Деяния 27
1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
Itali ram lah long hoi na cei han na ti pouh awh navah, Pawl hoi alouke thongkabawtnaw hai siangpahrang e ransa hu thung e ransabawi Julius koevah a poe awh.
2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
Asia ram long kâhatnae kho koe lahoi pou ka cet hane long ka kâcui awh teh ka cei awh. Masidonia ram Thesalon tami Aristarkas hai kaimouh hoi a cei van.
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
Atangtho teh Sidon ka pha awh. Julius ni Pawl hah a lungma dawkvah a huinaw koe a ceisak teh ahnimae khetyawtnae hah a coe sak.
4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
Haw hoi vah ka tâco awh teh kahlî hah kaimouh koe lah a kamlang dawkvah Saipras tuilum e kahlî a uepnae koe lahoi ka cei awh.
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
Hahoi Cilicia hoi Pamfilia tueng koe ka raka awh teh Licia khopui Mira vah ka pha awh.
6 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
Haw tueng vah ransabawi ni Alexandria kho hoi Itali kho lah ka cet hane long buet touh a hmu teh hote long dawkvah na kâcui sak awh.
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
Hnin kapap hnawn payai lahoi ka cei awh teh rucat laihoi Kanidas kho teng ka pha thai awh. Kaimouh teh kahlî kecu dawk patuen ka cei thai awh hoeh dawkvah, Krete tuilum kahlî a uepnae koe lahoi ka cei awh teh Salmon talaidawn koehoi pet ka cei awh.
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
Tuipui rai lahoi nganga pou ka cei awh teh Lasea kho teng lungmawng tie long kâhatnae hmuen koe ka pha awh.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
Haw e hmuen koevah hnin moi kasawlah ka roe awh teh rawcahainae hnin hai aloum toung dawkvah, hmalah cei hane hai taki a tho dawkvah Pawl ni na hroecoe awh atipouh.
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
Hmaunawnghanaw hete tuipui dawk ceinae heh long hoi hnopainaw dawk dueng laipalah, maimae hringnae dawk hai runae na poe hanelah ao tie hah ka hmu telah a dei.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
Hateiteh ransabawi ni Pawl e lawk hah tang laipalah, long kamawngkung hoi long katawnkung e lawk hah bet atanghnawn.
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Hote long kâhatnae koe vah kasik thapa thung pueng o hanelah a coung hoeh dawkvah, tami kapap ni kanîloumaka lah hoi kanîloumatung lah pou cei vaiteh, Krete tuilum e Finik hmuen koe pha han a ngai awh. Hawvah kasik thapa pueng o hanelah a pouk awh.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
Akalah hoi kahlî a tho toteh khokhang awh e patetlah akuep han doeh telah a pouk awh. Hatdawkvah sumtaai hah a phawk awh teh, Krete tuilum teng lahoi a cei awh.
14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
Hateiteh, atueng a ro hoehnahlan vah kanîtho koe lahoi yah, Euroquilo kahlî katang e hah a tho.
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
Long ni kahlî a hmang thai hoeh toung dawkvah longhni pueng ka rasu awh teh, kahlî ni a paleknae koe doeh ka cei awh toe.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
Kawda tuilum teng, kahlî a uepnae koe ka pha awh toteh, ka ru poung lahoi hloutnae longca hah ka kuet thai awh.
17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
Hote longca hah Long van vah a pâhung awh teh long hah acak nahanlah rui hoi kacaklah a katek awh. Sadi mon dawkvah hmang payon vai ati awh teh lukkarei longhni a rahnoum sak awh teh long hah kahlî a palek sak awh.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
Kaimouh teh kahlî ni puenghoi na hmang awh dawkvah, atangtho teh long dawk e hnonaw hah a tâkhawng awh.
19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
Apâthum hnin teh amamae kut hoi long dawk e hnonaw hah a tâkhawng awh.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
A hnin moi kasawlah Kanî, Âsinaw hmawt awh hoeh. Tâlî hai hoehoe a tho dawkvah, a hnukteng teh hlout awh han doeh tie ngaihawinae pueng a kahma toe.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
Hottelah taminaw teh rawca laipalah kasawlah ao awh dawkvah, Pawl teh ahnimouh hmalah a kangdue teh, hmaunawnghanaw kaie lawk hah na ngai a lah, Krete tuilum koehoi tâcawt laipalah awm awh pawiteh, hete runae hoi sungnae pueng heh kâhmo awh mahoeh ei.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
Hatei atuteh na lungpout awh han awh, telah na dei pouh awh. Nangmouh thung dawk hoi api buet touh boehai na dout a mahoeh, long dueng doeh rawk tih.
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
Bangkongtetpawiteh, kai na katawnkung ka bawk e Cathut e kalvantami ni paduem tangmin vah ka teng a kangdue teh,
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
Pawl, na lungpuen hanh, siangpahrang hmalah na kangdue mingming han doeh. Hahoi Cathut ni nang hoi rei ka tho e pueng hai na kut dawk na poe toe a ti.
25 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
Hatdawkvah ka huinaw na lungpout a hanh awh. Bangkongtetpawiteh, na dei pouh e patetlah ao han tie Cathut kâuep laihoi ka yuem doeh.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
Maimouh hai tuilum buetbuet touh dawk long heh a mang han toe telah Pawl ni a dei.
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
Hnin hlaipali hnin tangmin a pha navah kaimouh teh Adria tuipui dawk kâpayo awh lahun navah, karumsaning a pha toteh long teh tui kongteng buetbuet touh hoi a hnai toe telah ka pouk awh teh,
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
tui hah ka bangnue awh bo teh, lam 20 touh a dung tie ka panue awh. Dongdeng o hnukkhu bout ka bangnue awh bo teh, lam hlaipanga touh a dung e ka panue awh
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
Ahnimouh teh lungsongnaw hmang langvaih tie a taki awh dawkvah, sumtaai pali touh a pabo awh teh, khodai lawiseh telah a ratoum awh.
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
Long kamawngnaw teh yawng hanelah a kâcai awh dawkvah, sumtaai ka pabawt e boiboe lah a kâsak awh teh hloutnae longca hah a rui a rasu awh.
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
Pawl ni ransabawi hoi ransanaw koevah, long thung na awm awh hoeh pawiteh, na hlout awh mahoeh atipouh.
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
Hattoteh ransanaw ni hloutnae longca a ruinaw thoukthouk a tâtueng pouh teh tui thung a pabo awh.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
Khodai tawmlei nah Pawl ni abuemlah bu ca hane a dei pouh teh, nangmouh hah bu na cahoehnae hah atuvah hnin hlaipali touh a pha toe.
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
Hatdawkvah bu na ca awh nahanlah kai ni hroecoe awh. Hot hateh nangmouh na hlout awh nahane doeh. Nangmae na lû dawk e sam buet touh boehai kahmat mahoeh atipouh.
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
Hettelah a dei hnukkhu vah, Pawl ni vaiyei hah a la teh abuemlae hmalah Cathut koe lunghawi lawk a dei hnukkhu vaiyei a raen teh a ca.
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
Hattoteh ahnimanaw abuemlah ni hai a thahmei awh teh a ca awh.
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
Long dawkvah tami 276 touh ao awh.
38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
Rawca kaboumlah a ca awh hnukkhu long dawk e catunnaw hah tui dawk a tâkhawng awh.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
Khodai torei teh haw e a hmuen teh panuek awh hoeh eiteh, a kawngteng kaawm e a takin koe lah long kâhat sak hanlah a kâpan awh.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
Hahoi sumtaainaw hah a rasu awh teh tui dawk a pabo awh, mawngnae acung rui kalennaw a rasu awh teh, longhni a thung awh teh a kawngteng lah a cei awh.
41 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
Hatei Long teh tuicapa kahni touh kâcunae koe a pha dawkvah, long e a lû teh sadi van a deng teh, kâhuen thai hoeh toe. Ataknaw teh tuicapa ni a hem dawk koung a rawk.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
Ransanaw ni thongkabawtnaw pueng yawng awh langvaih, hatdawkvah be thei han toe telah a pouk.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
Hateiteh, ransabawi ni Pawl hlout sak hanelah a ngai dawkvah, ahnimae pouknae a ngang pouh teh, tui kale thainaw hmaloe a kawngteng lah kale sak hane,
44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
alouke taminaw ni thingphek raboung naseh. Long dawk e hnopai buetbuet touh nakunghai, kuet laihoi kale hanelah kâ a poe. Hettelah hoi abuemlahoi kongteng lah runae awm laipalah koung a hlout awh.
