Деяния 25
1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
Three days after Festus entered his province, he went up from Caesarea to Jerusalem.
2 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
The high priest and the Jewish leaders laid charges against Paul before him.
3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
They urged him, asking it as a favor, to send for him to Jerusalem. They meant to lay in wait for him and kill him on the way.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
But Festus answered that Paul was in custody at Caesarea, and that he himself was going there soon.
5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
"Let those then," he said, "who are in authority among you, go down with me, and if there is anything amiss in the man, let them accuse him."
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
After staying not more than eight or ten days among them, he went down to Caesarea, and the next day, after taking his seat upon the tribunal, he ordered Paul to be brought.
7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
When he came in, the Jews who had come down from Jerusalem stood around him and brought a number of serious charges against him, which they could not prove.
8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
Paul said in his defense, "I have committed no crime against the Law of the Jews, against the Temple, or against Caesar."
9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
But Festus, wishing to ingratiate himself with the Jews, answered Paul and said, "Will you go up to Jerusalem and be tried there by me upon these charges?"
10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
"I am standing before Caesar’s tribunal," answered Paul, "where I ought to be tried. I have done no wrong to the Jews, as you very well know.
11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
"If I am a criminal and have done anything for which I ought to die, I do not object to die. But if none of their charges is true, no man can give me up to them. I appeal to Caesar."
12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
Then Festus, after conferring with the council, answered. "You have appealed to Caesar; to Caesar you shall go."
13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
A short time after this King Agrippa and Bernice came to Caesarea to pay their respects to Festus.
14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
And while they tarried many days, Festus laid Paul’s case before the king. "There is a man here," he said, "whom Felix left a prisoner.
15 За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
"The chief priests and the elders of the Jews informed me about him, when I was at Jerusalem, demanding a sentence against him.
16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
I told them that it was not the custom of the Romans to give any man up for punishment, before the accused had his accusers face to face, and had opportunity of defending himself against the charges that had been brought against him.
17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
"So when a number of them came together here, I made no delay, but the next day took my seat in the tribunal, and commanded the man to be brought.
18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
"But when his accusers stood up, they did not begin charging him with any of the crimes that I was expecting,
19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
but they kept quarreling with him about certain matters connected with their own religion, and about one Jesus who had died, but whom Paul affirmed over and over was alive.
20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
I was perplexed how to investigate such questions, and asked Paul whether he would go to Jerusalem, and there be judged of these matters.
21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
But when Paul appealed to have his case reviewed for the decision of the Emperor, I ordered him to be detained until I could send him up to Caesar."
22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
"I should like to hear the man, myself," said Agrippa to Festus. Festus answered, "You shall hear him tomorrow."
23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
So the next day Agrippa and Bernice came with great pomp, and took their places in the hall of audience, accompanied by the tribunes and men of high rank in the city. At the command of Festus Paul was brought in.
24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
"King Agrippa," said Festus, "and all men who are present with us, you see here the man about whom the entire body of the Jews at Jerusalem, and here also, sent to me, crying out that he ought not to live any longer.
25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
"I could not find that he had done anything for which he ought to die; but as he himself has appealed to the Emperor, I have determined to send him.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
"Now I have nothing very definite to tell our sovereign about him. So I have brought the man before you all, and especially before you, King Agrippa, in order that, after examination, I may have something to write.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
"For it does seem to me unreasonable to send a person without signifying the charges against him."
