Деяния 22
1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
Men, brethren, and fathers, hear ye my defense [which I make] now to you.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
(And when they heard that he spoke to them in the Hebrew language, they kept the more silence: and he saith, )
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
I am verily a man [who am] a Jew, born in Tarsus, [a city] in Cilicia, yet brought up in this city at the feet of Gamaliel, [and] taught according to the perfect manner of the law of the fathers, being zealous towards God, as ye all are this day.
4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
And I persecuted this way even to death, binding and delivering into prisons both men and women.
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
As also the high priest doth bear me testimony, and all the estate of the elders; from whom also I received letters to the brethren, and went to Damascus, to bring them who were there bound to Jerusalem, to be punished.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
And it came to pass, that as I was passing on my journey, and had come nigh to Damascus about noon, suddenly there shone from heaven a great light around me.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
And I fell to the ground, and heard a voice saying to me, Saul, Saul, why persecutest thou me?
8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
And I answered, Who art thou, Lord? And he said to me, I am Jesus of Nazareth, whom thou persecutest.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
And they that were with me saw indeed the light, and were afraid; but they heard not the voice of him that spoke to me.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
And I said, What shall I do, Lord? And the Lord said to me, Arise, and go into Damascus, and there it shall be told thee concerning all things which are appointed for thee to do.
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
And when I could not see for the glory of that light, being led by the hand of them that were with me, I came into Damascus.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
And one Ananias, a devout man according to the law, having a good report of all the Jews who dwelt [there],
13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
Came to me, and stood, and said to me, Brother Saul, receive thy sight. And the same hour I looked up upon him.
14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
And he said, The God of our fathers hath chosen thee, that thou shouldst know his will, and see that Just One, and shouldst hear the voice of his mouth.
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
For thou shalt be his witness to all men of what thou hast seen and heard.
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
And now why tarriest thou? arise, and be baptized, and wash away thy sins, calling on the name of the Lord.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
And it came to pass, that when I had come again to Jerusalem, even while I prayed in the temple, I was in a trance;
18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
And saw him saying to me, Make haste, and depart quickly from Jerusalem; for they will not receive thy testimony concerning me.
19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
And I said, Lord, they know that I imprisoned, and beat in every synagogue them that believed on thee:
20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
And when the blood of thy martyr Stephen was shed, I also was standing by, and consenting to his death, and kept the raiment of them that slew him.
21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
And he said to me, Depart: for I will send thee far hence to the Gentiles.
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
And they gave him audience to this word, and [then] lifted up their voices, and said, Away with such a [man] from the earth: for it is not fit that he should live.
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
And as they cried out, and cast off [their] clothes, and threw dust into the air,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
The chief captain commanded him to be brought into the castle, and bade that he should be examined by scourging; that he might know for what cause they cried so against him.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
And as they bound him with thongs, Paul said to the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman, and uncondemned?
26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
When the centurion heard [that], he went and told the chief captain, saying, Take heed what thou doest; for this man is a Roman.
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
Then the chief captain came, and said to him, Tell me, art thou a Roman? He said, Yes.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
And the chief captain answered, With a great sum I obtained this freedom. And Paul said, But I was [free] born.
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Then forthwith they departed from him who were about to examine him: and the chief captain also was afraid, after he knew that he was a Roman, and because he had bound him.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
On the morrow, because he would have known the certainty why he was accused by the Jews, he loosed him from [his] bands, and commanded the chief priests and all their council to appear, and brought Paul down, and set him before them.
