Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
Now, after the tumult was ceased, Paul, calling the disciples to him: and embracing them, departed to go into Macedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
And going through those parts, and having exhorted them with much discourse, he came into Greece.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
And when he had continued there three months, as an ambush was laid for him by the Jews, when he was about to embark for Syria, he thought it advisable to return by Macedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
And Sopater, the Berean, accompanied him as far as Asia; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius, of Derbe, and Timothy: and of the Asiatics, Tychicus and Trophimus.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
These, going before, staid for us at Troas.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
And we set sail from Philippi, after the days of unleavened bread, and came to them at Troas in five days, where we continued seven days.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
And on the first day of the week, when the disciples met together to break bread, Paul, being about to depart on the morrow, discoursed to them, and continued his speech until midnight.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
And there were many lamps in the upper room, in which we were assembled;
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
and a certain young man, whose name was Eutychus, sitting in a window, fell into a profound sleep: and as Paul continued his discourse a long time, he was so overpowered with sleep that he fell down from the third story, and was taken up dead.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
And Paul went down, and fell upon him, and taking him in his arms, said, Do not make any disturbance, for his life is in him.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
And going up again, and having broken bread, and eaten, he conversed a considerable time, even till break of day, and so departed.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
And they brought the youth alive, and were not a little comforted.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
But we went before into the ship, and sailed to Assos, where we are to take up Paul, for so he had appointed, choosing himself to go on foot.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
And as soon as he joined us at Assos, we took him in, and came to Mitylene,
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
And sailing thence, we came the next day over against Chios; and the day following, we touched at Samos, and having staid at Trogyllium, we came the day after to Miletus.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
For Paul had determined to sail by Ephesus, that he might not spend any time in Asia; for he earnestly endeavored, if it were possible for him, to be at Jerusalem on the day of Pentecost.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
But, sending to Ephesus, from Miletus, he called thither the elders of the congregation.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
And when they were come to him, he said to them, You know how I have been conversant among you all the time, from the first day in which I entered into Asia,
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
serving the Lord, with all humility, and with tears, and trials which befell me by the ambushes of the Jews:
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
and how I have suppressed nothing that was advantageous, not neglecting to announce to you, and to teach you publicly and privately;
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
testifying both to the Jews and Greeks, reformation with respect to God, and faith with respect to our Lord Jesus Christ.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
And now, behold, I am going to Jerusalem, bound by the Spirit, not knowing the things that shall befall me there:
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
except that the Holy Spirit testifies in every city, saying that bonds and afflictions await me.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
But I make no account of any of these things, nor do I regard even life itself; so that I may but joyfully finish my course, and the ministry which I have received of the Lord Jesus, even to testify the good news of the favor of God.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
And now, behold, I know that you all, with whom I have conversed, proclaiming the kingdom of God, shall not see my face any more.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Wherefore, I testify to you this day, that I am clear from the blood of all men.
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
For I have not declined to declare to you all the counsel of God.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Therefore, take heed to yourselves, and to the whole flock over which the Holy Spirit has constituted you overseers; to feed the congregation of the Lord, which he has redeemed with his own blood.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
For I know this, that after my departure, grievous wolves will enter in among you, having no mercy on the flock.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Yes, from among your own selves men shall arise, speaking perverse things, to draw away disciples after them.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Watch, therefore, remembering that for the space of three years, I ceased not to warn every one, night and day, with tears.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
And now, brethren, I recommend you to God, and to the word of his favor, who is able to edify you, and to give you an inheritance among all that are sanctified.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
I have coveted no man's silver, or gold, or apparel.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Yes, you yourselves know, that these hands ministered to my necessities, and to those that were with me.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
I have showed you all things; how, that thus laboring, you ought to assist the infirm, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, It is much happier to give than to receive.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
And having said these things, he kneeled down and prayed with them all.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
And there was great lamentation among them all: and falling upon Paul's neck, they kissed him;
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
especially grieving for that word which he spoke, that they should see his face no more. And they conducted him to the ship.
