Деяния 25

1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

And so, when Festus had arrived in the province, after three days, he ascended to Jerusalem from Caesarea.

2 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

And the leaders of the priests, and those first among the Jews, went to him against Paul. And they were petitioning him,

3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

asking for favor against him, so that he would order him to be led to Jerusalem, where they were maintaining an ambush in order to kill him along the way.

4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

But Festus responded that Paul was to be kept in Caesarea, and that he himself would soon go there.

5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

“Therefore,” he said, “let those among you who are able, descend at the same time, and if there is any guilt in the man, they may accuse him.”

6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

Then, having stayed among them no more than eight or ten days, he descended to Caesarea. And on the next day, he sat in the judgment seat, and he ordered Paul to be led in.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

And when he had been brought, the Jews who had come down from Jerusalem stood around him, throwing out many serious accusations, none of which they were able to prove.

8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

Paul offered this defense: “Neither against the law of the Jews, nor against the temple, nor against Caesar, have I offended in any matter.”

9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

But Festus, wanting to show greater favor to the Jews, responded to Paul by saying: “Are you willing to ascend to Jerusalem and to be judged there about these things before me?”

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

But Paul said: “I stand in Caesar’s tribunal, which is where I ought to be judged. I have done no harm to the Jews, as you well know.

11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

For if I have harmed them, or if I have done anything deserving of death, I do not object to dying. But if there is nothing to these things about which they accuse me, no one is able to deliver me to them. I appeal to Caesar.”

12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

Then Festus, having spoken with the council, responded: “You have appealed to Caesar, to Caesar you shall go.”

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

And when some days had passed, king Agrippa and Bernice descended to Caesarea, to greet Festus.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

And since they remained there for many days, Festus spoke to the king about Paul, saying: “A certain man was left behind as a prisoner by Felix.

15 За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

When I was at Jerusalem, the leaders of the priests and the elders of the Jews came to me about him, asking for condemnation against him.

16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

I answered them that it is not the custom of the Romans to condemn any man, before he who is being accused has been confronted by his accusers and has received the opportunity to defend himself, so as to clear himself of the charges.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

Therefore, when they had arrived here, without any delay, on the following day, sitting in the judgment seat, I ordered the man to be brought.

18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

But when the accusers had stood up, they did not present any accusation about him from which I would suspect evil.

19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

Instead, they brought against him certain disputes about their own superstition and about a certain Jesus, who had died, but whom Paul asserted to be alive.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

Therefore, being in doubt about this kind of question, I asked him if he was willing go to Jerusalem and to be judged there about these things.

21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

But since Paul was appealing to be kept for a decision before Augustus, I ordered him to be kept, until I might send him to Caesar.”

22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Then Agrippa said to Festus: “I myself also want to hear the man.” “Tomorrow,” he said, “you shall hear him.”

23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

And on the next day, when Agrippa and Bernice had arrived with great ostentation and had entered into the auditorium with the tribunes and the principal men of the city, Paul was brought in, at the order of Festus.

24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

And Festus said: “King Agrippa, and all who are present together with us, you see this man, about whom all the multitude of the Jews disturbed me at Jerusalem, petitioning and clamoring that he should not be allowed to live any longer.

25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

Truly, I have discovered nothing brought forth against him that is worthy of death. But since he himself has appealed to Augustus, it was my judgment to send him.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

But I have not determined what to write to the emperor about him. Because of this, I have brought him before you all, and especially before you, O king Agrippa, so that, once an inquiry has occurred, I may have something to write.

27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

For it seems to me unreasonable to send a prisoner and not to indicate the accusations set against him.”