< Деяния 25 >
1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
When Festus was then come into the prouince, after three dayes he went vp from Caesarea vnto Hierusalem.
2 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
Then the high Priest, and the chiefe of the Iewes appeared before him against Paul: and they besought him,
3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
And desired fauour against him, that hee would send for him to Hierusalem: and they layd waite to kill him by the way.
4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
But Festus answered, that Paul should bee kept at Caesarea, and that he himselfe would shortly depart thither.
5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
Let them therefore, saide he, which among you are able, come downe with vs: and if there be any wickednes in the man, let them accuse him.
6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
Now when he had taried among them no more then ten dayes, hee went downe to Caesarea, and the next day sate in the iudgement seat, and commanded Paul to be brought.
7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
And when hee was come, the Iewes which were come from Hierusalem, stoode about him and layd many and grieuous complaints against Paul, whereof they could make no plaine proofe,
8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
Forasmuch as he answered, that he had neither offended any thing against the lawe of the Iewes, neither against ye temple, nor against Caesar.
9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
Yet Festus willing to get fauour of the Iewes, answered Paul and saide, Wilt thou goe vp to Hierusalem, and there be iudged of these things before mee?
10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
Then said Paul, I stand at Caesars iudgment seate, where I ought to be iudged: to the Iewes I haue done no wrong, as thou very well knowest.
11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
For if I haue done wrong, or committed any thing worthie of death, I refuse not to die: but if there be none of these things whereof they accuse me, no man, to pleasure them, can deliuer me to them: I appeale vnto Caesar.
12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
Then when Festus had spoken with the Council, hee answered, Hast thou appealed vnto Caesar? vnto Caesar shalt thou goe.
13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
And after certaine dayes, King Agrippa and Bernice came downe to Caesarea to salute Festus.
14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
And when they had remained there many dayes, Festus declared Pauls cause vnto the King, saying, There is a certaine man left in prison by Felix,
15 За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
Of whom when I came to Hierusalem, the high Priestes and Elders of the Iewes informed me, and desired to haue iudgement against him.
16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
To whome I answered, that it is not the maner of the Romanes for fauour to deliuer any man to the death, before that hee which is accused, haue the accusers before him, and haue place to defend himselfe, concerning the crime.
17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
Therefore when they were come hither, without delay the day following I sate on the iudgement seate, and commanded the man to be brought foorth.
18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
Against whom when the accusers stood vp, they brought no crime of such things as I supposed:
19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
But had certaine questions against him of their owne superstition, and of one Iesus which was dead, whom Paul affirmed to be aliue.
20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
And because I doubted of such maner of question, I asked him whether he would goe to Hierusalem, and there be iudged of these things.
21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
But because he appealed to be reserued to the examination of Augustus, I commanded him to be kept, till I mght send him to Cesar.
22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
Then Agrippa sayd vnto Festus, I would also heare the man my selfe. To morowe, sayd he, thou shalt heare him.
23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
And on the morowe when Agrippa was come and Bernice with great pompe, and were entred into the Common hall with the chiefe captaines and chiefe men of the citie, at Festus commandement Paul was brought forth.
24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
And Festus sayd, King Agrippa, and all men which are present with vs, ye see this man, about whom all the multitude of the Iewes haue called vpon me, both at Hierusalem, and here, crying, that he ought not to liue any longer.
25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
Yet haue I found nothing worthy of death, that he hath committed: neuertheles, seeing that he hath appealed to Augustus, I haue determined to send him.
26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
Of whome I haue no certaine thing to write vnto my Lord: wherefore I haue brought him forth vnto you, and specially vnto thee, King Agrippa, that after examination had, I might haue somewhat to write.
27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
For me thinketh it vnreasonable to send a prisoner, and not to shewe the causes which are layde against him.