Деяния 26
1 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
Alors Agrippa dit à Paul: On te permet de parler pour te défendre. Paul aussitôt, étendant la main, commença sa justification.
2 Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
Roi Agrippa, je m’estime heureux d’avoir, sur toutes les choses dont les Juifs m’accusent, à me défendre aujourd’hui devant vous,
3 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
Surtout, vous connaissant toutes choses, et les coutumes et les questions qui existent parmi les Juifs. C’est pourquoi je vous supplie de m’écouter avec patience.
4 Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.
Et d’abord ma vie qui, depuis le commencement, s’est passée au milieu de ma nation à Jérusalem, tous les Juifs la connaissent,
5 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,
Sachant d’avance (s’ils veulent rendre témoignage), que, dès le commencement, j’ai vécu pharisien, selon la secte la mieux fondée de notre religion.
6 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
Et cependant me voici soumis à un jugement au sujet de l’espérance en la promesse qui a été faite par Dieu à nos pères,
7 до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
Et dont nos douze tribus, servant Dieu nuit et jour, espèrent entrer en possession. Ainsi, c’est au sujet de cette espérance, ô roi, que je suis accusé par les Juifs.
8 Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
Juge-t-on incroyable parmi vous que Dieu ressuscite les morts?
9 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
Pour moi, j’avais pensé que je devais par mille moyens agir contre le nom de Jésus de Nazareth;
10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.
Et c’est ce que j’ai fait à Jérusalem; j’ai jeté en prison un grand nombre de saints, en ayant reçu le pouvoir des princes des prêtres; et, lorsqu’on les faisait mourir, j’ai donné mon suffrage.
11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
Et parcourant souvent toutes les synagogues pour les tourmenter, je les forçais de blasphémer; et, de plus en plus furieux contre eux, je les poursuivais jusque dans les villes étrangères.
12 По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,
Comme j’allais dans ces dispositions à Damas, avec pouvoir et permission des princes des prêtres,
13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,
Je vis, ô roi, au milieu du jour, dans le chemin, qu’une lumière du ciel, surpassant l’éclat du soleil, brillait autour de moi et de ceux qui étaient avec moi.
14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
Et, étant tous tombés par terre, j’entendis une voix qui me disait en langue hébraïque: Saul, Saul, pourquoi me persécutes-tu? Il t’est dur de regimber contre l’aiguillon.
15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.
Et moi, je demandai: Qui êtes-vous, Seigneur? Et le Seigneur répondit: Je suis Jésus que tu persécutes.
16 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,
Mais lève-toi et tiens-toi sur tes pieds; car je ne t’ai apparu que pour t’établir ministre et témoin des choses que tu as vues, et de celles pour lesquelles je t’apparaîtrai encore,
17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
Te délivrant des mains du peuple et de celles des gentils vers lesquels je t’envoie maintenant,
18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.
Pour ouvrir leurs yeux, afin qu’ils se convertissent des ténèbres à la lumière, et de la puissance de Satan à Dieu, et qu’ils reçoivent la rémission des péchés, et une part entre les saints, par la foi en moi.
19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.
Ainsi, roi Agrippa, je ne fus pas incrédule à la vision céleste;
20 но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,
Mais à ceux de Damas, d’abord, puis à Jérusalem, dans tout le pays de Judée, et aux gentils, j’annonçais qu’ils fissent pénitence, et qu’ils se convertissent à Dieu, faisant de dignes œuvres de pénitence.
21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
Voilà pourquoi les Juifs; s’étant saisis de moi lorsque j’étais dans le temple, cherchaient à me tuer.
22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
Mais, assisté du secours de Dieu, jusqu’à ce jour je suis demeuré ferme, rendant témoignage aux petits et aux grands, ne disant rien que ce que les prophètes et Moïse ont prédit devoir arriver:
23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.
Que le Christ souffrirait, qu’il serait le premier dans la résurrection des morts, et qu’il devait annoncer la lumière à ce peuple et aux gentils.
24 Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
Comme il parlait ainsi, exposant sa défense, Festus, d’une voix forte, dit: Tu es fou, Paul; ton grand savoir te fait perdre le sens.
25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,
Et Paul: Je ne suis point fou (dit-il), ô excellent Festus; mais je dis des paroles de sagesse et de vérité.
26 Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
Et il sait bien ces choses, le roi devant qui je parle avec tant d’assurance; car je pense qu’il n’ignore rien de cela, aucune de ces choses ne s’étant passée dans un coin.
27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.
Croyez-vous aux prophètes, roi Agrippa? Je sais que vous y croyez.
28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;
Et Agrippa à Paul: Peu s’en faut que tu ne me persuades d’être chrétien.
29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
Mais Paul: Plaise à Dieu qu’il ne s’en faille ni peu ni beaucoup; que non seulement vous, mais encore tous ceux qui m’écoutent, deveniez aujourd’hui tels que je suis moi-même, à l’exception de ces liens.
30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
Alors le roi, le gouverneur, Bérénice, et tous ceux qui étaient assis avec eux se levèrent.
31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
Et s’étant retirés à part, ils se parlaient l’un à l’autre, disant: Cet homme n’a rien fait qui mérite la mort ou les liens.
32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.
Aussi Agrippa dit à Festus: Cet homme pourrait être renvoyé, s’il n’en avait appelé à César.
