Деяния 28
1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
When we had escaped, then we learned that the island was called Malta.
2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.
The natives showed us uncommon kindness; for they kindled a fire, and received us all, because of the present rain, and because of the cold.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
But when Paul had gathered a bundle of sticks and placed them on the fire, a viper came out because of the heat, and fastened on his hand.
4 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
When the natives saw the creature hanging from his hand, they said one to another, "No doubt this man is a murderer, whom, though he has escaped from the sea, yet Justice has not allowed to live."
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
However he shook off the creature into the fire, and was not harmed.
6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
But they expected that he would have swollen or fallen down dead suddenly, but when they watched for a long time and saw nothing bad happen to him, they changed their minds, and said that he was a god.
7 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
Now in the neighborhood of that place were lands belonging to the chief official of the island, named Publius, who received us, and courteously entertained us for three days.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
It happened that the father of Publius lay sick of fever and dysentery. Paul entered in to him, prayed, and laying his hands on him, healed him.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;
Then when this was done, the rest also who had diseases in the island came, and were cured.
10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
They also honored us with many honors, and when we sailed, they put on board the things that we needed.
11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
After three months, we set sail in a ship of Alexandria which had wintered in the island, whose sign was "The Twin Brothers."
12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
Touching at Syracuse, we stayed there three days.
13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
From there we cast off and arrived at Rhegium. After one day, a south wind sprang up, and on the second day we came to Puteoli,
14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.
where we found brothers, and were entreated to stay with them for seven days. So we came to Rome.
15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
From there the brothers, when they heard of us, came to meet us as far as The Market of Appius and The Three Taverns. When Paul saw them, he thanked God, and took courage.
16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.
When we entered into Rome, Paul was allowed to stay by himself with the soldier who guarded him.
17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
It happened that after three days he called together those who were the Jewish leaders. When they had come together, he said to them, "I, brothers, though I had done nothing against the people, or the customs of our fathers, still was delivered prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans,
18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.
who, when they had examined me, desired to set me free, because there was no cause of death in me.
19 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
But when the Jews spoke against it, I was forced to appeal to Caesar, not that I had anything about which to accuse my nation.
20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.
For this cause therefore I asked to see you and to speak with you. For because of the hope of Israel I am bound with this chain."
21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.
They said to him, "We neither received letters from Judea concerning you, nor did any of the brothers come here and report or speak any evil of you.
22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
But we desire to hear from you what you think. For, as concerning this sect, it is known to us that everywhere it is spoken against."
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.
When they had appointed him a day, many people came to him at his lodging. He explained to them, testifying about the kingdom of God, and persuading them concerning Jesus, both from the Law of Moses and from the Prophets, from morning until evening.
24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.
Some believed the things which were spoken, and some disbelieved.
25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:
When they did not agree among themselves, they departed after Paul had spoken one word, "The Holy Spirit spoke rightly through Isaiah, the prophet, to your fathers,
26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
saying, 'Go to this people, and say, in hearing, you will hear, but will in no way understand. In seeing, you will see, but will in no way perceive.
27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"
For this people's heart has grown callous. Their ears are dull of hearing. Their eyes they have closed. Lest they should see with their eyes, hear with their ears, understand with their heart, and would turn again, and I would heal them.'
28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.
"Be it known therefore to you, that the salvation of God is sent to the nations. They will also listen."
29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си
And when he had said these words, the Jews departed, having a great dispute among themselves.
30 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
And Paul stayed two whole years in his own rented house, and received all who were coming to him,
31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.
proclaiming the kingdom of God, and teaching the things concerning the Lord Jesus Christ with all boldness, without hindrance.
