Деяния 23
1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Павло вхаляпэ якхэнца пэ кодэлэн, ко сля дэ Синедрионо, тай пхэнда: — Пхралалэ! Ды авдивутно диво мэ всавэрэ їлэґа теравас бути Дэвлэсти.
2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Катэ англуно рашай Анания прыпхэнда кодэлэнди, ко ачелас пашэ, тэ марэ Павло пав уштэн.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
Тунчи Павло пхэнда: — Дэвэл тут марэла, мануш домуенгоро! Ту бэшэх катэ, соб тэ сундисарэ ман пав Упхэнима. А еджино пэрэхукэх Упхэнимо, кала прыпхэнэх ман тэ марэ!
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
Кодэла, савэ аченас паша Павло, пхэнда лэсти: — Сости ту кошэх англунэ рашае?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
Павло пхэнда: — Пхралалэ, мэ на джянавас, со вов англуно рашай. Колэсти со искриисардо: «На дэдумэ бибахт пала пхурэдэрэ тирэ народостар».
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
Павло джянгля, со дэ Синедрионо екх лэндар сле саддукея, ай авэр — фарисея. Колэсти вов зоралэ ґласоґа пхэнда: — Пхралалэ, мэ фарисеи, чяво фарисеехкоро. Ман сундисарэн пала кода, со мандэ исин надия пэ отджюндивимо мулэндар.
7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
Кала вов када пхэнда, машкар фарисея тай саддукея ваздэняпэ баро гвалто, тай всавэрэ розджилепэ дэ дума.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
Саддукея пхэнэн, со нэнай ни отджюндивимо, ни ангелонэн, ни фано, нэ фарисея патян, со када вса исин.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
Ваздэняпэ баро типимо, койсавэ сиклимаря пав Упхэнима фарисеендар вщиле тай пхэндэ: — Амэ на аракхах дэ кадэлэ манушэ нисави дош. Со, кала лэсти дэдумэлас фано чи ангело?
10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
Гвалто фартэ розпхабиляпэ, и пханглякоро пхурэдэр пэрэдаравдапэ, со Павло розчинэна поепаш. Вов прыпхэнда халавдэнди тэ залэ лэ котарь зораґа тай тэ отлиджя дэ халавдэнгоро цэр.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
Пэ авэр рят англа Павло ачиля Рай тай пхэнда: — На дара! Сар ту допхэнэґас пала Ман дэ Ерусалимо, кади авэґа тэ допхэнэ дэ Римо.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
Дэнзор койсавэ иудея стидэнепэ тай лиле солах нисо тэ на хан и тэ на пэн ды колэ, сар умарэна Павло.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
Кади здэдуманепэ пашэ саранда манушэн.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
Вонэ джиле англунэ рашаендэ тай пхурэдэрэндэ и пхэндэ: — Амэ солахане нисо тэ на ха и тэ на пэ ды колэ, сар умараґа Павло.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
Кана тумэ тай Синедрионо помангэн пханглякэрэ пхурэдэрэ тэ анэ лэ тумэндэ, соб пашэ тэ роздыкхэ кадэва рындо. Ай амэ стидаґапэ тай умараґа лэ инте ды колэ, сар вов доджяла кадэлэ тханэстэ.
16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
Пала лэнгири дума уджянгля Павлохкиря пхэнякоро чяво. Вов джиля дэ халавдэнгоро цэр тай розпхэнда када Павлости.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
Тунчи Павло акхарда екхэ шэлякэрэ пхурэдэрэндар и пхэнда лэсти: — Отлиджян кадэлэ чявэ пханглякэрэ пхурэдэрэстэ, лэстэ исин койсо тэ пхэнэ.
18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
Шэлякоро пхурэдэр отлиджялда чявэ пханглякэрэ пхурэдэрэстэ тай пхэнда: — Павло, савэ амэ схутилдэ, акхарда ман тай помангля тэ анэ тутэ кадэлэ чявэ. Лэстэ исин койсо тути тэ пхэнэ.
19 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
Пханглякоро пхурэдэр лиля чявэ пала вастэ, отлиджялда дэ рига тай пхучля: — Со ту камэх манди тэ розпхэнэ?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Чяво пхэнда: — Иудея прылиле дэ гындо тэ мангэ тут, соб ту тэ анэх атася Павло дэ Синедрионо. Вонэ пхэнэн, со камэн будэр тэ уджянэ пала лэхкоро рындо.
21 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
Нэ ту на патя кадэлэсти, колэсти со пэ дром чёрял дожутярэн лэ саранда манушэн. Вонэ солахане тэ на ха тай тэ на пэ ды колэ, сар умарэна Павло. Важ када лэндэ вса исин. Вонэ дожутярэн кацик лав тутар.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
Пханглякоро пхурэдэр отмукля чявэ тай прыпхэнда лэсти: — Никасти на розпхэн пала кода, со ту пхэндан манди.
23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
Тунчи пханглякоро пхурэдэр акхарда дон шэлякэрэн пхурэдэрэн и прыпхэнда лэнди: — Стидэн дуй шэла халавдэн, эфтадэша анклистарен тай дуй шэла аврэн халавдэн, соб вонэ тэ джян дэ Кесария, сар авэла еня чясо рятяґа.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
Дэн Павлости грастэ тай дыкхэн, соб лэґа тэ на авэл бибахт. И отлиджян лэ барэдэрэстэ Феликсостэ.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
Тунчи вов искриисарда кацаво лил:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
«Клавдии Лисии Пативалэ барэдэрэсти Феликсости: Тэ авэх бахтало!
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
Кадэлэ манушэ схутилдэ иудея тай камле тэ умарэ. Нэ мэ поджилём халавдэнца и выхутилдом лэ лэнгэрэ вастэндар, сар уджянглём, со вов римско мануш.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
Мэ закамлём тэ уджянэ, дэ со вонэ дошарэн лэ, тай андом лэ дэ лэнгоро Синедрионо.
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
Мэ полилём, со вонэ дошарэн лэ важ лэнгоро Упхэнимо. И со лэ ни пала со тэ мулярэ чи тэ чувэ дэ барунэ.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
Мэ уджянглём, со лэ камэн чёрял тэ умарэ, и екхатар отбичалдом лэ тутэ. И прыпхэндом, соб лэ тэ дошарэн англа тут».
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
Халавдэ тердэ, сар вов прыпхэнда, лиле Павло тай лиджялдэ рятяґа дэ Антипатрисо.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
Пэ авэр диво анклистаря лагле Павлоґа дурэдэр, ай кодэла, ко джянас пэза, рисиле дэ Ерусалимо.
33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
Кала анклистаря авиле дэ Кесария, вонэ отдэне барэдэрэсти лил тай пэрэдэне лэсти Павло.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
Барэдэр продинда лил тай пхучля Павло, савя вов пхуятар. Кала вов уджянгля, со Павло Киликиятар,
35 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
тунчи пхэнда: — Мэ вышунава тут, кала авэна кодэла, ко дошарэнас тут, — тай прыпхэнда, соб халавдэ тэ аракхэн тхан Павлости дэ райкано цэр, саво терда тхагари Иродо, тай тэ рицарэн лэ котэ.
