Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
After the uproar had ceased, Paul sent for the disciples and, after embracing them, bade them farewell, and started for Macedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
And when he had passed through those districts and encouraged the disciples in many addresses, he came into Greece where he spent three months.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
Just as he was about to set sail for Syria, the Jews laid a plot against him, and he determined to return through Macedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
There accompanied him as far as Asia, Sopater of Berea, the son of Pyrrhus; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timothy; and the Asians, Tychicus and Trophimus.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
Now these had gone on, and were awaiting us at Troas;
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
but we ourselves set sail from Philippi, after the days of unleavened bread, and joined them five days later at Troas. There we remained for a week.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
On the first day of the week we met for the breaking of bread, and Paul, who was going away the next morning, began preaching to them, and prolonged his discourse until midnight.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
Now there were many lamps in the upper room where we were assembled,
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
and a young man named Eutychus was sitting in a window, overborne by deep sleep, while Paul continued to preach at length. Overcome at last by sleep, he fell down from the third story, and was taken up dead.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Then Paul went down, threw himself upon him, and embracing him, said. "Do not lament; his life is still in him."
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Then he went upstairs again, broke bread and took some food, and after talking with them a long time, even until daybreak, he left them.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
They had taken the lad home alive, and were not a little comforted.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
The rest of us going before to the ship, set sail for Assos, intending to take Paul on board there; for so he had appointed, because he intended to go by land.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
And when he met us at Assos, we took him in, and came to Mitylene.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
We sailed from thence, and arrived next day off Chios; and the day after we touched at Samos; and the following day we came to Mitylene.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
For Paul had determined to sail past Ephesus, so as not to spend time in Asia, for he was hurrying to get to Jerusalem, if it were possible, by the day of Pentecost.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
From Miletus he sent to Ephesus for the elders of the church to come to him;
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
and when they arrived, he said to them. "You yourselves know quite well, how I lived among you, from the first day that I set foot in Asia,
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
"serving the Lord with all lowliness of mind, and with tears, and amid trials that befell me through the plots of the Jews.
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
"You know that I never shrank from declaring to you anything that was profitable, nor from teaching you publicity and in your homes,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
testifying both to Jews and Greeks repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus Christ.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
And now I am going to Jerusalem, bound in the Spirit, not knowing what will befall me there,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
except that in city after city the Holy Spirit is warning me that bonds and afflictions are awaiting me.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
But I hold not my life of any account, as dear unto myself, if only I may run my race, and accomplish the ministry which I received from the Lord Jesus, to attest the gospel of the grace of God.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
And now I know that not one of you among whom I went about preaching the kingdom, will ever see my face again.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
So I testify to you this day that I am clear from the blood of all men;
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
I never shrank from telling you the whole counsel of God.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Take heed to yourselves and to all the flock of which the Holy Spirit has appointed you overseers, and be shepherds of the church of God which he has purchased with his own blood.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
I know that after my departure fierce wolves will come among you, and they will not spare the flock;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
and that from among your own number, men will arise, perverting the truth, to draw away the disciples after them.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
So be on guard; and remember that for three years I ceased not to admonish you all, night and day, even with tears.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
"And now I commend you to God and to the word of his grace. He is able to build you up, and to give you your inheritance among all those who are consecrated.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
"No man’s silver or gold of clothing did I ever covet.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
"You yourselves know how these hands of mine provided for my needs, and those of my companions.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
"In all things I have set you an example, how that so toiling, you ought to help the weak and to remember the words of the Lord Jesus, how he himself said, "It is more blessed to give than to receive."
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
When he had so said, Paul kneeled down, and prayed with them.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
And they all began, with loud lamentations, to throw their arms about his neck, and to kiss him lovingly, again and again,
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
sorrowing most of all for the words that he had spoken, that after that day they should look upon his face no more. And they began to escort him to the ship.
