Деяния 26

1 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

And Agrippa said to Paul, Thou art permitted to speak for thyself. Then Paul stretched forth his hand and made his defence:

2 Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

I think myself happy, king Agrippa, that I am to make my defence this day before thee concerning all things of which I am accused by the Jews;

3 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

especially as thou art acquainted with all the customs and questions among the Jews. Wherefore I beseech thee to hear me patiently.

4 Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

My manner of life, then, from my youth, which was from the beginning among my own nation and at Jerusalem, all Jews know:

5 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

and they know, if they are willing to testify, that from the first, according to the strictest sect of our religion, I lived a Pharisee.

6 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

And now I stand on trial for the hope of the promise made by God to the fathers,

7 до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

which our twelve tribes, earnestly serving God day and night, hope to obtain; concerning which hope, O king, I am accused by Jews.

8 Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

Why is it judged incredible with you if God raiseth the dead?

9 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

I indeed thought with myself that I ought to do many things in opposition to the name of Jesus the Nazarene.

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

Which I also did in Jerusalem; and many of the saints did I myself shut up in prisons, having received authority from the chief priests; and when they were put to death, I gave my voice against them.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

And I punished them often in all the synagogues, and compelled them to blaspheme; and being exceedingly mad against them, I pursued them even to foreign cities.

12 По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

And as I was going to Damascus on this business, with authority and a commission from the chief priests,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

at mid-day, on the road, O king, I saw a light from heaven above the brightness of the sun, shining around me and those who were journeying with me.

14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

And when we had all fallen to the earth, I heard a voice speaking to me, and saying in the Hebrew tongue, Saul, Saul, why persecutest thou me? It is hard for thee to kick against the goads.

15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

And I said, Who art thou, Lord? And the Lord said, I am Jesus, whom thou persecutest.

16 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

But arise and stand upon thy feet; for I have appeared to thee for this purpose, to prepare thee as a minister and a witness both of the things which thou sawest, and of those on account of which I will appear to thee;

17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

delivering thee from the people, and from the gentiles, to whom I send thee,

18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

to open their eyes that they may turn from darkness to light and from the power of Satan to God, that they may receive forgiveness of sins, and an inheritance among the sanctified, by faith in me.

19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

Wherefore, O king Agrippa, I was not disobedient to the heavenly vision;

20 но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

but first to those in Damascus, and Jerusalem, and to all the country of Judaea, and then to the gentiles, I proclaimed that they should repent and turn to God, doing works worthy of repentance.

21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

For these causes the Jews seized me in the temple, and attempted to kill me.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

Having, however, obtained help from God, I continue to this day, witnessing both to small and great, saying nothing except those things which the Prophets and Moses said were to come to pass;

23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

that the Christ should suffer, and that, as first of those raised from the dead, he was to proclaim light both to the people and to the gentiles.

24 Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

And as he was thus speaking in his defence, Festus said with a loud voice, Paul, thou art beside thyself; much learning is making thee mad.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

But he saith, I am not mad, most noble Festus, but utter words of truth and soberness.

26 Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

For the king knoweth about these things well; to whom also I speak boldly; for I am persuaded that none of these things is hidden from him: for this was not done in a corner.

27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

King Agrippa, believest thou the Prophets? I know that thou believest.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

Then Agrippa said to Paul, With little effort thou thinkest to persuade me to become a Christian.

29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

And Paul said, I would to God, that with little effort or with great, not only thou, but also all that hear me this day, might be made such as I am, except these bonds.

30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

And the king rose up and the governor and Bernice, and those who sat with them;

31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

and going aside they talked with each other, saying, This man is doing nothing deserving death, or bonds.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.

And Agrippa said to Festus, This man might have been set at liberty, if he had not appealed to Caesar.