Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
And after the tumult had ceased, Paul called to him the disciples, and having embraced them departed to go into Macedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
And when he had gone through those regions, and had given them much exhortation, he came into Greece.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
And when he had stayed three months, a plot having been laid for him by the Jews as he was about to sail for Syria, he resolved to return through Macedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
And there accompanied him as far as Asia, Sopater, son of Pyrrhus, a Beroean; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus, and Gaius of Derbe, and Timothy; and of Asia, Tychicus and Trophimus.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
These having gone forward waited for us at Troas.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
But we set sail from Philippi, after the days of unleavened bread, and came to them at Troas in five days, where we abode seven days.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
And on the first day of the week, when we had assembled to break bread, Paul discoursed to them, being about to depart on the morrow, and continued the discourse until midnight.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
And there were many lamps in the upper room where we had assembled.
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
And there sat on the window a certain young man named Eutychus, having fallen into a deep sleep; and as Paul was discoursing at great length, he sank down with sleep, and fell from thee third story, and was taken up dead.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
But Paul went down and fell on him, and having embraced him, said, Make no lamentations; for his life is in him.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
And having gone up again, and broken the bread and eaten, he talked a long while even till break of day, and so departed.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
And they brought the young man alive, and were not a little comforted.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
We however, going forward to the ship, put to sea for Assos, intending to take in Paul from that place; for so he had appointed, intending himself to go on foot.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
And when he met us at Assos, we took him on board, and came to Mitylene;
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
and sailing thence, we came the following day over against Chios. And the next day we arrived at Samos; and having tarried at Trogyllium, we came the next day to Miletus.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
For Paul had determined to sail past Ephesus, that he might not be detained in Asia; for he was hastening, if it were possible for him, to be at Jerusalem on the day of Pentecost.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
And from Miletus he sent to Ephesus, and called the elders of the church.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
And when they had come to him, he said to them: Ye yourselves know, from the first day that I came into Asia, after what manner I have been with you the whole time,
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
serving the Lord with all humility, and with tears, and trials which befell me by the plots of the Jews;
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
how I kept back nothing that was profitable, but have made it known to you, and have taught you publicly, and from house to house;
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
testifying to both Jews and Greeks repentance toward God, and faith in our Lord Jesus.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
And now behold, I go, bound in my spirit, to Jerusalem, not knowing the things that will befall me there;
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
save that the Holy Spirit witnesseth to me in every city, saying that bonds and afflictions await me.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
But I count life of no value to me, so that I may finish my course, and the ministry which I received from the Lord Jesus, to testify the glad tidings of the grace of God.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
And now, behold, I know that ye all, among whom I went about preaching the kingdom, will see my face no more.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Wherefore I testify to you this day, that I am pure from the blood of all men;
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
for I have not shunned to declare to you the whole counsel of God.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Take heed therefore to yourselves, and to all the flock over which the Holy Spirit made you overseers, to feed the church of the Lord, which he purchased with his own blood.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
For I know this, that after my departure grievous wolves will enter in among you, not sparing the flock.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
And from among yourselves will men arise speaking perverse things, to draw away the disciples after them.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Therefore be watchful, and remember that for the space of three years, night and day, I ceased not to warn every one with tears.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
And now I commend you to God, and to the word of his grace, who is able to build you up, and to give you an inheritance among all the sanctified.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
I have coveted no man's silver, or gold, or apparel.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Ye yourselves know, that these hands ministered to my necessities, and to those that were with me.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
In all ways I showed you that so laboring ye ought to support the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, It is more blessed to give than to receive.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
And having thus spoken, he kneeled down, and prayed with them all.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
And they all wept sorely, and fell on Paul's neck, and kissed him;
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
sorrowing most of all for the word which he had spoken, that they were to see his face no more. And they accompanied him to the ship.
