Деяния 19
1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
Kubatendahali buti kuti Apolosi nena kwa Korinte, paulusi abahiti kwiulu lyekanda mi abezi kwa Efese, mi nicheza kuwana barutwana bamwi kwateni.
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
Paulusi nichati kubali, “Mubatambuli luhuho lujolola na hamubazumini?” Chibamucho kuti, “Nee, kakwina mane ni chitubazuwi kuamana ni Luhuho Lujolola.”
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
Paulusi abati, “Linu mubakolobezwa muchinzi?” Ni chibati, “Munkolobezo ya Joani,
4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
Linu Paulusi netaba, “Joani abakolobezi chenkolobezo yenswalelo. Abawambili bantu kuti bayelele kuzumina kumuntu yokeza mwisule lyakwe, kokuta kuti, nji kwa Jesu.”
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
Bantu habazuwa bulyo, nibakolobezwa mwizina lya Simwine Jesu.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
Imi linu Paulusi habatula mayanza hewulu, Luhuho Lujolola nichilwabenjila mi nibawamba mundimi zisiyenesiyene mi nibatanikiza zikezite.
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
Kuhindilila bonse ibali bakwame babali kulikana ikumi ni bobele.
8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
Paulusi nenjila mwisinagoge mi nawamba chabundume munako ikwanisa myezi yotatwe. Abaetelele ziambantu ni ku kutolokla bantu kuti bazuwisise kuamana nimubuso we Ireeza.
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
Nihaike majuda kana babakuzuwisisa nikusatwaliza cibatanga ku wambi zivi ni kulyefula Kreste. Paulusi cabasiya nikuzwila habusu nibabazumini. Catanga kuwamba izuba nizuba munzubo yakulutila ya Tyrannus.
10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
Abazwili habusu kuwamba zilimo zobele kuti mane nibantu bekala mwa Asia, Judea ni mwa Greek bazuwe linzwi lye Ireeza.
11 При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
Ireeza aba kupanga zimpangaliko zijolola ca mayanza a Paulusi,
12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
mane ni balwala babali kuhola, Niluhuho lubilala luba kuzwa kubali, Habahinda kataulo ni ka apron hamubili wa Paulusi.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
Kubena Majuda baba likwina mulieto lya kuyabuyenda muzilalo kulola babahindi izina lya Jesu kulisebelisa mubasakila abobene, Baba kukabuiwamba kubantu bana bena luhuho lubilala feela; Cibawamba, “Nimilaela cha Jesu yabali kuwambiwa kwa Paulusi kuti muyende.”
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
Baba tendi izo babali bakwame batenda iyanza ni bobele bana ba mupurita mukulwana wa majuda, wezina lya Sceva.
15 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
Luhuho lubilala lubabetabi, “Nizi Jesu, ni Paulusi; cwale iwe njewe ni?”
16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
Luhuho lubilala lubena kumuntu cilwa mukoma kumubulisa ziho cawila hanzi ni kubakaba. Cibazwa munzubo nibasazabele hamubili ni kuholofala.
17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
Iyo indaba ciyezibahala kubantu bonse, nibahala mwa Judea, mwa Greek, nimwa Efese. Imi baba tiyi ahulu, mane nizina lya Simwine Jesu ciba tanga kulikuteka.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
Imi hape, bantu bonse babazumini kubakela zive nikuzumina kuzintu zibi zibaba pangi.
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
Bonse babali kupangite za mabibo cibaleta invuka zabo imi cizahisiwa mumenso abantu bonse. Haba zibala zonse, inteko yateni ibabi makumi amayanza azikiti zaziemba emba ze silivela.
20 Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
Njikuti linzwi lye Ireeza liba ambalakani munzila ikolete.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
Paulusi hamana musebezi wakwe mwa Efese, cahupula caluhuho lujolola kuti ahite ya Macedonia ni mwa Achaia munzila yakwe yakuya mwa Jelusalema; Cawamba, “Acinazwa munu, niswanela kukabona kwa Roma.”
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
Paulusi catuma batumiwa bakwe bobele baba mutusi, Timothy ni Erastus kwa Macedonia. Kono iye abali kusikala mwa Asia inako.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Mweyo inako cikwabuka cifoyoyo mwa Efese kuamana ni Nzila.
24 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
Demetrius yopanga isilivela ya Diana, Cikwaba ni bisinisi kubantu babeza.
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
Cakopanya babeleki bonse bamusebezi wa kubeza ni kuwamba, “Nfumwangu, wizi kuti mowunu musebezi tupanga masheleni mangi.
26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
Mubwene ni kuzuwa kuti, kanji mwa Efese monke kono ni mwa Asia yonse, Paulusi caba kukuweza niku bawambila. kuti kakwina Ireeza yopangiwa ca mayanza.
27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
Imi kana bukabo bwabo bonke kono niswe zintu zetu kese zisakahale kubantu, mane ni tempele ya mufumahali Diana Ireeza mukando muibule maata. Imi naye mwamaninwe bukando bwakwe mwa Asia ni mwinkanda yonse.”
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
Habazuwa bulyo, bababengi ni kulila, Cibawamba, “Bukando bwina ha Diana yozwa mwa Efese.”
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
Muleneñi onse babalyangani, cibahwei kucibaka cazizanino. Paulusi ni basindikizi bakwe mumusipili wabo, Gaius ni Aristarchus bazwa kwa Macedonia.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
Paulusi abali kusaka kwinjila mukati kenyangela kono batumiwa baba musilelezi.
31 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
Bonse batompeha ba cilalo ca Asia balikani bakwe cibamutumina liñusa kumukumbila kuti sanzi enjili mucibaka ca zizanino.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
Bamwi bantu baba kuhuwana cintu conke, mane inyangela ciba lyangene, Bungi bwabo kana baba kwizi kuti cinzi habakeza bonse bonse.
33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
Majuda cibaleta Alexander habusu bwe nyangela. Alexander abali kulila mumayanza kutolokela inyangela.
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
kono habeza kulemuha kuti Mujuda, bonse cibalila ca linzwi nyonke inhola zobele, “Bukando nji bwa Diana yozwa mwa Efese.”
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
Muñoli we tolopo hawamba ni nyangela, Cawamba, “Inwe bantu ba Efese, njeni yasezi kuti muleneñi wa Efese mwasebeleza mukando Diana ni ciswaniso cibawili hansi kuzwa kwiwulu?
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
Hamubona izi zintu zipangahala, muswanela kutontola niku sahwelela zintu.
37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
Bantu bamwaleta kumulawo kana basa bamwi tempele kapa kuwamba zibi kuamana ni Ireeza wetu.
38 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
Heba, Demetriusi ni mubeleki yobeza kabazuwani, mulao kuwina wiyalukite. Mubasiye bazekisane.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
Kono heba kwina zimwi zilukela kuambolwa, muzilukiswe hande comulao.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
kakuti kwina inkozi kuamana nindaba za pangahala sunu, kakwina intatululo iwambiwe kuamana nei indaba, kese tuwole kuitatulusa.”
41 И като рече това, разпусна събранието.
Hamana kuwamba izo calukulula bantu.
