiku ku nikanso, natungwa ni kitungo iki.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

Uu gwa akamuila, “Kukili kaya kusingiilya ibada kupuma ku Yudea ku utula u ewe, ang'wi kutili muluna nuazile nu kupumya upikiligwa ang'wi kuligitya lukani lihi nu lubi kutula u ewe.

22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

Kuiti kuloilwe kija kupuma kitalako usigile ntuni kutula idale ili nila antu awa, ku nsoko ikumukile kitaitu kina likuligitya nsuta kila kianza.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

Nai atulaa abague u luhiku ku nsoko akwe, antu idu ikilo ai amuhangile i kianza nai watulaa wikie. Ai uligitilye ikani ilo kitalao nu ku kuiila kutula utemi nuang'wa Itunda. Ai ugemile kuapema kutula uYesu. ku mpyani yihi ibiili kupuma mu malagiilyo ang'wa Musa nu kupuma ku anyakidagu, kandiilya kidau ndau kupikiila mpindi.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

Ang'wi ao ai apemekile kutula makani ayo nai atambuwe, itungo i auya shanga ai ahuiie.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

Nai aki igwe kilinga enso ku enso, ai ahegile ze yakila uPaulo kuligitya ikani ili ling'wi, “Ng'wau Ng'welu ai uligitilye iza kukiila uIsaya munyakidagu ku atata itu.

26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

Ai uligitilye, 'Longola ku antu awa uligitye, “Ku akutwi anyu mukija, kuiti shanga mukulinga; Nu ku miho anyu mukihenga kuiti shanga mukumanya.

27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"

Ku nsoko a nkolo nia antu awa yatuile nyeku, akutwi ao ijaa ku lwago, atutilye i miho ao; iti kina aleke kulinga ku miho ao, nu kija ku akutwi ao, nu kulinga ku nkolo niao, nu kupiluka hangi, hangi ai nzee aguna.”

28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

Ku lulo, mutakiwe kulinga kina uwu ugunwa nuang'wa Itunda watawee ku anyaingu, hangi akutegeelya.” (Komaniilya; ulukiili ulu,

29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си

“Itungo nai watula ukuligiya i makani aya, i ayahudi ai ahegile, aze atuile nu wikungumi ukulu mukati ao,” umutili mu mbugulu ni nziza nia kali).

30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

uPaulo ai wikie mi ito nilakwe nila kugula ku myaka ihi ibiili, hangi ai uasingiiye ihi nai azile kitalakwe.

31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.

Ai watulaa ukutanantya u utemi nuang'wa Itunda hangi ai watulaa ukumanyisa makani migulya a Mukulu uYesu Kristo ku ukamatiku wihi. Kutili nai umugiiye.