Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
Кынд а ынчетат зарва, Павел а кемат пе ученичь ши, дупэ че ле-а дат сфатурь, шь-а луат зиуа бунэ де ла ей ши а плекат ын Мачедония.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
А стрэбэтут цинутул ачеста ши а дат ученичилор о мулциме де сфатурь. Апой а венит ын Гречия,
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
унде а рэмас трей лунь. Ера гата сэ плече ку корабия ын Сирия, дар иудеий й-ау ынтинс курсе. Атунч с-а хотэрыт сэ се ынтоаркэ прин Мачедония.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
Авя ка товарэшь пынэ ын Асия пе: Сопатер дин Берея, фиул луй Пир, Аристарх ши Секунд дин Тесалоник, Гаюс дин Дербе, Тимотей, прекум ши Тихик ши Трофим, каре ерау дин Асия.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
Ачештя ау луат-о ынаинте ши не-ау аштептат ла Троа.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
Яр ной, дупэ зилеле Празникулуй Азимелор, ам плекат ку корабия дин Филипь ши, ын чинч зиле, ам ажунс ла ей ын Троа, унде ам стат шапте зиле.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
Ын зиуа динтый а сэптэмыний, ерам адунаць лаолалтэ ка сэ фрынӂем пыня. Павел, каре требуя сэ плече а доуа зи, ворбя ученичилор ши шь-а лунӂит ворбиря пынэ ла мезул нопций.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
Ын одая де сус, унде ерам адунаць, ерау мулте луминь.
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
Ши ун тынэр, нумит Еутих, каре шедя пе ферястрэ, а адормит де-а бинеля ын тимпул лунӂий ворбирь а луй Павел; бируит де сомн, а кэзут дин катул ал трейля ши а фост ридикат морт.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Дар Павел с-а коборыт, с-а репезит спре ел, л-а луат ын браце ши а зис: „Ну вэ тулбураць, кэч суфлетул луй есте ын ел.”
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Дупэ че с-а суит ярэшь, а фрынт пыня, а чинат ши а май ворбит мултэ време пынэ ла зиуэ. Апой а плекат.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
Флэкэул а фост адус виу, ши лукрул ачеста а фост причина уней марь мынгыерь.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
Ной ам венит ынаинтя луй Павел ла корабие ши ам плекат ку корабия ла Асос, унде не ынвоисерэм сэ не ынтылним дин ноу, пентру кэ ел требуя сэ факэ друмул пе жос.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
Кынд с-а ынтылнит ку ной ын Асос, л-ам луат ын корабие ши не-ам дус ла Митилене.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
Де аич ам мерс пе маре ши а доуа зи ам ажунс ын фаца инсулей Киос. Ын зиуа урмэтоаре, де абя ам атинс Самос, не-ам оприт ын Трогилион ши а доуа зи ам венит ла Милет.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
Павел се хотэрысе сэ трякэ пе лынгэ Ефес, фэрэ сэ се опряскэ аич, ка сэ ну пярдэ время ын Асия, кэч се грэбя ка, дакэ-й ва фи ку путинцэ, сэ фие ын Иерусалим де Зиуа Чинчзечимий.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
Ынсэ дин Милет, Павел а тримис ла Ефес ши а кемат пе презбитерий Бисеричий.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
Кынд ау венит ла ел, ле-а зис: „Штиць кум м-ам пуртат ку вой ын тоатэ время, дин зиуа динтый ын каре ам пус пичорул пе пэмынтул Асией.
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
Ам служит Домнулуй ку тоатэ смерения, ку мулте лакримь ши ын мижлокул ынчеркэрилор пе каре ми ле ридикау унелтириле иудеилор.
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
Штиць кэ н-ам аскунс нимик дин че вэ ера де фолос ши ну м-ам темут сэ вэ проповэдуеск ши сэ вэ ынвэц ынаинтя нородулуй ши ын касе
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
ши сэ вестеск иудеилор ши гречилор покэинца фацэ де Думнезеу ши крединца ын Домнул ностру Исус Христос.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
Ши акум, ятэ кэ, ымпинс де духул, мэ дук ла Иерусалим, фэрэ сэ штиу че ми се ва ынтымпла аколо.
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
Нумай Духул Сфынт мэ ынштиинцязэ дин четате ын четате кэ мэ аштяптэ ланцурь ши неказурь.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
Дар еу ну цин нумайдекыт ла вяца мя, ка ши кум мь-ар фи скумпэ, чи вряу нумай сэ-мь сфыршеск ку букурие каля ши служба пе каре ам примит-о де ла Домнул Исус, ка сэ вестеск Евангелия харулуй луй Думнезеу.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Ши акум, штиу кэ ну-мь вець май ведя фаца, вой тоць ачея ын мижлокул кэрора ам умблат проповэдуинд Ымпэрэция луй Думнезеу.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Де ачея вэ мэртурисеск астэзь кэ сунт курат де сынӂеле тутурор.
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
Кэч ну м-ам ферит сэ вэ вестеск тот планул луй Думнезеу.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Луаць сяма дар ла вой ыншивэ ши ла тоатэ турма песте каре в-а пус Духул Сфынт епископь, ка сэ пэсториць Бисерика Домнулуй, пе каре а кыштигат-о ку ынсушь сынӂеле Сэу.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
Штиу бине кэ, дупэ плекаря мя, се вор выры ынтре вой лупь рэпиторь, каре ну вор круца турма,
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
ши се вор скула дин мижлокул востру оамень каре вор ынвэца лукрурь стрикэчоасе, ка сэ трагэ пе ученичь де партя лор.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Де ачея вегяць ши адучеци-вэ аминте кэ, тимп де трей ань, зи ши ноапте, н-ам ынчетат сэ сфэтуеск ку лакримь пе фиекаре дин вой.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Ши акум, фрацилор, вэ ынкрединцез ын мына луй Думнезеу ши а Кувынтулуй харулуй Сэу, каре вэ поате зиди суфлетеште ши вэ поате да моштениря ымпреунэ ку тоць чей сфинциць.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
Н-ам рывнит нич ла арӂинтул, нич ла аурул, нич ла хайнеле куйва.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Сингурь штиць кэ мыниле ачестя ау лукрат пентру требуинцеле меле ши але челор че ерау ку мине.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
Ын тоате привинцеле в-ам дат о пилдэ ши в-ам арэтат кэ, лукрынд астфел, требуе сэ ажутаць пе чей слабь ши сэ вэ адучець аминте де кувинтеле Домнулуй Исус, каре Ынсушь а зис: ‘Есте май фериче сэ дай декыт сэ примешть.’”
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
Дупэ че а ворбит астфел, а ынӂенункят ши с-а ругат ымпреунэ ку ей тоць.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
Ши ау избукнит ку тоций ын лакримь, ау кэзут пе грумазул луй Павел ши л-ау сэрутат.
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Кэч ерау ынтристаць май алес де ворба пе каре ле-о спусесе ел, кэ ну-й вор май ведя фаца. Ши л-ау петрекут пынэ ла корабие.
