Деяния 22
1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
“Men, brothers, and fathers, hear my defense now to you.”
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
and they having heard that he was speaking to them in the Hebrew dialect, they became even more silent, and he says,
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
“I, indeed, am a man, a Jew, having been born in Tarsus of Cilicia, and brought up in this city at the feet of Gamaliel, having been taught according to the exactness of a law of the fathers, being zealous of God, as all you are today.
4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
And this Way I persecuted to death, binding and delivering up to prisons both men and women,
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
as also the chief priest testifies to me, and all the eldership; from whom also having received letters to the brothers, to Damascus, I was going on, to bring also those there bound to Jerusalem that they might be punished,
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
and it came to pass, in my going on and coming near to Damascus, about noon, suddenly out of Heaven there shone a great light around me;
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
I also fell to the ground, and I heard a voice saying to me, Saul, Saul, why do you persecute Me?
8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
And I answered, Who are You, Lord? And He said to me, I am Jesus the Nazarene whom you persecute—
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
and they who are with me saw the light, and became afraid, and they did not hear the voice of Him who is speaking to me—
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
and I said, What will I do, Lord? And the LORD said to me, Having risen, go on to Damascus, and there it will be told you concerning all things that have been appointed for you to do.
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
And when I did not see from the glory of that light, being led by the hand by those who are with me, I came to Damascus,
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
and a certain one, Ananias, a pious man according to the Law, being testified to by all the Jews dwelling [there],
13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
having come to me and stood by [me], said to me, Saul, brother, look up; and the same hour I looked up to him;
14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
and he said, The God of our fathers chose you beforehand to know His will, and to see the Righteous One, and to hear a voice out of His mouth,
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
because you will be His witness to all men of what you have seen and heard;
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
and now, why do you linger? Having risen, immerse yourself, and wash away your sins, calling on the Name of the LORD.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
And it came to pass, when I returned to Jerusalem, and while I was praying in the temple, I came into a trance,
18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
and I saw Him saying to me, Hurry and go forth in haste out of Jerusalem, because they will not receive your testimony concerning Me;
19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
and I said, LORD, they know that I was imprisoning and was scourging those believing on You in every synagogue;
20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
and when the blood of your witness Stephen was being poured forth, I was also standing by and assenting to his death, and keeping the garments of those putting him to death;
21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
and He said to me, Go, because I will send you to far-off nations.”
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
And they were hearing him to this word, and they lifted up their voice, saying, “Away from the earth with such a one; for it is not fit for him to live.”
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
And they crying out and casting up their garments, and throwing dust into the air,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
the chief captain commanded him to be brought into the stronghold, saying, “Let him be examined by scourges,” that he might know for what cause they were crying so against him.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
And as he was stretching him with the straps, Paul said to the centurion who was standing by, “Is it lawful to you to scourge a man, a Roman, uncondemned?”
26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
And the centurion having heard, having gone near to the chief captain, told, saying, “Take heed what you are about to do, for this man is a Roman”;
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
and the chief captain having come near, said to him, “Tell me, are you a Roman?” And he said, “Yes”;
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
and the chief captain answered, “I, with a great sum, obtained this citizenship”; but Paul said, “But I have even been born [so].”
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Immediately, therefore, they departed from him, those being about to examine him, and the chief captain was also afraid, having learned that he is a Roman, and because he had bound him,
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
and the next day, intending to know the certainty for what reason he is accused by the Jews, he loosed him from the bonds, and commanded the chief priests and all their Sanhedrin to come, and having brought down Paul, he set [him] before them.
