Деяния 24
1 О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;
After. v. dayes Ananias the hye preste descended with elders and with a certayne Oratour named Tartullus and enformed the ruelar of Paul.
2 О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,
When Paul was called forth Tartullus beganne to accuse him saying: Seynge yt we live in great quyetnes by the meanes of the and that many good thinges are done vnto this nacion thorow thy providence:
3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
that alowe we ever and in all places most myghty Felix with all thankes.
4 Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,
Notwithstondinge that I be not tedeous vnto the I praye the that thou woldest heare vs of thy curtesy a feawe wordes.
5 понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;
We have founde this ma a pestilent felowe and a mover of debate vnto all the Iewes thorowe out the worlde and a mayntayner of ye secte of the Nazarites
6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
and hath also enforsed to pollute the temple. Whom we toke and wolde have iudged acordinge to oure lawe:
7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].
but the hye captayne Lisias came vpon vs and with great violence toke him awaye out of oure hodes
8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
comaundinge his accusars to come vnto the. Of who thou mayst (yf thou wilt enquyre) knowe the certayne of all these thinges where of we accuse him.
9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
The Iewes lyke wyse affermed sayinge that it was even so.
10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
Then Paul (after that the rular him selfe had beckened vnto him that he shuld speake) answered: I shall with a moare quyet minde answere for my selfe for as moche as I vnderstonde yt thou hast bene of many yeares a iudge vnto this people
11 защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
because that thou mayst knowe yt there are yet. xii. dayes sence I went vp to Ierusalem for to praye
12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
and that they nether founde me in the teple disputinge with eny man other raysinge vp the people nether in the Synagoges nor in the cite.
13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
Nether can they prove ye thinges wher of they accuse me.
14 Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
But this I confesse vnto ye that after that waye (which they call heresy) so worshippe I the God of my fathers belevinge all thinges which are writte in the lawe and ye Prophetes
15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
and have hope towardes God that ye same resurreccion from deeth (which they them selves loke for also) shalbe both of iust and vniust.
16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
And therfore stody I to have a cleare consciece towarde God and toward man also.
17 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
But after many yeres I came and brought almes to my people and offeringes
18 А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
in the which they founde me purified in the teple nether with multitude nor yet wt vnquyetnes How beit there were certayne Iewes out of Asia
19 но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
which ought to be here present before the and accuse me yf they had ought agaynst me:
20 Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
or els let these same here saye if they have founde eny evyll doinge in me whill I stonde here in ye counsell:
21 освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
except it be for this one voyce yt I cryed stondinge amoge the of the resurreccion fro deeth am I iudged of you this daye.
22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
When Felix hearde these thinges he deferde them for he knewe very well of yt waye and sayde: when Lisias the captayne is come I will know the vtmost of youre matters.
23 И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
And he commaunded an vndercaptayne to kepe Paul and that he shuld have rest and that he shuld forbyd none of his aquayntauce to minister vnto him or to come vnto him.
24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
And after a certayne dayes ca Felix and his wyfe Drusilla which was a Iewas and called forth Paul and hearde him of the fayth which is toward Christ.
25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
And as he preached of righteousnes temperauce and iudgement to come Felix trembled and answered: thou hast done ynough at this tyme departe when I have a conveniet tyme I will sende for the.
26 Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
He hoped also that money shuld have bene geven him of Paul that he myght lowse him: wherfore he called him ye oftener and comened with him.
27 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
But after two yeare Festus Porcius came into Felix roume. And Felix willinge to shewe ye Iewes a pleasure lefte Paul in preson bounde.
