Деяния 22
1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
—Zikhomba ayi batata, wanu mambu madi yama ma kulukamba mu kukitabila!
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
Bu bawa wunyoluka mu ki Ebelewo, baboso beka dio sui.
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
Wutatamana kuba kamba: —Minu ndidi Nyuda, minu ndibutukila ku Talise; divula didi mu zunga ki Silisi. Mu divula diadi di Yelusalemi ndiyundukila; Ngamalieli niandi wundonga mina mi Bakulu beto. Bufula buwombo buba yama mu diambu di Nzambi banga bobo beno luididi buabu.
4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
Ndiyamisa ayi ndivondisa batu bobo balandakana nzila yayi yi Pfumu. Ndikanga babakala ayi baketo, ndiba kotisa mu nloko.
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
Pfumu yi zinganga Nzambi ayi lukutukunu lu minyadi balenda kuawu telama kimbangi enati mambu ndintuba madi ma kiedika voti ma luvunu. Bila kuidi bawu ndiyenda baka minkanda mu diambu di vana kuidi bakhomba zi Damasi. Buna ndiyenda ku Damasi mu diambu di kanga batu bobo baba kuna banlandakana nzila yi Pfumu ayi kuba nata mu zisieni ku Yelusalemi muingi batambula thumbudulu.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
Bu ndiba mu nzila ayi buna ndieka fikama ku Damasi, buna midi mieka nduka, ndizimbukila kiezila kimosi kingolo kiba ku diyilu kinzungidila.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
Nditumbu bua va tsi, ndiwa mbembo yimosi yikhamba: “A Sawuli! A Sawuli, bila mbi wulembo ndiamisinanga e?”
8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
Buna ndiyuvula: “A Pfumu, ngeyo widi nani e?” Niandi wuphutudila: “Minu Yesu, muisi Nazaleti diodi weti yamisa”.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
Batu bobo baba yama bamona kiezila beni vayi basia wa ko mbembo.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
Bosi ndiyuvula: “A Pfumu, mbi mfueti vanga buabu e?” Pfumu wukhamba: “Telama, yenda ku Damasi, kuna maba kamba mambu momo fueti vanga.”
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
Kiezila beni kiphonda meso ayi batu bobo baba yama batsimba mu koko ayi bandata nate ku Damasi.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
Kuna kuba mutu wumosi dizina diandi Ananiasi, niandi wuba mutu wuba kinzikanga Nzambi boso buididi Mina mi Moyize ayi wuba telumunungu kimbangi kimboti kuidi Bayuda boso baba ku Damasi;
13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
wuyiza kumbata ayi wukhamba: “Khombꞌama Sawuli, buela moni kuaku!” Muna thangu beni kuandi, meso mama mazibuka ayi ndimmona.
14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
Bosi wukhamba: “Nzambi yi bakulu beto niandi wusobula muingi wuzabaluzolo luandi, muingi wumona mutu wusonga ayi wuwa mbembo andi.
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
Ngeyo fueti ba mbangi andi kuidi batu boso muingi wuba kamba mambu moso momo wumueni ayi momo wuwilu.
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
Vayi buabu mbi wukidi vingila e? Telama, yenda botama ayi sambila dizina di Pfumu muingi wuvedoso mu masumu maku.”
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
Bu ndivutuka ku Yelusalemi ayi bundiba sambila mu nzo Nzambi, ndimona tsongolo;
18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
Pfumu wukhamba: “Yenda kuaku! Botuka nsualu mu Yelusalemi bilabatu balendi kikinina ko kimbangi kiaku mu diambu diama.”
19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
Minu ndivutula: “A pfumu, bazebi kuawu ti minu ndiba kotisanga batumu nloko ayi minu ndiba betisanga bikoti batu boso bobo baba kuwilukilanga mu zinzo zi zikhutukunu.
20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
Bosi mbangi aku Etieni boso baba kumvonda, buna minu ndiba vana. Minu ndikikinina mambu momo mavangama ayi ndisunga minledi mi batu bobo bamvonda.”
21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
Vayi Pfumu wumvutudila: —Yenda, thama ndieka kufidisa; kuidi makanda ma Bapakanu!
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
Buna banwa nate katuba diambu diodi. Bayamikina mu mbembo yingolo: —Mutu wu phila yoyi fueni botolo va ntoto. Kasi fuana zinga ko!
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
Sumbu bayamikina diaka ngolo, baloza minledi miawu ayi mbungi-mbungi ku yilu.
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
Buna Pfumu masodi wuvana lutumunu mu diambu bakotisa Polo ku khati ka ki masodi ayi bambeta bikoti muingi katuba bila kioki batu baba yamikinina ngolo mu diambu diandi.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
Mu thangu baba kunkanga minsinga, Polo wuyuvula nkulutu masodiwuba va ndambu yika ba: —A buevi, minsua midi mu betisa muisi Loma mu kambu teka samba e?
26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
Komanda ki masodi bu kawa bobo, wuyenda kuidi pfumuꞌandi ayi wunkamba: —A mambu mbi momo wumvanga e? Keti mutu wawu muisi Loma!
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
Pfumu masodi bu kayiza vana vaba Polo, wunyuvula: —Bika wukhamba, bukiedika widi muisi Loma e? Niandi wumvutudila: —Nyinga, bobo kuandi!
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
Pfumu masodi wubuela tuba: —Zimbongo ziwombo ndifuta muingi minu ndibaka ki muisi Loma. Polo wumvutudila: —Vayi minu, ki muisi Loma kiama kibutukila!
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Buna batu bobo bedi kambeta, banyekula muna thangu beni. Bosi Pfumu masodi wumona boma bu kazaba ti mutu wuka kangisa mu zisieni widi muisi Loma.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
Mu lumbu kilanda, Pfumu masodi, wuzola zaba bila kioki Bayudabafundila Polo. Wutuma ti banianguna Polo, wukutikisa zinganga Nzambi ayi batu bankalanga mu lukutukunu lu minyadi. Bosi wubonga Polo ayi wuntedimisa va khatitsikꞌawu.
