Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
After the uproar had ceased, Paul sent for the disciples, took leave of them, and departed to go into Macedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
When he had gone through those parts and had encouraged them with many words, he came into Greece.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
When he had spent three months there, and a plot was made against him by Jews as he was about to set sail for Syria, he determined to return through Macedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
These accompanied him as far as Asia: Sopater of Beroea, Aristarchus and Secundus of the Thessalonians, Gaius of Derbe, Timothy, and Tychicus and Trophimus of Asia.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
But these had gone ahead, and were waiting for us at Troas.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
We sailed away from Philippi after the days of Unleavened Bread, and came to them at Troas in five days, where we stayed seven days.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
On the first day of the week, when the disciples were gathered together to break bread, Paul talked with them, intending to depart on the next day; and continued his speech until midnight.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
There were many lights in the upper room where we were gathered together.
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
A certain young man named Eutychus sat in the window, weighed down with deep sleep. As Paul spoke still longer, being weighed down by his sleep, he fell down from the third floor and was taken up dead.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Paul went down and fell upon him, and embracing him said, “Don’t be troubled, for his life is in him.”
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
When he had gone up, had broken bread and eaten, and had talked with them a long while, even until break of day, he departed.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
They brought the boy in alive, and were greatly comforted.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
But we, going ahead to the ship, set sail for Assos, intending to take Paul aboard there; for he had so arranged, intending himself to go by land.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
When he met us at Assos, we took him aboard and came to Mitylene.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
Sailing from there, we came the following day opposite Chios. The next day we touched at Samos and stayed at Trogyllium, and the day after we came to Miletus.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
For Paul had determined to sail past Ephesus, that he might not have to spend time in Asia; for he was hastening, if it were possible for him, to be in Jerusalem on the day of Pentecost.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
From Miletus he sent to Ephesus and called to himself the elders of the assembly.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
When they had come to him, he said to them, “You yourselves know, from the first day that I set foot in Asia, how I was with you all the time,
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
serving the Lord with all humility, with many tears, and with trials which happened to me by the plots of the Jews;
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
how I didn’t shrink from declaring to you anything that was profitable, teaching you publicly and from house to house,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
testifying both to Jews and to Greeks repentance towards God and faith towards our Lord Jesus.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
Now, behold, I go bound by the Spirit to Jerusalem, not knowing what will happen to me there;
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
except that the Holy Spirit testifies in every city, saying that bonds and afflictions wait for me.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
But these things don’t count; nor do I hold my life dear to myself, so that I may finish my race with joy, and the ministry which I received from the Lord Jesus, to fully testify to the Good News of the grace of God.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
“Now, behold, I know that you all, amongst whom I went about preaching God’s Kingdom, will see my face no more.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Therefore I testify to you today that I am clean from the blood of all men,
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
for I didn’t shrink from declaring to you the whole counsel of God.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Take heed, therefore, to yourselves and to all the flock, in which the Holy Spirit has made you overseers, to shepherd the assembly of the Lord and God which he purchased with his own blood.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
For I know that after my departure, vicious wolves will enter in amongst you, not sparing the flock.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Men will arise from amongst your own selves, speaking perverse things, to draw away the disciples after them.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Therefore watch, remembering that for a period of three years I didn’t cease to admonish everyone night and day with tears.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Now, brothers, I entrust you to God and to the word of his grace, which is able to build up and to give you the inheritance amongst all those who are sanctified.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
I coveted no one’s silver, gold, or clothing.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
You yourselves know that these hands served my necessities, and those who were with me.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
In all things I gave you an example, that so labouring you ought to help the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, ‘It is more blessed to give than to receive.’”
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
When he had spoken these things, he knelt down and prayed with them all.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
They all wept freely, and fell on Paul’s neck and kissed him,
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
sorrowing most of all because of the word which he had spoken, that they should see his face no more. Then they accompanied him to the ship.
