Деяния 27
1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
ut autem iudicatum est eum navigare in Italiam et tradi Paulum cum reliquis custodiis centurioni nomine Iulio cohortis Augustae
2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
ascendentes autem navem hadrumetinam incipientem navigare circa Asiae loca sustulimus perseverante nobiscum Aristarcho Macedone Thessalonicense
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
sequenti autem die devenimus Sidonem humane autem tractans Iulius Paulum permisit ad amicos ire et curam sui agere
4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
et inde cum sustulissemus subnavigavimus Cypro propterea quod essent venti contrarii
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
et pelagus Ciliciae et Pamphiliae navigantes venimus Lystram quae est Lyciae
6 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
et ibi inveniens centurio navem alexandrinam navigantem in Italiam transposuit nos in eam
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
et cum multis diebus tarde navigaremus et vix devenissemus contra Cnidum prohibente nos vento adnavigavimus Cretae secundum Salmonem
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
et vix iuxta navigantes venimus in locum quendam qui vocatur Boni portus cui iuxta erat civitas Thalassa
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
multo autem tempore peracto et cum iam non esset tuta navigatio eo quod et ieiunium iam praeterisset consolabatur Paulus
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
dicens eis viri video quoniam cum iniuria et multo damno non solum oneris et navis sed etiam animarum nostrarum incipit esse navigatio
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
centurio autem gubernatori et nauclerio magis credebat quam his quae a Paulo dicebantur
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
et cum aptus portus non esset ad hiemandum plurimi statuerunt consilium navigare inde si quo modo possent devenientes Phoenice hiemare portum Cretae respicientem ad africum et ad chorum
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
adspirante autem austro aestimantes propositum se tenere cum sustulissent de Asson legebant Cretam
14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
non post multum autem misit se contra ipsam ventus typhonicus qui vocatur euroaquilo
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
cumque arrepta esset navis et non posset conari in ventum data nave flatibus ferebamur
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
insulam autem quandam decurrentes quae vocatur Caudam potuimus vix obtinere scapham
17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
qua sublata adiutoriis utebantur accingentes navem timentes ne in Syrtim inciderent submisso vase sic ferebantur
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
valide autem nobis tempestate iactatis sequenti die iactum fecerunt
19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
et tertia die suis manibus armamenta navis proiecerunt
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
neque sole autem neque sideribus apparentibus per plures dies et tempestate non exigua inminente iam ablata erat spes omnis salutis nostrae
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
et cum multa ieiunatio fuisset tunc stans Paulus in medio eorum dixit oportebat quidem o viri audito me non tollere a Creta lucrique facere iniuriam hanc et iacturam
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
et nunc suadeo vobis bono animo esse amissio enim nullius animae erit ex vobis praeterquam navis
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
adstitit enim mihi hac nocte angelus Dei cuius sum ego et cui deservio
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
dicens ne timeas Paule Caesari te oportet adsistere et ecce donavit tibi Deus omnes qui navigant tecum
25 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
propter quod bono animo estote viri credo enim Deo quia sic erit quemadmodum dictum est mihi
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
in insulam autem quandam oportet nos devenire
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
sed posteaquam quartadecima nox supervenit navigantibus nobis in Hadria circa mediam noctem suspicabantur nautae apparere sibi aliquam regionem
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
qui submittentes invenerunt passus viginti et pusillum inde separati invenerunt passus quindecim
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
timentes autem ne in aspera loca incideremus de puppi mittentes anchoras quattuor optabant diem fieri
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
nautis vero quaerentibus fugere de navi cum misissent scapham in mare sub obtentu quasi a prora inciperent anchoras extendere
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
dixit Paulus centurioni et militibus nisi hii in navi manserint vos salvi fieri non potestis
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
tunc absciderunt milites funes scaphae et passi sunt eam excidere
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
et cum lux inciperet fieri rogabat Paulus omnes sumere cibum dicens quartadecima hodie die expectantes ieiuni permanetis nihil accipientes
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
propter quod rogo vos accipere cibum pro salute vestra quia nullius vestrum capillus de capite peribit
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
et cum haec dixisset sumens panem gratias egit Deo in conspectu omnium et cum fregisset coepit manducare
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
animaequiores autem facti omnes et ipsi adsumpserunt cibum
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
eramus vero universae animae in navi ducentae septuaginta sex
38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
et satiati cibo adleviabant navem iactantes triticum in mare
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
cum autem dies factus esset terram non agnoscebant sinum vero quendam considerabant habentem litus in quem cogitabant si possent eicere navem
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
et cum anchoras abstulissent committebant se mari simul laxantes iuncturas gubernaculorum et levato artemone secundum flatum aurae tendebant ad litus
41 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
et cum incidissemus in locum bithalassum inpegerunt navem et prora quidem fixa manebat inmobilis puppis vero solvebatur a vi maris
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
militum autem consilium fuit ut custodias occiderent ne quis cum enatasset effugeret
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
centurio autem volens servare Paulum prohibuit fieri iussitque eos qui possent natare mittere se primos et evadere et ad terram exire
44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
et ceteros alios in tabulis ferebant quosdam super ea quae de navi essent et sic factum est ut omnes animae evaderent ad terram
