Деяния 23
1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Paulo nongʼiyo wach jobuch jo-Sanhedrin tir eka nowachonegi niya, “Owetena, asetimo tich mane Nyasaye omiya mondo atim gi chuny maler maonge ketho nyaka chil kawuono.”
2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Kane owacho kamano, to Anania jadolo maduongʼ nogolo chik ni joma nochungʼ bute mondo ogo dhoge.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
Eka Paulo nowachone niya, “Nyasaye biro goyi, in kor ot mobuk matarni! Owinjore ingʼadna bura kaluwore gi Chik, to in iwuon ema iketho chik ka iwacho ni jogi mondo ogoya!”
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
Joma nochungʼ but Paulo nowachone niya, “Wangʼi tek manade minyalo yanyo jadolo maduongʼ mar Nyasaye?”
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
To Paulo nodwoko niya, “Owetena, ne ok angʼeyo ni en jadolo maduongʼ, nikech ondiki ni, ‘Kik iwuo marach kuom jatend jou.’”
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
Kaka Paulo nongʼeyo ni moko kuom jogo ne gin jo-Sadukai, to moko jo-Farisai, nokok ne bura mar Sanhedrin kowacho niya, “Owetena, an ja-Farisai kendo an wuod ja-Farisai. Achungʼ kae kawuono mondo oyala nikech geno ma an-go kuom chier mar joma otho!”
7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
Bangʼ wacho kamano, pogruok nowuok e kind joburago, ka jo-Farisai kwedore gi jo-Sadukai.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
(Mano notimore nikech jo-Sadukai wacho ni chier, kata malaike kata Roho onge, to jo-Farisai to oyie gi puonjgi duto.)
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
Koko maduongʼ nowuok kendo jopuonj Chik moko mane gin jo-Farisai, nochungʼ malo mochako goyo mbaka matek kagiwacho niya, “Ok waneno gima rach ma ngʼatni osetimo. Donge nyalo bet ni roho kata malaika ema wuoyo kode?”
10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
Pogruokno nomedo kelo dhawo gi dwokruok makwiny, mi jaduongʼ jolweny nodoko maluor ni jogo ne nyalo kidho Paulo matindo tindo. Omiyo nogolo chik mondo jolweny ogol Paulo oko githuon e nyim bura, mondo odwoke ei kama jolweny nodakie.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
Otienono Ruoth Yesu nobiro mochungʼ but Paulo mowachone niya, “Bed mana gi chir! Mana kaka isetimo nenda ei Jerusalem, e kaka nyaka itime e Rumi bende.”
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
Kinyne gokinyi jo-Yahudi nowuoyo e kindgi giwegi ka gikwongʼore ni ok ginichiem kata madho gimoro amora kapok ginego Paulo.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
Joma notimo kwongʼruokni noloyo ji piero angʼwen.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
Negidhi ir jodolo madongo gi jodongo mi giwachonegi niya, “Wasekwongʼore waduto ni ok wanacham kata madho gimoro kapok wanego Paulo.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
Kuom mano, un kod jobuch Sanhedrin kwauru jatend jolweny maduongʼ mondo okelnugo e nyimu, ka uwuondoru ni udwaro medo nono wachne maber. Waikore mar nege kapok ochopo ka.”
16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
To ka wuod nyamin Paulo nofwenyo gima jogo ne chano timo, nodhi nyaka kama jolweny odakie monyiso Paulo wachno.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
Eka Paulo noluongo achiel kuom jotend jolweny, mowachone niya, “Kaw wuowino idhigo nyaka ir jatend jolweny maduongʼ nimar en-gi wach moro monego owachne.”
18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
Omiyo notere ir jatend jolweny. Ne owachone niya, “Paulo ma otwecha ne oluonga ire mi okwaya mondo akel wuowini iri nikech, en-gi wach moro modwaro nyisi.”
19 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
Jatend jolweny nokawo wuowino komako bade, mi notere tenge eka openje niya, “En angʼo midwaro nyisa?”
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Wuowino nodwoke niya, “Jo-Yahudi osewinjore mondo okwayi kiny iternegi Paulo e nyim jobuch Sanhedrin ka giwuondore ni gidwaro medo nono wachne maber.
21 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
Kik iyie gi kwayogino nikech ji moloyo piero angʼwen kuomgi osebutone. Gisekwongʼore ni ok ginicham kata madho gimoro kapok ginege. Kata sani giseikore, girito mana mondo iyie gi kwayogino.”
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
Jatend jolweny noweyo wuowino modhi, kosieme niya, “Kik inyis ngʼato ni isenyisa wachni.”
23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
Eka noluongo jotend askeche ariyo momiyogi chik niya, “Ikuru jolweny mia ariyo, gi mamoko piero abiriyo moidho farese kod mia ariyo motingʼo tonge mondo oikre mar dhi Kaisaria kawuono sa adek mar otieno.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
Paulo bende ikneuru farase mondo obi oidhi otere nyaka ir ruoth Feliks, ma ok gimoro otime e yo.”
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
Bangʼe nondiko baruwa machalo kama:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
An Klaudio Lusio, amosi ahinya in ruoth Feliks.
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
Daher mar nyisi ni jo-Yahudi nomako ngʼatni kendo negidwaro nege, to ne aoro jolweny mondo okonye, nikech ne ayudo wach ni en ja-Rumi.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
Ne adwaro ngʼeyo gimomiyo ne gidonjone, omiyo ne atere e nyim jobuch jodong jo-Sanhedrin.
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
Ne ayudo ni ne odonjne kaluwore gi weche moko mag chikegi, to ne ayudo ni onge ketho moro mosetimo manyalo miyo ngʼadne buch tho kata buch twech.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
To kane awinjo ni jo-Yahudi chano mar nege lingʼ-lingʼ, to ne aore iri mapiyo. Bende ne agolo chik mondo joma odonjone obi iri mondo ginyisi gimomiyo gidonjone.
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
Jolweny nochopo chik mane omigi. Negikawo Paulo gotieno, mi gidhi kode nyaka Antipatris.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
Kinyne negikete e lwet jolweny moidho farese mondo odhi kode, to gin negidwogo kama jolweny odakie.
33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
Kane joidh farese ochopo Kaisaria, negimiyo ruoth baruwa mane jatend jolweny maduongʼ ondiko, eka negiketo Paulo e lwete.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
Ruoth nosomo baruwano, eka nopenjo Paulo ni en japiny mane. Bangʼ ngʼeyo ni ne en japiny Kilikia,
35 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
nowachone niya, “Kiny nawinj wachni ka joma odonjoni ochopo ka.” Eka nogolo chik mondo okan Paulo maber e od bura mane ni e dala Herode.
