Деяния 23
1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Paul, les yeux arrêtés sur le Sanhédrin, dit: Mes frères, j'ai vécu jusqu'à présent devant Dieu en toute bonne conscience.
2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Sur cela, le souverain sacrificateur Ananias commanda à ceux qui étaient près de lui, de le frapper au visage.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
Alors Paul lui dit: Dieu te frappera, muraille blanchie; car tu es assis pour me juger selon la loi; et, transgressant la loi, tu commandes qu'on me frappe.
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
Or, ceux qui étaient présents, lui dirent: Injuries-tu le souverain sacrificateur de Dieu?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
Paul répondit: Frères, je ne savais pas que ce fût le souverain sacrificateur; car il est écrit: Tu ne maudiras point le prince de ton peuple.
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
Or Paul, sachant qu'une partie des juges étaient Sadducéens, et l'autre Pharisiens, s'écria dans le Sanhédrin: Hommes frères, je suis Pharisien, fils de Pharisien, et mis en cause pour l'espérance et la résurrection des morts.
7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
Et quand il eut dit cela, la discorde se mit entre les Pharisiens et les Sadducéens; et l'assemblée fut divisée.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
Car les Sadducéens disent qu'il n'y a ni résurrection, ni ange, ni esprit; mais les Pharisiens reconnaissent l'un et l'autre.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
Il y eut donc une grande clameur. Et les Scribes du parti des Pharisiens se levant, disputaient et disaient: Nous ne trouvons aucun mal en cet homme, et si un esprit ou un ange lui a parlé, ne combattons point contre Dieu.
10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
Et comme une grande dispute s'était engagée, le tribun, craignant que Paul ne fût mis en pièces par eux, commanda que les soldats descendissent, pour l'enlever du milieu d'eux, et le conduire dans la forteresse.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
La nuit suivante, le Seigneur étant venu à lui, lui dit: Paul, aie bon courage; car, comme tu as rendu témoignage à Jérusalem de ce qui me concerne, il faut aussi que tu rendes témoignage à Rome.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
Lorsqu'il fut jour, quelques Juifs formèrent un complot, et firent des imprécations contre eux-mêmes, en disant qu'ils ne mangeraient ni ne boiraient qu'ils n'eussent tué Paul.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
Ils étaient plus de quarante qui avaient fait cette conjuration.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
Et ils s'adressèrent aux principaux sacrificateurs et aux Anciens, et leur dirent: Nous nous sommes engagés avec des imprécations contre nous-mêmes, à ne rien manger, que nous n'ayons tué Paul.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
Vous donc, maintenant, avec le Sanhédrin, dites au tribun de le faire descendre demain au milieu de vous, comme si vous deviez vous informer plus exactement de son affaire; et nous sommes prêts à le tuer avant qu'il approche.
16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
Mais le fils de la sœur de Paul, ayant entendu ce complot, vint, et étant entré dans la forteresse, en informa Paul.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
Et Paul, ayant appelé un des centeniers, lui dit: Mène ce jeune homme vers le tribun, car il a quelque chose à lui rapporter.
18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
Le centurion l'ayant pris, le mena vers le tribun, et lui dit: Le prisonnier Paul, m'ayant appelé, m'a prié de t'amener ce jeune homme, qui a quelque chose à te dire.
19 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
Et le tribun, le prenant par la main, et l'ayant tiré à part, lui demanda: Qu'as-tu à m'annoncer?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Il dit: Les Juifs sont convenus de te prier de faire descendre demain Paul dans le Sanhédrin, comme s'ils voulaient s'informer plus exactement de son affaire.
21 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
Mais ne te fie point à eux; car plus de quarante d'entre eux lui dressent des embûches, et se sont engagés avec des imprécations contre eux-mêmes, à ne manger ni boire qu'ils ne l'aient tué; et maintenant ils sont prêts, attendant ta réponse.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
Le tribun renvoya le jeune homme, après lui avoir recommandé de ne dire à personne qu'il lui eût donné cet avis.
23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
Et ayant appelé deux des centeniers, il leur dit: Tenez prêts deux cents soldats, soixante et dix cavaliers et deux cents archers, pour aller jusqu'à Césarée dès la troisième heure de la nuit.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
Préparez aussi des montures, afin de faire monter Paul, et de le conduire en sûreté au gouverneur Félix.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
Il écrivit une lettre, ainsi conçue:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
Claude Lysias, au très excellent gouverneur Félix, salut!
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
Les Juifs s'étaient saisis de cet homme et allaient le tuer, lorsque survenant avec la garnison, je l'ai tiré de leurs mains, ayant appris qu'il était Romain.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
Or, voulant savoir le motif pour lequel ils l'accusaient, je l'ai fait descendre dans leur Sanhédrin.
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
Et j'ai trouvé qu'il est accusé sur des questions de leur loi, mais qu'il n'est chargé d'aucun crime qui mérite la mort ou la prison.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
Et comme on m'a dénoncé des embûches que les Juifs lui avaient dressées, je te l'ai aussitôt envoyé, en ordonnant à ses accusateurs de dire devant toi ce qu'ils ont contre lui. Adieu.
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
Les soldats prirent donc Paul, selon l'ordre qu'ils avaient reçu, et le menèrent de nuit à Antipatris.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
Et le lendemain, ayant laissé les cavaliers aller avec lui, ils s'en retournèrent à la forteresse.
33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
Les cavaliers étant arrivés à Césarée, et ayant remis la lettre au gouverneur, lui présentèrent aussi Paul.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
Et le gouverneur l'ayant lue, demanda de quelle province était Paul; et ayant appris qu'il était de Cilicie,
35 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
Il lui dit: Je t'entendrai quand tes accusateurs seront venus. Et il ordonna qu'on le gardât dans le prétoire d'Hérode.
