Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
Biyoko bu bimanisa, Polo wutumisa minlonguki, wuba kindisa, wubavana mboti bosi wuyenda ku Maseduani.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
Wusabuka bizunga bina, wukindisa mikhuikizi mu malongi mawombo, bosi wuyenda ku Ngelese.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
Zingonda zitatu kakadila kuna. Thangu Polo kabaka lukanu lu kuendila ku Sili mu masuwa, Bayuda banyendila manenga, diawu kabakila lukanu luvutukila mu nzila yi Maseduani.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
Batu baba bayenda yandi nzila yimosi: Sopatele muisi Belemuana Pilusi, Asitaleke ayi Sekundusi basi Tesalonika, Ngayusi muisi Delebe; Timote, Titsike ayi Tolofime basi Azi.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
Bawu batuama ku ntuala, batuvingidila ku Tolowasi.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
Nyengo wu mampa momo ka mafunanga ko bu wuvioka, tukuma mu masuwaku Filipi. Bilumbu bitanu tusabukila nlangu bosi tuyiza babata ku Tolowasi; bilumbu bisambanu tuzingila kuna.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
Mu lumbu kitheti kilanda lumbu ki saba, tukutakana mu diambu di bukunamapha. Polo wulonga batu bobo bakutakana vana. Sumbu kaba mayindu ma kuenda mu lumbu kilanda, diawu kalongila nate mu midi miphipa.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
Minda miwombo miba muna vinga kioki tukutikinina kuna banga.
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
Ditoko dimosi, dizina diandi Ewutiku wukadila va nela, sumbu Polo kalongila ngolo, meso ma tulu mambuila, wusangumuka bua ku ntototona ku yilu banga kintatu. Mu thangu bannanguna, bammona wufua.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Polo bu kakuluka, wufukama, wunsimba mu mioko miandi; wutuba: —Bikanu kueno mona boma, widi kuandi moyo!
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Wukuma diaka ku yilu banga; wubukuna dipha wudia. Wubuela longadiaka nate mu nsuka, bosi, wuyenda.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
Banata muana ditoko wumoyo ayi bawu boso bakindusu buwombo.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
Beto bu tutuama ku ntuala, tukuma mu masuwa momo matunata ku Asosi; kuna tufueti vitudila Polo, buawu bobo bubela luzolo luandi. Bila wubaka lukanu lukuendila kuna dimalu.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
Bu kayiza kutubata, bosi tukuma mu masuwa, tuyenda ku Mitilene.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
Mu lumbu kilanda tubotuka kuna, tuyenda tula ku ndambu Kio. Mu lumbu kinzole, tutula ku Samosi. Lumbu kimvimba ki buela vioka bosi tutula ku Milete.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
Bila Polo wumanga kuandi telama ku Efeso mu diambu wumanga viokisa thangu ku Azi; bila wuzola tula ku Yelusalemi enati baka bubela mu lumbu ki nyengo wu Pantekoti.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
Buna tutula ku Milete, Polo wufidisa thumu kuidi bakulutu ba dibundu di Efeso muingi biza ndengana.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
Buna batula, ku kaba, wuba kamba: —Beno luzebi mboti buevi ndivuandidi yeno tona lumbu kitheti kiokinditula ku Azi.
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
Ndisadidi Pfumu mu kukikulula buwombo, mu matsuela mu meso ayi mu zithotolo ziozi ndimona kuidi Bayuda bu baba ku ndekilanga mintambu.
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
Muaki beno luzebi ti ndisia ku lusuekila ko mambu momo madi mfunu kuidi beno. Ndilulonga va nyalu-nguba ayi mu zinzo zieno.
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
Ndikamba kadika thangu Bayuda ayi basi Ngelese ti babalula mavanga ayi bawilukila Yesu, Pfumu eto.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
Buabu ndiedi ku Yelusalemi. Buawu bobo bulembo thuminapheve Yinlongo, vayi ndisi zaba ko mambu mbi ndikuenda buani kuna.
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
Vayi nzebi ti pheve Yinlongo yiba ku ndubulanga mu kadikadivula ti nloko ayi ziphasi bikuphingila.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
Vayi minu ndembo moni luzingu luama luidi kima kiphamba. Vayi ndilembo tombi mu tula ku tsuka yi thinu yi ndilembo zawula ayi manisa kisalu kioki Pfumu kaphana kioki kisamuna Nsamu Wumboti wu nlemvo wu Nzambi.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Buabu nzebi bumboti ti lulendi buela kumbona ko beno boso bobondilongidi Nsamu wumboti wu Kipfumu ki Nzambi.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Diawu ndilu kambidi buabu ti: kadi bila ndisi ko mu menga ma batu boso.
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
Bila ndisi manga ku lukamba ko makani moso ma Nzambi.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Lukikeba bumboti ayi lukeba bumboti nkangu wu mamemi moso momopheve Yinlongo kalubiekila minsungi. Lukebanga bumboti Dibundu di Nzambidiodi kakudila mu menga mandi.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
Nzebi kuama ti minu kuenda, memvu ma tsisi mela kota va khatitsikꞌeno, malendi mona ko nkangu kiadi.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Batu bankaka bela totukila mu beno, bela telama mu longa mambu ma luvunu mu diambu di tuta minlonguki kuidi bawu.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Diawu luzibula meso! Lutebuka moyo ti, mu mimvu mintatu, builu ayi muini, ndibedi lubulanga kadika mutu ayi matsuela mama mu meso.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Buabu ndieka lutambika mu mioko mi Nzambi ayi mu mambu mandi manlemvo andi, mawu mabeki lulendo lu kulukindisila ayi lu kuluvanina kiuka va kimosi ayi banlongo boso.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
Ndisia tomba phalata ko, nolo, voti minledi mi mutu ko.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Beno veka luzebi ti mioko miama misala kisalu mu diambundibaka bima biobi ndiba tsatu ayi biobi bi bobo baba yama.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
Ndilumonisa mu mambu moso, mu salanga phila yoyi; buawu tufueti sadisila batu balebakana ayi buawu tulenda tebukila mambu matuba Pfumu Yesu ti: “Khini yidi mu vana yiviokidi yoyi yidi mu tambula!”
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
Polo bu kamanisa yoluka, wufukama va kimosi ayi bawu boso ayi wusambila.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
Baboso badila, bosi bambumbakana bu bamfifa besi.
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Bamona kiadi kiwombo bu bawa ti balendi buela kummona ko. Bosi bayenda kumvekisa nate ku masuwa.
