< Деяния 25 >

1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
Hanchu Festus'n ha ramhuol hah a tunga, sûnthum suole chu Caesarea renga Jerusalema a sea.
2 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
Mahan ochaisingei le Juda ruoipungeiin Paul hah an hong tuonga an nônna Festus kôm han an ngêna
3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
an nuomna thope ngeia Paul hah Jerusalema hong tuong rangin, asikchu lampuia lei that rang an bôk sikin.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
Festus a thuona, “Paul hi Caesarea intâng ina lei dar ania male keima khom mason se nôk lei rang ki ni.
5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
Nin ruoipungei Caesarea tena mi jûi senla ngei ma miriem hah a tho lei minchâina aomin chu juong nôn rese ngei,” a tia.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
Festus hah sûn riet mini, sûn sôm mini, anni ngei leh ala châma male Caesarea tieng a se zoi. Anangtûka chu roijêkna ânsunga Paul hah hong tuong rangin chong a pêka.
7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
Paul hah a hong tung lechu a kôm han Jerusalem renga juong Judangei hah a rihîla an indinga an nônna thurchi tamtak an misîra, minthârna man mak ngei.
8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
Aniatachu Paul han athenin ânrunga: “Judangei balam roia, Biekin roia nônchu Caesar chunga khom ite minchâiin doina lei tho mu-ung,” a tia.
9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
Hannirese Festus han Judangei modômna man rang a nuomna, masikin Paul kôm han a rekela, “Jerusalema sea, ka makunga nang an nônna ngei hih khi taka hôn jêk rang nu nuom mo?” a tia.
10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
Paul'n, “Caesar roijêkna makunga ko roi an jêkna muna jêk pea om rang piela inding ki ni. Judangei chunga ite minchâina dôn mu ung ti nangma khom ni riet sai ania.
11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
Balam ki minchâia, thi rang dôrin minchâina ko dôn anîn chu, thi rang khomin kên phal. Hannirese min nônna ngei hi adikloi anin chu tutên an kôm mi pêk thei no ni ngei Caesar kôm tung ki tih,” a tia.
12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
Hanchu Festus roijêkpungei, a chongpui suole chu, “Caesar kôm tung rang nu nuom lam angtakin tung ni tih,” a tia.
13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
Sûn idôr mini avun suole chu Rêng Agrippa le Bernice Caesarea an hong tunga Festus mirit an pêka.
14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
Sûn tamtak an om nûkin, Festus'n Paul thurchi ngei hah Rêng kôm han a misîr pea Felix han mi inkhat intâng ina hin a mâka.
15 За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
Jerusalema ke sea han, Juda Ochaisingei le Juda ruoipungeiin asân an lei nônna dikloi minchang ngêt rangin ko kôm an ngêna.
16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
Aniatachu hi anghin ki tipe ngei, “An nônpu le a nônpungei mâi intongin, an nônpu han an nônna roia han a dikna thurchi misîr rang a riet khâi noa, dikloi ani ti ânlang mân chu mojôk rang hih Rom mingei balam nimak.
17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
Mahin an juong tung suo nûkin zora sôtloiin anangtûka roijêkna taka kên sunga, ama hah hong tuong rangin chong ke pêka.
18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
A nônpungei hah an indinga, aniatachu Paul chunga han ma dôra dikloina khoite an misîr angin riet mu-ung.
19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
An inkhalnangei senkhat ha chu sakhuo roia ania mi inkhat a riming Jisua an ti, ama hah a thia; aniatachu Paul'n ama hah aring nôk a tia.
20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
Keiman chu ma thurchi ngei ha chu a jêkna chang khom riet mu-ung, masikin keiman Paul ke rekela Jerusalema a sea mahan ajêk rangin nu nuom mo? tiin ke rekela.
21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
Aniatachu Paul han Caesar jêk pe rangin a ngên sikin, ki min se thei mân chu lei donsûi rangin chong ke pêk ngei ani,” a tia.
22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
Agrippa han Festus kôm, “Kei khom ma miriem hah a chong rangâi rang ku nuom,” a tia. Festus'n “Nangtûka rangâi ni tih,” tiin a thuona.
23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
Anangtûka chu Agrippa le Bernice han inlal takin mipuingei intûpna an va lûta, râlmi ulienngei le khopuilien sûnga ulienngei khom an oma. Hanchu Festus chongpêkin Paul an hong tuonga.
24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
Festus han, “Rêng Agrippa le kin kôma omngei murdi, hi mi hih nin mu ania, Judangei murdi'n hi taka omngei le Jerusalema omngei murdi'n ko kôm an juong nônna min ring khâiloi rangin an in-iek.
25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
Hannisenla thina rang dôr ite tho minchâina dôn mak ti ki rieta. Aniatachu ama'n Ceasar kôm tung rang a nuom sikin tîr rangin ki ti ani.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
Aniatachu, a thurchi hi Ceasar kôm ki miziek rang hi ânthârin riet mu-ung, masikin nin kôm ko hong tuong ani hi, Rêng Agrippa nangma kôm hin ani uol, a chungroi nin phuol suole, a miziek rang imakhat ko dôn thei rang.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
Asikchu mi intâng ina om, an nônna bi inthârlaka ril loia tîr rang chu keima rangin omzie boi aphuo rang,” a tia.

< Деяния 25 >