< Деяния 20 >
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
Nowe after the tumult was appeased, Paul called the disciples vnto him, and embraced them, and departed to goe into Macedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
And when hee had gone through those parts, and had exhorted them with many words, he came into Grecia.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
And hauing taried there three moneths, because the Iewes layde waite for him, as hee was about to saile into Syria, hee purposed to returne through Macedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
And there accompanied him into Asia, Sopater of Berea, and of them of Thessalonica, Aristarchus, and Secundus, and Gaius of Derbe, and Timotheus, and of them of Asia, Tychicus, and Trophimus.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
These went before, and taried vs at Troas.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
And we sailed forth from Philippi, after the dayes of vnleauened bread, and came vnto them to Troas in fiue dayes, where we abode seuen dayes.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
And the first day of the weeke, the disciples being come together to breake bread, Paul preached vnto them, ready to depart on the morrow, and continued the preaching vnto midnight.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
And there were many lightes in an vpper chamber, where they were gathered together.
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
And there sate in a windowe a certaine yong man, named Eutychus, fallen into a dead sleepe: and as Paul was long preaching, hee ouercome with sleepe, fell downe from the thirde loft, and was taken vp dead.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
But Paul went downe, and layde himselfe vpon him, and embraced him, saying, Trouble not your selues: for his life is in him.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Then when Paul was come vp againe, and had broken bread, and eaten, hauing spoken a long while till the dawning of the day, hee so departed.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
And they brought the boye aliue, and they were not a litle comforted.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
Then we went before to shippe, and sailed vnto the citie Assos, that wee might receiue Paul there: for so had hee appointed, and would himselfe goe afoote.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
Now when he was come vnto vs to Assos, and we had receiued him, we came to Mitylenes.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
And wee sailed thence, and came the next day ouer against Chios, and the next day we arriued at Samos, and tarried at Trogyllium: the next day we came to Miletum.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
For Paul had determined to saile by Ephesus, because hee woulde not spend the time in Asia: for he hasted to be, if hee could possible, at Hierusalem, at the day of Pentecost.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
Wherefore from Miletum, hee sent to Ephesus, and called the Elders of the Church.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
Who when they were come to him, hee said vnto them, Ye know from the first day that I came into Asia, after what maner I haue bene with you at all seasons,
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
Seruing the Lord with all modestie, and with many teares, and tentations, which came vnto me by the layings awaite of the Iewes,
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
And how I kept backe nothing that was profitable, but haue shewed you, and taught you openly and throughout euery house,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
Witnessing both to the Iewes, and to the Grecians the repentance towarde God, and faith toward our Lord Iesus Christ.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
And nowe beholde, I goe bound in the Spirit vnto Hierusalem, and know not what things shall come vnto me there,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
Saue that ye holy Ghost witnesseth in euery citie, saying, that bondes and afflictions abide me.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
But I passe not at all, neither is my life deare vnto my selfe, so that I may fulfill my course with ioye, and the ministration which I haue receiued of the Lord Iesus, to testifie the Gospell of the grace of God.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
And now behold, I know that henceforth ye all, through whome I haue gone preaching the kingdome of God, shall see my face no more.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Wherefore I take you to recorde this day, that I am pure from the blood of all men.
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
For I haue kept nothing backe, but haue shewed you all the counsell of God.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Take heede therefore vnto your selues, and to all the flocke, whereof the holy Ghost hath made you Ouerseers, to feede the Church of God, which hee hath purchased with that his owne blood.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
For I knowe this, that after my departing shall grieuous wolues enter in among you, not sparing the flocke.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Moreouer of your owne selues shall men arise speaking peruerse thinges, to drawe disciples after them.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Therefore watche, and remember, that by the space of three yeres I ceased not to warne euery one, both night and day with teares.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
And nowe brethren, I commend you to God, and to the worde of his grace, which is able to build further, and to giue you an inheritance, among all them, which are sanctified.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
I haue coueted no mans siluer, nor gold, nor apparell.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Yea, ye knowe, that these handes haue ministred vnto my necessities, and to them that were with me.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
I haue shewed you all things, howe that so labouring, ye ought to support the weake, and to remember the wordes of the Lord Iesus, howe that hee saide, It is a blessed thing to giue, rather then to receiue.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
And when he had thus spoken, he kneeled downe, and prayed with them all.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
Then they wept all abundantly, and fell on Pauls necke, and kissed him,
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Being chiefly sorie for the words which he spake, That they should see his face no more. And they accompanied him vnto the shippe.