Деяния 22
1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
“Baakwetu ni batayo, mutekeleze buikalabelo bwangu bweti nihe hanu kwenu.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
Linu ikunga halizuwa Paulusi nawamba kubali mumushobo wa Chiheberu, nibatotola zii. Nazwilahabusu nati,
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
“Ime ni Mujuda, yabahwizumukilwa mwa Terese yamwa Silisia, kono nibawani ituto mounu muleneñi hamatandabalilo a Gamaliele. Nibarutwa chamilao ikolete yenzila ibeshetu betanzi. Nitukufalelwe za Ireeza, mane sina njinwe mubonse sunu.
4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
Nibasukululi cheyi Nzila (babalikuzumina Linzwi la Ireeza) kutwala ifu; nibasumini bonse bakwame ni banakanzi ni kubenjiza mutolongo.
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
Muprisita mukulwani ni bakulwana bonse bawola kuba ipaki kuti nibaamuheli mañolo abalikuzwa kubali abakwetu ba Damasika, kuti niye kwateni. Nibali kukaleta basuminwe kuzwa kwa Jerusalema abo baseyi Inzila (babalikuzumina Linzwi la Ireeza) kuti njebahewe mulandu.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
Kubatendahali buti kuti hanibena mulwendo nili hembali ni Damasika, izuba nilina hewulu lamutwi inakozana nikweza mumuni uzwa kwiwulu ubezi kumunika kunizimbuluka.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
Nibawili hansi ni kuzuwa inzwi liti kwangu, 'Saule, Saule, unisukulwilazi?'
8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
Nibetabi, 'Njiwe ni, Simwine?' Nati kwangu, 'Njime Jesu wa Nazareta, yokwete kusukulula.'
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
Banibena nabo bababoni mumuni, kono kanababazuwi inzwi liyabali kuwamba kwangu.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
Ninati, 'Niyelele kutenda nzi, Simwine?' Simwine nati kwangu, 'Katuke ni kuyenda kwa Damasika; kwateni uko kokawambilwe zonse zotameha kutenda.'
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
Kana nibali kubona chebaka labukali bwalumonyi luna, chobulyo ninayenda mwa Damasika ninietelelwe chamayanza abana banibena nabo.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
Kwateni uko ninakasangana ni mukwame yosupwa Ananiasi, mukwame yotokomele chakuya chomulao ni yopakwa ni majuda bonse babali kuhala mwecho chibaka.
13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
Abezi kwangu, kwiza kuzima hembali name, mi nati, 'Saule mwinakwetu, amuhele kubona kwako.' Mwihola iswana ninamubona.
14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
Kuzwaho nati, Ireeza ubeshetu betanzi abakusangi kuti wizibe itato yakwe, ubone Yonjolwele, ni kuzuwa linzwi lizwa mukaholo kakwe mwine.
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
Mukuti kobe ipaki yakwe kubakwame bonse kuchobaboni ni kusuwa.
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
Imi linu chinzi holindile? Katuke, kakolobezwe, ni kukasamba zive zako, nosupa izina lyakwe.'
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
Kuzwa hanikabola kwa Jerusalema, mi hanibakwete kulapela mwitempele, kubatendahali kuti ni bahewa ipono.
18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
Nibamuboni naniwambila kuti, 'Hwele ni kusiya Jerusalema kapili, mukuti keti ni bazumine bupaki bwangu kwako.'
19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
Ninati, 'Simwine, abo bene bezi kuti nibenjizi mutolongo ni kukaba babali kuzumina mwizina lyako mwisinagoge yimwi ni yimwi.
20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
Mwizuba hakuitika malaha a Setefani ipaki yako, name bulyo nibazimene habumbali ninizumina, imi nibali kumamela zizabalo zabana babali kumwihaya.'
21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
Kono nati kwangu, 'Yende, mukuti kanikutumine kule, kubantu bamasi angi.'
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
Bantu babamuzuminini kuwamba mane kwiza kusika heyo inako. Kono kuzwaho nibahuweleza hakando nibati, “Muntu yoswana nozo azwisiwe mukanda: mukuti kakuyelele kuti ahale.”
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
Hababakwete kuhuweleza, kuzula ni kusohela kuna zizabalo zabo, ni kuganwina ibu muluhuho, muyendisi mukulwana wamasole nichalaela kuti Paulusi aletwe muzubo ikozezwe.
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
Abalaeli kuti abuzwe nasupiwa, kokuti iye mwine alizibile kuti chinzi habahuweleza chakwe bulyo.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
Linu heti chibamusumina kuti ashupwe, Paulusi nichati kumuyenzi wamasole yabazimene hembali naye, “Kena mulao kwako kushupa mukwame yeli Muroma nosaatulwa?”
26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
muyenzi wamasole hazuwa bulyo, abayendi kumuyenzi mukulwana wamasole nakamuwambila nati, “Chosaka kuchita chinzi? Mukuti uzu mukwame muzaki wa Roma.”
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
Muyenzi wamasole mukulwana abezi kwali namucho, “Honiwambile, kana umuzaki wa Roma?” Paulusi nati, “Ii”.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
Mulauli mukulwana wamasole netaba, “Ibali chakuliha bulyo masheleñi mangimangi chibaleti kuti niwane buzaki bwekanda.” Kono Paulusi nati, “Nibapepwa ninili muzaki wa Roma.”
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Kuzwaho bakwame babali kuyelele kumubuza nibamusiya chabuhweluhwelu. Muyenzi mukulwana wamasole naye abakutite, hazuwa kuti Paulusi ibali muzaki wa Roma, mukuti abamusumine kale.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
Mwizuba litatama, muyenzi mukulwana wamasole abali kusaka kwiziba buniti kuamana ni zibanyasa Paulusi Majuda chazo. Chobulyo namusumununa mumawenge mwabasuminwe ni kulaela maprista bakulwana ni manduna kuti bakopane hamwina. Linu naleta Paulusi ni kumuzimika hakati kabo.
