Деяния 22
1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
Men, brethren, and fathers, hear now my apology unto you.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
And hearing that he was speaking to them in the Hebrew tongue, they kept silent the more.
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
And he says, I am Jewish man, having been born in Tarsus of Cilicia, having been brought up in this city, educated at the feet of Gamaliel according to the accuracy of patristic law, being a zealot of God, as you all are this day;
4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
who after this way persecuted unto death, binding and committing to prison both men and women;
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
as the high priest also, and all the eldership, witnessed me: from whom having also received letters from the brethren in Damascus, I was on my way, being about to lead them also hither into Jerusalem bound, that they might be punished.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
And it came to pass, while I was journeying, and nigh unto Damascus, a great light, about midday, suddenly shone from heaven around me;
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
and I felt upon the ground, and heard a voice, saying to me, Saul, Saul, why persecutest thou me?
8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
And I responded, Who art thou, Lord? And He said to me, I am Jesus the Nazarene, whom thou art persecuting.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
And those being along with me saw the light indeed, but heard not the voice of the one speaking to me.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
And I said, What shall I do, Lord? And the Lord said to me, Rising up, go into Damascus; and there it shall be told thee concerning all things which have been ordained for thee to do.
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
And when I did not see on account of the glory of that light, and being led by the hand by those journeying with me, I came into Damascus.
12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
And a certain Ananias, a man godly according to the law, and of good report by all the Jews dwelling there,
13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
having come to me, and standing over me, said, Brother Saul, look up. And I at that hour looked up unto him.
14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
And he said, The God of our fathers hath chosen thee to know His will, and see the Just One, and hear the voice from His mouth;
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
because thou shalt be a witness for Him to all men of those things which thou hast seen and heard.
16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
And now why tarriest thou? arising, be baptized, and wash away thy sins, calling on His name.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
And it happened unto me, having returned into Jerusalem, and while I was praying in the temple, I was in an ecstasy;
18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
and I saw Him speaking to me, Hasten, and depart quickly out of Jerusalem, because they will not receive thy testimony concerning me.
19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
And I said, Lord, they know that I was imprisoning and binding those believing on thee throughout the synagogue;
20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
and when the blood of thy martyr Stephen was shed, I was standing by, and consenting, and keeping the garments of those killing him.
21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
And He said to me, Go: because I will send thee far away to the Gentiles.
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
And they continued to hear him until this word, and lifted up their voice, saying, Take away such a one from the earth: for it is not appropriate for him to live.
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
And they crying out, and rending their garments, and throwing dust into the air,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
the chiliarch commanded that he should be led into the castle, saying that he should be tested by scourges, in order that he might know on account of what cause they continued so to cry out against him.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
And when they were extending him to the scourges, Paul said to the centurion standing by, Is it lawful for you to scourge a man who is a Roman, and uncondemned?
26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
And the centurion hearing, having come to the chiliarch, announced to him, saying, What are you about to do? for this man is a Roman.
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
And the chiliarch, having come to him, said; Tell me, are you a Roman? And he said, Yes.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
And the chiliarch responded, With a great sum obtained I this citizenship. And Paul said, But I was indeed born (a Roman citizen).
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Then immediately those about to scourge him departed from him: and the chiliarch also feared, knowing that he was a Roman, and that he had bound him.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
And on the following day, wishing to know the certainty as to what he is accused of by the Jews, he loosed him, and commanded the chief priests and all the sanhedrin to come together, and leading down Paul, he placed him in their midst.
