Деяния 22
1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
Brethren, and Fathers, hear now my apology to you,
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
---(and when they heard that he spake to them in the Hebrew dialect, they the more readily kept silence, and he said, )
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
---I am indeed a Jew, born at Tarsus in Cilicia, but educated in this city at the feet of Gamaliel, accurately instructed in the law of our fathers, being zealous for God, as ye all are this day.
4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
And I persecuted those of this persuasion even unto death, binding and delivering into prisons both men and women.
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
As the high priest is my witness, and all the elders: from whom I received letters to our brethren, and went to Damascus to bring those also, that were there, bound to Jerusalem, to be punished.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
And it came to pass that as I was on my journey and drew nigh to Damascus, about mid-day, on a sudden a great light from heaven shone round about me:
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
and I fell to the ground, and heard a voice saying unto me, Saul, Saul, why persecutest thou me?
8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
And I answered, Who art thou, Lord? And He said unto me, I am Jesus of Nazareth, whom thou persecutest.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
And they that were with me saw the light indeed, and were affrighted; but they did not hear the voice of Him that spake to me.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
And I said, Lord, what shall I do? And the Lord said unto me, Arise, and go on to Damascus, and there it shall be told thee concerning all things which are appointed for thee to do.
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
And as I could not see by reason of the glory of that light, being led by the hand by those that were with me, I came to Damascus.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
And one Ananias, a devout observer of the law, who had a good character from all the Jews that dwelt there,
13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
came to me, and stood by me, and said, Brother Saul, look up: and I immediately looked up upon him.
14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
And he said, The God of our Fathers hath before appointed thee to know his will, and to see the just One, and to hear a voice from his mouth.
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
For thou shalt be his witness unto all men, of what thou hast seen and heard.
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
And now why shouldst thou delay? Arise and be baptized, and wash away thy sins, calling upon the name of the Lord.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
And when I was returned to Jerusalem, and was praying in the temple, I was in a trance.
18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
And I saw Him saying unto me, Make haste and go quickly out of Jerusalem; for they will not receive thy testimony concerning me.
19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
And I said, Lord, they themselves know that I imprisoned and scourged in the synagogues them that believed on Thee.
20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
And when the blood of thy martyr Stephen was shed, I also stood by and consented to his death, and kept the clothes of them that slew him.
21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
But he said unto me, Go away; for I will send thee far hence unto the Gentiles.---
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
And they heard him to this word, and then they exalted their voice, saying, Away with such a fellow from the earth; for it is not fit that he should live.
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
And as they were bawling out, and throwing off their clothes, and casting up dust into the air,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
the tribune commanded him to be brought into the castle, and ordered him to be put to the question by scourging; that he might know for what reason they so cried out against him.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
And as they were binding him with thongs, Paul said to the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man who is a Roman, uncondemned?
26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
And the centurion hearing this, went and told the tribune, saying, Consider what thou art about to do; for this man is a Roman.
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
Then the tribune came and said to him, Tell me, art thou a Roman? And he said, Yes.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
And the tribune replied, I obtained this freedom with a large sum of money. And Paul said, But I was free-born.
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Immediately therefore those who were going to put him to the question quitted him: and the tribune also was afraid, when he knew that he was a Roman, and because he had bound him.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
And on the morrow, desiring to know for certain what he was accused of by the Jews, he loosed him from his bonds, and ordered the chief priests and all their council to attend; and he brought down Paul, and set him before them:
