Деяния 19
1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
And it came to pass, in Apollos being in Corinth, Paul having gone through the upper parts, came to Ephesus, and having found certain disciples,
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
he said to them, “Having believed, did you receive the Holy Spirit?” And they said to him, “But we did not even hear whether there is any Holy Spirit”;
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
and he said to them, “Into what, then, were you immersed?” And they said, “Into John’s immersion.”
4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
And Paul said, “John, indeed, immersed with an immersion of conversion, saying to the people that they should believe in Him who is coming after him—that is, in the Christ—Jesus”;
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
and they, having heard, were immersed into the Name of the Lord Jesus,
6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
and Paul having laid [his] hands on them, the Holy Spirit came on them, they were also speaking with tongues, and prophesying,
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
and all the men were, as it were, twelve.
8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
And having gone into the synagogue, he was speaking boldly for three months, reasoning and persuading the things concerning the Kingdom of God,
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
and when certain were hardened and were disbelieving, speaking evil of The Way before the multitude, having departed from them, he separated the disciples, reasoning every day in the school of a certain Tyrannus.
10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
And this happened for two years so that all those dwelling in Asia heard the word of the Lord Jesus, both Jews and Greeks,
11 При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
also mighty works—not common—God was working through the hands of Paul,
12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
so that even to the ailing were brought from his body handkerchiefs or aprons, and the diseases departed from them; the evil spirits also went forth from them.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
And certain of the wandering exorcist Jews, took on [them] to name over those having the evil spirits the Name of the Lord Jesus, saying, “We adjure you by Jesus, whom Paul preaches”;
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
and there were certain—seven sons of Sceva, a Jew, a chief priest—who are doing this thing;
15 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
and the evil spirit, answering, said, “I know Jesus, and I am acquainted with Paul; and you—who are you?”
16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
And the man, in whom was the evil spirit, leaping on them, and having overcome them, prevailed against them, so that they fled naked and wounded out of that house,
17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
and this became known to all, both Jews and Greeks, who are dwelling at Ephesus, and fear fell on them all, and the Name of the Lord Jesus was being magnified;
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
many also of those who believed were coming, confessing and declaring their acts,
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
and many of those who had practiced the superfluous arts, having brought the scrolls together, were burning [them] before all; and they reckoned together the prices of them, and found [it] fifty thousand pieces of silver,
20 Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
so powerfully was the word of God increasing and prevailing.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
And when these things were fulfilled, Paul purposed in the Spirit, having gone through Macedonia and Achaia, to go on to Jerusalem, saying, “After my being there, it is also necessary for me to see Rome”;
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
and having sent to Macedonia two of those ministering to him—Timotheus and Erastus—he himself stayed a time in Asia.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
And there came, at that time, not a little stir about The Way,
24 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
for a certain one, Demetrius by name, a worker in silver, making silver sanctuaries of Artemis, was bringing to the craftsmen not a little gain,
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
whom, having brought in a crowd together, and those who worked around such things, he said, “Men, you know that by this work we have our wealth;
26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
and you see and hear, that not only at Ephesus, but almost in all Asia, this Paul, having persuaded, turned away a great multitude, saying that they who are made by hands are not gods;
27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
and not only is this department in danger for us of coming into disregard, but also, that of the great goddess Artemis, the temple is to be reckoned for nothing, and also her greatness is about to be brought down, whom all Asia and the world worships.”
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
And having heard, and having become full of wrath, they were crying out, saying, “Great [is] the Artemis of the Ephesians!”
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
And the whole city was filled with confusion; they rushed also with one accord into the theater, having caught Gaius and Aristarchus, Macedonians, Paul’s fellow-travelers.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
And on Paul’s resolving to enter in to the populace, the disciples were not permitting him,
31 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
and also some of the chief men of Asia, being his friends, having sent to him, were pleading [with] him not to venture into the theater himself.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
Some indeed, therefore, were calling out one thing, and some another, for the assembly was confused, and the greater part did not know for what they had come together;
33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
and out of the multitude they put forward Alexander—the Jews thrusting him forward—and Alexander having beckoned with the hand, wished to make defense to the populace,
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
and having known that he is a Jew, one voice came out of all, for about two hours, crying, “Great [is] the Artemis of the Ephesians!”
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
And the public clerk having quieted the multitude, says, “Men, Ephesians, why, who is the man that does not know that the city of the Ephesians is temple-keeper of the great goddess Artemis, and of that which fell down from Zeus?
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
These things, then, being undeniable, it is necessary for you to be quiet, and to do nothing rashly.
37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
For you brought these men, who are neither temple-robbers nor slandering of your goddess;
38 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
if indeed, therefore, Demetrius and the craftsmen with him have a matter with anyone, court [days] are held, and there are proconsuls; let them accuse one another.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
And if you seek after anything concerning other matters, it will be determined in the legal assembly;
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
for we are also in peril of being accused of insurrection in regard to this day, there being no occasion by which we will be able to give an account of this concourse”;
41 И като рече това, разпусна събранието.
and having said these things, he dismissed the assembly.
