Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
After the rage was ceased Paul called the disciples vnto him and toke his leave of them and departed for to goo into Macedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
And when he had gone over those parties and geven them large exhortacions he came into Grece
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
and there abode. iii. monethes. And when the Iewes layde wayte for him as he was about to sayle into Syria he purposed to returne thorowe Macedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
Ther acompanied him into Asia Sopater of Berrea and of Thessalonia Aristarcus and Secundus and Gayus of Derba and Timotheus: and out of Asia Tychicus and Trophimos.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
These went before and taryed vs at Troas.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
And we sayled awaye fro Philippos after the ester holydayes and came vnto them to Troas in five dayes where we abode seven dayes.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
And on the morowe after the saboth daye the disciples came to geder for to breake breed and Paul preached vnto them (redy to departe on the morowe) and cotinued the preachynge vnto mydnyght.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
And there were many lyghtes in the chamber where thy were gaddered to geder
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
and there sate in a wyndowe a certayne yonge man named Eutichos fallen into a depe slepe. And as Paul declared he was the moare overcome with slepe and fell doune from the thyrde lofte and was taken vp deed.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Paul went doune and fell on him and embrased him and sayde: make nothinge ado for his lyfe is in him.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
When he was come vp agayne he brake breed and tasted and comened a longe whyle even tyll the mornynge and so departed.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
And they brought the youge man a lyve and were not alytell comforted.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
And we went a fore to shippe and lowsed vnto Asson there to receave Paul. For so had he apoynted and wolde him selfe goo a fote.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
When he was come to vs vnto Asson we toke him in and came to Mytelenes.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
And we sayled thence and came the nexte daye over agaynst Chios. And the nexte daye we aryved at Samos and taryed at Trogilion. The nexte daye we came to Myleton:
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
for Paul had determined to leave Ephesus as they sayled because he wolde not spende ye tyme in Asia. For he hasted to be (yf he coulde possible) at Ierusalem at the daye of pentecoste.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
Wherfore from Myleton he sent to Ephesus and called the elders of the cogregacion.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
And when they were come to him he sayde vnto the: Ye knowe fro the fyrst daye yt I came vnto Asia after what maner I have bene wt you at all ceasons
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
servynge the lorde with all humblenes of mynde and with many teares and temptacions which happened vnto me by the layinges awayte of the Ieues
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
and how I kept backe no thinge that was profitable: but that I have shewed you and taught you openly and at home in youre houses
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
witnessinge bothe to the Iewes and also to the Grekes the repentaunce toward God and faith towarde oure Lorde Iesu.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
And now beholde I goo bounde in the sprete vnto Ierusalem and knowe not what shall come on me there
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
but that the holy goost witnesseth in every cite sayinge: yt bondes and trouble abyde me.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
But none of tho thinges move me: nether is my lyfe dere vnto my selfe that I myght fulfill my course wt ioye and the ministracio which I have receaved of ye Lorde Iesu to testify the gospell of ye grace of god.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
And now beholde I am sure yt hence forth ye all (thorow who I have gone preachinge ye kyngdome of God) shall se my face no moore.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Wherfore I take you to recorde this same daye that I am pure fro the bloude of all me.
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
For I have kepte nothinge backe: but have shewed you all the counsell of God.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Take hede therfore vnto youre selves and to all the flocke wherof the holy goost hath made you oversears to rule the congregacion of God which he hath purchased with his bloud.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
For I am sure of this that after my departynge shall greveous wolves entre in amonge you which will not spare the flocke.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Moreover of youre awne selves shall men aryse speakinge perverse thinges to drawe disciples after the.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Therfore awake and remember that by the space of. iii. yeares I ceased not to warne every one of you both nyght and daye with teares.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
And now brethren I comende you to God and to the worde of his grace which is able to bylde further and to geve you an inheritaunce amoge all them which are sanctified.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
I have desyred no mas silver golde or vesture.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Ye knowe well yt these hondes have ministred vnto my necessities and to them that were wt me.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
I have shewed you all thinges how that so laborynge ye ought to receave the weake and to remember the wordes of the Lorde Iesu howe that he sayde: It is more blessed to geve then to receave.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
When he had thus spoken he kneled doune and prayed with them all.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
And they wept all aboundantly and fell on Pauls necke and kissed him
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
sorowinge most of all for the wordes which he spake that they shuld se his face no moore. And they acompanyed him vnto the shyppe.
