< Деяния 27 >

1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
Kane osengʼad wach ni onego okwangʼwa wadhi Italia, Paulo kod joma otwe mamoko noketi e lwet jatend jolweny moro ma nyinge Julias. Ngʼatno ema ne jatend oganda lweny mane iluongo ni Jorit Dala Ruoth.
2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
Ne wadonjo ei yie moro moa Adramutio mane onego ogow e mier mamoko manie dho nam molworo piny Asia. Bangʼe ne wasiayo yie mi wawuok. Aristarko ja-Makedonia moa Thesalonika bende ne nikodwa.
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
Kinyne ne wagowo Sidon, kendo kanyo Julias notimo ngʼwono ni Paulo mi nomiye thuolo mar dhi ir osiepene mondo gimiye gik mane ochando.
4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
Kane waa kanyo to ne wasiayo yie e nam kendo, to nikech yamo mager ne kudho kochomowa tir, ne waluwo bath chula mar Saipras koma ogengʼore gi yamo.
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
Kane wasekwangʼ wangʼado ataro mar nam, machiegni kod Kilikia gi Pamfilia, ne wagowo e dho wadh Mura, e piny Lukia.
6 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
Kanyo jatend jolweny nonwangʼo yie ja-Aleksandria moro madhi Italia, mi noketowa ei yieno.
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
Ne wakwangʼ mos gi thagruok kuom ndalo mangʼeny nikech kwangʼ ne rach, eka achien ne wachopo machiegni gi dho wadh Sinido. Kaka yamo koro nomedore ma ok wanyal chome tir, ne wakwangʼ kwagengʼore e bath Krete, mochomore gi sori mar Salmone.
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
Ne wamedo kwangʼ gi thagruok ka waluwo bath nam mine wachopo kamoro miluongo ni Mbita Mokwe, but dala mar Lasea.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
Kaka koro ne waseketho seche mathoth, to kwangʼ bende bedo marach, kendo kinde mag Sap Tweyo Chiemo bende nosekadho, Paulo nongʼado rieko ni jokwangʼ kowacho niya,
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
“Jowadwa, aneno ni ka wawuok ka, to wuodhwani biro bedo marach kendo yiewani kaachiel gi gik motingʼo biro kethore kendo wan bende wanyalo tho.”
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
To jatend jolweny ne ok odewo chik kata winjo gima Paulo ne owacho, makmana nowinjo mana wach wuon yie kod jatend yie.
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Dho wath kanyo ne ok ber betie ndalo chwiri, omiyo thoth ji mane wan-go nongʼado wach mondo wadhi nyime gi kwangʼ, ka giparo ni ne wanyalo chopo Foinike mondo wabedie ndalo chwiri. Foinike ne en dho wadh Krete, momanyore gi milambo ma yo podho chiengʼ kod nyandwat ma yo podho chiengʼ.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
Ka yamb milambo makudho mos nochako kudho, negiparo ni ne giseyudo gima negidwaro kendo ni wuodhgi koro ber, omiyo negibolo nanga e pi mine gichako kwangʼ ka giluwo tiend dho nam mar Krete.
14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
To kane pok gikwangʼ mabor, yamb ahiti miluongo ni Yurakulo, nochako kudho matek koa e chulano.
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
Ahitino nomako yie motame muomo yamono, omiyo ne waweyo mondo yamo olok yie oterwa atera kuma okudho kochomo.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
Kane oyudo wakalo e tiend chula moro matin miluongo ni Kauda, ne wabedo gi pek mar keto yie matin mar resruok kama ber, mondo kik okethre.
17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
Kane chwo mane wan-go osekete ei yie maduongʼ mane wantie, negitweyo yie gi tonde molwore mondo kik obarre. To nikech negiluor ni yie ne nyalo terogi kuonde mathany-thany motimo kuoyo man e dho nam mar Afrika, ne giloro nanga mar yie mi giweye mondo yamo otere atera.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
Ahiti nomedo goyo yie matek mi kinyne negichako wito gik mane ni ei yie e nam.
19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
Odiechiengʼ mar adek, ne giwito ei nam gik moko duto michikogo yie.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
Kuom ndalo mangʼeny, ne ok wanyal neno wangʼ chiengʼ kata sulwe, kendo yamo nomedo kudho matek mi geno duto mane oyudo wan-go ni dipo koreswa norumo chuth.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
Kane ji koro oseriyo kech kuom ndalo mangʼeny, Paulo nochungʼ malo e nyimgi mowachonegi niya, “Jowadwa ka dine uwinj wachna ma wawe kwangʼ ka waa Krete, to dine utony mi ok uneno chandruok gi lal maduongʼ ma kama.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
To koro akwayou ni umed bedo gi chir, nikech kata ngʼat achiel kuomu ok bi tho, makmana yie kende ema biro kethore.
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
Otieno mokalo, malaika mar Nyasaye, ma an ngʼate, kendo ma atiyone, nochungʼ batha,
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
mowachona ni, ‘Kik iluor Paulo, ibiro chopo nyaka nyim Kaisar mi yali kuno, nikech Nyasaye osemiyi kuom ngʼwonone, ngima ji duto makwangʼ kodi.’
25 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
Kuom mano, beduru gi chir, jowadwa, nikech ayie ni Nyasaye biro timo mana kaka nonyisa.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
To ochunore ni yie nyaka moki e chula moro.”
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
Otieno mar apar gangʼwen ne pod watangni mana e dier Nam mangʼongo mar Mediterania. To kane ochopo odiwuor tir, to jokwangʼ ne paro ni gisechopo e lowo motwo.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
Omiyo ne giluto tol motwene kidi e pi, mi giyudo ni tut pigno romo fut mia achiel gi piero ariyo. Bangʼ mano negichako gipime mi ginwangʼo ni en fut piero ochiko.
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
Luoro nomakowa ni dipo ka watwomo lwanda. Omiyo negibolo nanga angʼwen yo kachien yie, eka gilemo mondo piny oyawre.
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
Jokwangʼ notemo mondo gitony gia e yie, kendo negitemo mondo giket yie matin mar resruok e pi, ka giwuondore ni gidwaro bolo nanga moko yo ka wi yie.
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
Eka Paulo nowachone jatend jolweny kod jolweny duto niya, “Ka jogi ok osiko kodwa ei yie ka, to ok ubi tony.”
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
Omiyo jolweny nongʼado tonde ma notwego yie matin mar resruok, mi giweyo yieno okwangʼ modhi.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
Kane piny chiegni yawore, Paulo nosayo jokwangʼ duto mondo ochiem, kowachonegi niya, “Kuom ndalo apar gangʼwen mosekadho, usebedo ka unie chandruok ma ok nunyal chiemo.
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
Koro yieuru koda mondo uchamie gimoro matin mondo ubed mangima. Awachonu ni onge ngʼato kata achiel kuomu mabiro wito kata mana yie wiye achiel.”
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
Kane osewacho mano, nokawo makati mi ogoyo ni Nyasaye erokamano e nyimgi giduto. Eka nongʼingo makatino mochako chiemo.
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
Jogo chunygi noduogo, mi ngʼato ka ngʼato kuomgi nokawo chiemo mondo ocham.
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
Kar romb ji duto mane ni e yie ne gin mia ariyo gi piero abiriyo gauchiel.
38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
Kane ji duto osechiemo moyiengʼ, ne giwito cham duto modongʼ e nam mondo yie odongʼ mayot.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
Kane piny oseyawore, jokwangʼ ne ok ongʼeyo piny mane gintie, to negineno mbita moro motimo kwoyo; mi giparo mondo gichom yie kuno mondo kanyalore to gimoki bute.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
Negingʼado tonde motwego nanga mi gibolo e nam bangʼe gingʼado tonde mane omakgo ngai. Bangʼ mano negichungo tanga yo ka wi yie, bangʼe gisiayo yie ka gichomo dho wath.
41 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
To gikanyo yie notuomo kuoyo mathany-thany momoko ti. Eka yo ka wiye nomako matek ma ok nyal yukni, kendo apaka nogoyo yo kachien yieno mi obarore matindo tindo.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
Jolweny ne dwaro nego joma otwe mondo ogengʼ gi kik gigo abal mi giring gitony.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
To nikech jatendgi ne dwaro reso ngima Paulo, notamogi ni kik gineg-gi. Nogol chik mondo ngʼato angʼata mane nyalo goyo abal nyaka e dho wath okuong ochikre e pi mondo odhiyo.
44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
Eka joma odongʼ ne biro luwo bangʼ-gi ka jomoko omako mberni, to moko omako bepe mane owuok e yie mane osebarore. Kamano e kaka ne wachopo e lowo motwo waduto ka wangima.

< Деяния 27 >