Деяния 25
1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
Fisxxossay ba ayssiza dere Qissariya gellidi hedzdzu gallas aqqetidi heppe Yerusalame bides.
2 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
Hen diza qeessata hallaqatine issi issi Ayhudista garssafe gita gita asati Phawulossa bolla ba mooto shishshida; “Phawulossa ha Yerusalame ehidi nus loo7o ooso oththarkki” giidi wossida; istti hessa giday Phawulossa naagidi oge bolla wodhdhanas kooyda gishaskko.
3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
Gido attin Fisxxossay “Phawulossay Qissariyan qachcho keeththan naggetes; takka ha7i elle simmada he izakko baana.
5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
Inte garssafe dannateth dizaytti tanara Qissariya beeto; Phawulossay oththida qohoy diza gidikko hen mooteto” gides.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
Fisxxossay osppun woykko tammu gaallassafe daroontta wode isttara gamm7idi guye Qissariya bides; He gakkida mala wonttetha gallas pirda wombbora bolla uttidi Phawulossa izakko shishshana mala azazides.
7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
Phawulossay iza sinthth shiiqin Yerussalamepe yida Ayhudati Phawulossa giddothidi markkay bayndda daroo deexxo mooto iza bolla shishshida.
8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
Phawulossaykka “Tani Ayhuda woga bolla gidin Xoossa keeththa bolla woykko Rome kawoo Qessare bollaka gaaththida qoohoy deena” giidi istta mootoza shaariza mallththe isttas immides.
9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
Gido attin Fisxxossay Ayhudata uhaaththaayssanas koyidi Phawulossa “Ne Yerusalame baada hayssa yooza hen ta sinththan pirdistana koyazii?” gides.
10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
Phawulossay qasse hizzgidi izas zaarides “Hekko ta pirdistanas tas bessiza Qessare pirda wombbara sinththan eqqadis; nekka loo7etha erriza mala ta Ayhudata bolla ooththida aykko qoohoy deena.
11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
Ta qoohida gidikko woykko tana hayqqos gaaththiza qooho ta ooththida gidikko ta hayqoppe attana giike; Gido attin istti shishshiza mootoy mela hada gidiko oonikka tana isttas aththi immanas dandda7ena; Takka ta yooy Qeessare sinthth shiiqana mala yigibaayne gadis.”
12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
Hessa wode Fisxxossay bena zoorizayitara hasa7etidi “ne Qeessareko yigibaayne giza gidiko Qeessareko baanddassa” gides.
13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
Guuththa gaallassatape guye kawoo Agirphphayne Barniqey Fisxxossa “Hashshu loo7on yadassa” gi mokkanas gede Qissariya bida.
14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
Istti hen daroo galas uttida gish Fisxxossay Phawulossa yooza kawoo Agirphphas hizzgi yootides “Filkisey qaachcho kethan yegi agiida issadey haan dees.
15 За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
Ta Yerusalamen bida wode qeessista hallaqatinne Ayhudata ciimmati ha addeza yoo taako ehidi ta iza bolla pirdana mala oychchida.
16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
Ta qasse mootetidadey mootizayta sinththan eqqidi bena mootiza yoozas beessiza malththe immontta dishin mootetidade aththi immooy Rome kawootethas woga gidena” gaada zaaradis.
17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
Hessa gish iza mootizayti shiiqetidi yida mala herakka wonttetha gallas pirda wombboran uttada Phawulossa ta sinthth shishshana mala azazadis.
18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
Iza mootizayti iza achchan eqqida wode istti iza bolla shishshida mootoy ta baggara izi iitta oothontta agena gaada qopida mala gidibeyna.
19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
Gido attin istti izara mootetizay ba ammano gishshine Phawulossay issi hayqqidade (Paxa dees) giza Yesussa gish gidides.
20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
Takka hessa mala yoo qora xeellanas tana metida gish Phawulossa (Ne Yerusalame baada heyssa yooza hen pirdistana koyyaz?) gadis.
21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
Hizzgin izi qasse yoozi Rome kawoo sinththan beyistana mala koyidi (ta yooy Qeessare sinthth shiiqana mala oychchayss) gida gish iza yoo Qeessarekko ta yeeddana gakkanaas izi qachcho keeththan gamm77ana mala azazadis.”
22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
Agirphphay Fisxxossa “Takka izi giza siyana koyayss” gides; Fisxxossaykka “Wontto siyanddassa” gides.
23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
Hessa gish wonttetha gallas Agirphphayne Barniqey kawooti mayiza mayo maydine daro bonchora ola asa halaqatarane he kaataman diza giita asatan azhabbeti yiidi pirda keeth gellida. Hessafe guye Fisxxossay Phawulossa xeeyigisides.
24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
Fisxosay hizzgides “Kawoo Agirphpha! qass nunara diza asato; Ayhuda asati wuri (hayssi addezi hayssafe guye paxxa daana beessena) giidi wassishe Yerussalamenkka haanikka iza bolla pirdistana mala istti tana oychchizay hayssa inte beeyiza addeza gishshaskko.
25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
Ta ta boggara iza hayqqos gaaththiza issi balakka iza bolla demmabeyikke. Izi ta yooy Rome kawoo sinthth shiiqi beeyeto gida gish ta iza he yeeddanas qachchadis.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
Gido attin iza gish ta ta godas xaahaaththaana giza errettida yoy deena; Hessa gish iza issi issi pacce oychchota oychchiko tas xaahaaththaanaysi daanakkone gaada inteko; harapekka kawoo Agirphpha neekko shishshadis.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
Gasooykka qachcho assi puude bollattiza dhoqqa dannakko bishin izi mootetiza yo qonccisontta aggoy asa eyya kessizayssi tas bettides.”
