Деяния 23
1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
And Paulos, looking upon their assembly, said, Men, brethren, I in all good conscience have conversed before Aloha, unto this day.
2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
And Hanania the priest commanded them who stood by him to smite Paulos upon his mouth.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
And Paulos said to him, It will be that Aloha will smite thee, (thou) whitened wall: thou sittest to judge me according to the law, while thou transgressest the law, and commandest that they smite me!
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
And they who stood there said to him, The priest of Aloha revilest thou?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
Paulos said to them, I knew not, my brethren, that he is the priest; for it is written, Of the chief of thy people thou shalt not speak evil.
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
And when Paulos knew that (part) of the people were of the Zadukoyee and (part) of it of the Pharishee, he cried in the assembly, Men, my brethren, I am a Pharisha, the son of Pharishee; and for the hope of the resurrection of the dead am I judged.
7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
And when he had said this, the Pharishee and the Zadukoyee fell on one another, and the people was divided.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
For the Zadukoyee say that there is no resurrection, nor angels, nor spirit; but the Pharishee confess all these.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
And there was made a great noise. And certain sophree of the choice of the Pharishee arose and contended with them, and said, We have not found any thing of evil in this man; but if a spirit or an angel hath spoken with him, what is there in this?
10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
And when there was a great commotion among them, the tribune feared lest they should tear Paulos in pieces, and he sent to the Rumoyee to come and carry him away from the midst of them, and take him into the fortress.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
And when it was night our Lord appeared unto Paulos, and said to him, Be strong: for as thou hast testified of me in Urishlem, so is it to be that thou also in Ruma shalt testify.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
AND when it became morning, men of the Jihudoyee gathered and bound a vow upon themselves, that they would not eat or drink till they had killed Paulos.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
But there were of those who established by oath this compact more than forty men.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
And they drew nigh to the priests and to the elders, and said, A vow we have vowed upon us, that nothing will we taste until we have killed Paulos.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
And now do you and the princes of the synagogue request from the tribune to bring him to you, as if you sought to investigate more truly his work, and we are prepared to kill him while he shall come to you.
16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
And the son of the sister of Paulos heard this plot, and he entered the fortress and informed Paulos.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
And Paulos sent (and) called one of the centurions, and said to him, Bring this youth to the tribune, for he has somewhat to tell him.
18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
And the centurion conducted the youth, and introduced him to the tribune, and said, Paulos the prisoner called me, and requested of me to bring this youth to thee, because he hath somewhat to tell thee.
19 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
And the tribune took the youth by his hand, and led him on one side, and asked him, What hast thou to tell me?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
And the youth said to him, The Jihudoyee have determined to request of thee to send down Paulos, tomorrow, to their synagogue, as if willing to learn somewhat more from him:
21 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
thou therefore yield not to them; for, behold, more than forty men of them watch for him in ambush, and have bound a curse upon themselves, that they will neither eat nor drink till they have killed him: and, behold, they are ready, and wait thy promise.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
And the tribune dismissed the youth, when he had admonished him, Let no man know that these thou hast informed me.
23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
And he called two centurions, and said to them, Go, prepare two hundred Romans to go to Cesarea, and seventy horsemen and right-handed spearmen two hundred, to go forth at the third hour of the night;
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
but provide also a beast to carry Paulos, and escape to Felix the governor.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
And he wrote a letter, and gave it to them, which was thus:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
Klaudios Lusios unto Felix the victorious governor, peace.
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
The Jihudoyee had seized this man to kill him; and I arose with the Romans and rescued him, when I had learned that he is a Roman.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
And when I sought to know the occasion of which they accused him, I brought him down to their synagogue.
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
And I found that concerning questions of their law they accused him; and a cause worthy of bonds or of death was not in him.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
And when it was told me of the treachery of a plot which the Jihudoyee wrought against him, I straightway sent him to thee; and I have commanded his accusers to come and speak with him before thee. Farewell.
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
Then the Rumoyee, as they had been commanded, took Paulos by night, and brought him to Antipatros the city;
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
and the day after the horsemen sent away their foot-companions to return to the fortress.
33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
And they came to Cesarea. And they gave the letter to the governor, and made Paulos stand before him.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
And when he had read the letter, he asked him from what province he was. And when he had heard that (he was) from Cilicia,
35 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
he said to him, I will hear thee when thy accusers have come. And he commanded that they should keep him in the pretorium of Herodes.
