Деяния 21
1 Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.
AND tearing ourselves away from them, when we had set sail, we came in a direct course to Coos, and the day after to Rhodes, and from thence to Patara.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
And finding a ship passing over to Phenice, we went on board and set sail:
3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.
and coming in sight of Cyprus, and leaving it on the left, we sailed unto Syria, and landed at Tyre; for there the ship was to discharge her cargo.
4 О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
And finding disciples, we tarried there seven days: and they said to Paul, by the Spirit, that he should not go up unto Jerusalem.
5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
But when we had stayed out those days, we departed, and went on our journey, all of them attending us on our way, with wives and children, till we were out of the city: and kneeling down on the sea shore, we joined in prayer;
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
and embracing one another, we went on ship-board, and they returned to their own homes,
7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
So completing our voyage, we arrived from Tyre at Ptolemais, and saluting the brethren, tarried with them one day.
8 А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.
And on the morrow we who were Paul’s companions departed with him, and went to Caesarea; and entering into the house of Philip the evangelist (who was one of the seven deacons), we abode with him.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
Now this man had four maiden daughters endued with the gift of prophecy.
10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
And as we tarried there several days, there came down a certain prophet from Judea named Agabus.
11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
And coming to us, he took Paul’s girdle, and binding both his own hands and feet together, said, Thus saith the Holy Ghost, The man, whose girdle this is, shall the Jews bind in like manner at Jerusalem, and shall deliver him into the hands of the Gentiles.
12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
Then when we heard these things, both we and all who were in the place, besought him not to go up to Jerusalem.
13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
But Paul replied, Why do ye thus―weeping and breaking my heart? for I am ready not only to be bound, but to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.
And when he could not be persuaded, we desisted, saying, The will of the Lord be done.
15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.
Then after those days, packing up our baggage, we went up to Jerusalem:
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
and there went also with us some disciples from Caesarea, bringing one Mnason a Cyprian, an ancient disciple, at whose house we were to lodge.
17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
And when we arrived at Jerusalem, the brethren received us with delight.
18 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.
And on the morrow Paul went in with us unto James: and all the presbyters were present.
19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
And after embracing them, he related every particular of the things which God had done among the Gentiles by his ministry.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
And they, when they heard it, glorified the Lord, and said unto him, Thou seest, brother, how many myriads there are of Jews who have believed; and they are all zealots for the law:
21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
And they have been informed of thee, that thou teachest all the Jews, who are among the Gentiles, apostacy from Moses, saying, That they should not circumcise the children, nor walk after the usual practices.
22 И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
What then is to be done? The multitude must certainly be assembled; for they will hear that thou art come.
23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
Do this therefore which we say to thee: we have four men, who have a vow upon themselves;
24 земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
them take with thee, be purified with them, and be at the same expence as they, that they may shave their heads: and all men will know that there is no truth in the things reported of thee, but that thou thyself walkest orderly and observest the law.
25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.
Concerning the Gentiles who have believed, we have already written, deciding that they should observe no such thing, except that they should guard themselves from idol sacrifices, and blood, and what is strangled, and from whoredom.
26 Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
Then Paul took the men, and the following day being purified with them, he entered into the temple, declaring when the days of their purification would be completed, in order whereunto an oblation was to be offered for every one of them.
27 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:
But as the seven days were now drawing to their period, some Jews from Asia seeing him in the temple, excited all the populace to tumult, and laid hands upon him,
28 О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
crying out, Men of Israel, help! This is the man, who, by his preaching, sets all men everywhere against the people, and the law, and this place: yea and more still, hath brought Greeks into the temple, and defiled this holy place:
29 (Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
(for they had before seen Trophimus the Ephesian in the city with him, whom they imagined that Paul had introduced into the temple.)
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
And the whole city was in motion, and there was a concourse of people assembled: and laying hands on Paul, they dragged him out of the temple; and immediately the doors were shut.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;
And as they were attempting to murder him, the report reached the military tribune of the band, that all Jerusalem was in confusion.
32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
Who instantly taking soldiers and centurions ran down unto them: and when they saw the tribune and the soldiers, they left off beating Paul.
33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
Then the tribune approaching him, laid hold on him, and ordered him to be bound with two chains; and asked who he was, and what he had done.
34 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
Then some among the multitude bellowed out one thing, and some another: so unable to know the certainty of the case because of the tumult, he ordered him to be brought into the fortress.
35 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;
But when he was on the stairs, it happened that he was borne up by the soldiers, because of the press of the crowd.
36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!
For a multitude of the people followed, crying, Away with him!
37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
And when he was just ready to be carried into the fortress, Paul said to the military tribune, May I be permitted to speak a word to thee? And he said, Dost thou know Greek?
38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
Art not thou certainly that Egyptian who some time since raised a sedition, and led out into the desert four thousand cutthroats?
39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
But Paul replied, I am indeed a Jew, a man of Tarsus, of Cilicia, a citizen of no contemptible city: and, I entreat thee, permit me to speak to the people.
So having his permission, Paul standing on the stairs, waved his hand to the people. And profound silence being obtained, he spake to them in the Hebrew tongue, saying,
