Деяния 27
1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
非斯都既然定规了，叫我们坐船往意大利去，便将保罗和别的囚犯交给御营里的一个百夫长，名叫犹流。
2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
有一只亚大米田的船，要沿着亚细亚一带地方的海边走，我们就上了那船开行；有马其顿的帖撒罗尼迦人亚里达古和我们同去。
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
第二天，到了西顿；犹流宽待保罗，准他往朋友那里去，受他们的照应。
4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
从那里又开船，因为风不顺，就贴着塞浦路斯背风岸行去。
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
过了基利家、旁非利亚前面的海，就到了吕家的每拉。
6 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
在那里，百夫长遇见一只亚历山大的船，要往意大利去，便叫我们上了那船。
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
一连多日，船行得慢，仅仅来到革尼土的对面。因为被风拦阻，就贴着克里特背风岸，从撒摩尼对面行过。
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
我们沿岸行走，仅仅来到一个地方，名叫佳澳；离那里不远，有拉西亚城。
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
走的日子多了，已经过了禁食的节期，行船又危险，保罗就劝众人说：
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
“众位，我看这次行船，不但货物和船要受损伤，大遭破坏，连我们的性命也难保。”
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
但百夫长信从掌船的和船主，不信从保罗所说的。
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
且因在这海口过冬不便，船上的人就多半说，不如开船离开这地方，或者能到菲尼基过冬。菲尼基是克里特的一个海口，一面朝东北，一面朝东南。
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
这时，微微起了南风，他们以为得意，就起了锚，贴近克里特行去。
14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
不多几时，狂风从岛上扑下来；那风名叫“友拉革罗”。
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
船被风抓住，敌不住风，我们就任风刮去。
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
贴着一个小岛的背风岸奔行，那岛名叫高大，在那里仅仅收住了小船。
17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
既然把小船拉上来，就用缆索捆绑船底，又恐怕在赛耳底沙滩上搁了浅，就落下篷来，任船飘去。
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
我们被风浪逼得甚急，第二天众人就把货物抛在海里。
19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
到第三天，他们又亲手把船上的器具抛弃了。
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
太阳和星辰多日不显露，又有狂风大浪催逼，我们得救的指望就都绝了。
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
众人多日没有吃什么，保罗就出来站在他们中间，说：“众位，你们本该听我的话，不离开克里特，免得遭这样的伤损破坏。
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
现在我还劝你们放心，你们的性命一个也不失丧，惟独失丧这船。
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
因我所属所事奉的 神，他的使者昨夜站在我旁边，说：
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
‘保罗，不要害怕，你必定站在凯撒面前，并且与你同船的人， 神都赐给你了。’
25 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
所以众位可以放心，我信 神他怎样对我说，事情也要怎样成就。
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
只是我们必要撞在一个岛上。”
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
到了第十四天夜间，船在亚得里亚海飘来飘去。约到半夜，水手以为渐近旱地，
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
就探深浅，探得有十二丈；稍往前行，又探深浅，探得有九丈。
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
恐怕撞在石头上，就从船尾抛下四个锚，盼望天亮。
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
水手想要逃出船去，把小船放在海里，假作要从船头抛锚的样子。
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
保罗对百夫长和兵丁说：“这些人若不等在船上，你们必不能得救。”
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
于是兵丁砍断小船的绳子，由它飘去。
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
天渐亮的时候，保罗劝众人都吃饭，说：“你们悬望忍饿不吃什么，已经十四天了。
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
所以我劝你们吃饭，这是关乎你们救命的事；因为你们各人连一根头发也不至于损坏。”
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
保罗说了这话，就拿着饼，在众人面前祝谢了 神，擘开吃。
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
于是他们都放下心，也就吃了。
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
我们在船上的共有二百七十六个人。
38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
他们吃饱了，就把船上的麦子抛在海里，为要叫船轻一点。
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
到了天亮，他们不认识那地方，但见一个海湾，有岸可登，就商议能把船拢进去不能。
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
于是砍断缆索，弃锚在海里；同时也松开舵绳，拉起头篷，顺着风向岸行去。
41 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
但遇着两水夹流的地方，就把船搁了浅；船头胶住不动，船尾被浪的猛力冲坏。
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
兵丁的意思要把囚犯杀了，恐怕有洑水脱逃的。
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
但百夫长要救保罗，不准他们任意而行，就吩咐会洑水的，跳下水去先上岸；
44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
其余的人可以用板子或船上的零碎东西上岸。这样，众人都得了救，上了岸。
