Деяния 25

1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

When Festus, having entered upon his government, after three days went up from Cæsarea to Jerusalem.

2 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

And the chief priest and first men of the Jews informed him against Paul,

3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

and, asking a favor against him, besought him that he would send and have him brought to Jerusalem, laying a plot to kill him on the road.

4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

Then Festus answered, that Paul was under guard in Cæsarea, and that he himself would soon depart thither.

5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

Therefore, said he, let those among you who are men of influence, go down with me, and accuse this man, if there is any wickedness in him.

6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

And he remained among them not more than eight or ten days, and then went down to Cæsarea And, on the next day, he sat upon the judgment-seat, and commanded Paul to be brought.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

And when he had come, the Jews who had come down from Jerusalem stood around, and brought many and heavy accusations against Paul, which they were not able to prove,

8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

he answering for himself: Neither against the law of the Jews, nor against the temple, nor against Cæsar, have I committed any offense.

9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

But Festus, willing to confer a favor on the Jews, answered Paul, and said: Are you willing to go up to Jerusalem, and there be judged before me concerning these things?

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

And Paul answered: I am standing at the judgment-seat of Cæsar, where I ought to be judged. To the Jews I have done no wrong, as you very well know.

11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

If, however, I be an offender, and have done any thing worthy of death, I refuse not to die. But if the things of which these men accuse me are nothing, no one can deliver me to them. I appeal to Cæsar.

12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

Then Festus, after conferring with the council, answered: To Cæsar have you appealed? To Cæsar you shall go.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

And after some days, King Agrippa and Bernice came down to Cæsarea, to salute Festus.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

And as they remained there many days, Festus made known to the king the facts concerning Paul, saying: There is a certain man, who was left in bonds by Felix,

15 За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

concerning whom, when I was in Jerusalem, the chief priests and elders of the Jews informed me, asking for judgment against him.

16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

I replied to them, that it is not the custom of the Romans to deliver any man up to death, before the accused has had his accusers face to face, and has had an opportunity to answer concerning the charge that is against him.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

Therefore, when they had come hither with me, I made no delay; but, on the next day, sat on the judgment-seat, and commanded the man to be brought forth.

18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

And when his accusers stood up, they brought no such charge against him as I expected;

19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

but they had certain questions against him, about their own religion, and about a certain Jesus that had died, who, Paul affirmed, was alive.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

But, being in doubt about the question concerning this man, I asked him if he would go up to Jerusalem, and there be judged with respect to these matters.

21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

But when Paul made his appeal, that he should be kept for the judgment of Augustus, I commanded him to be kept, till I could send him to Cæsar

22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

And Agrippa said to Festus: I could wish to have heard the man myself. He replied: To-morrow you shall hear him.

23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

Therefore, on the morrow, when Agrippa and Bernice came with great pomp, and entered the place of audience, with the officers and principal men of the city, Paul, at the command of Festus, was brought forth.

24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

And Festus said: King Agrippa, and all men here present, you see this man, about whom all the multitude of the Jews, both in Jerusalem and in this place, have entreated me, crying out, that he ought to live no longer.

25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

But finding that he had done nothing worthy of death, and as he himself has appealed to Augustus, I have determined to send him.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

Concerning him I have nothing certain to write to my Lord. For this reason, I have brought him before you all, and especially before you, King Agrippa, that, after the examination has been held, I may have something to write.

27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

For it seems to me unreasonable to send a prisoner, and not to make known the charges that are against him.