Деяния 19
1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
Apawluh Korintuh mlüha a ve k'um üng, Pawluh cun pe k'uma ceh hü päng üng Epheta pha law lü, axüisawe avang a jah hmuh.
2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
Ami veia, “Nami jumei law üng Ngmüimkhya Ngcim nami yahki aw?” a ti. Acunüng, amimi naw, “Ka; Ngmüimkhya Ngcim veki tia pi am ngja khawi u ngü” ami ti.
3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
Ani naw, “Ia Baptican ja nami khan?” a ti. Amimi naw, “Johana Baptican” ami ti.
4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
Pawluh naw, “Johana Baptican cun ami mkhye nglatakia phäh kyaki, ‘Johan naw Isarel khyange üng, ‘Ka hnua law khai cun nami jum vai, “Ani cun Jesuh ni” ti lü a jah mtheh.
5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
Acuna ngthu ami ngjak ja, Bawipa Jesuha ngming üng Baptican khankie.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
Pawluh naw, ami khana a kut mtai se, Ngmüimkhya Ngcim ami khana pha lawki; acunüng, läk akce am ngthu pyen u lü, Mhnama mawng sangkie.
7 И те всички бяха около дванадесет мъже.
Ami vana kpami xaleinghngih lawki he.
8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
Pawluh cun sinakoka k'uma lut lü, khya kthum üng yet lü ngthu pyenki, Pamhnama pea mawng cun khyange jah ngcuhpüi lü jah ksingsaki.
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
Acunsepi, avange cun ami mlung ngcang se, am jum u lü khyangea hmaia Bawipaa Mawnglam ami ksekhanak. Pawluh naw jah cehta lü, jumeikie akcea jah cehpüiki naw, amhnüp tä se Turanah ima jah ngthähpüi lü jah mtheimthangki.
10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
Acukba kum nghngih jah mthei se, Asah hnea vekie naküt Judahe ja Krike naw pi Bawipa ngthu cun ngjakie.
11 При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
Pamhnam naw Pawluh üngkhyüh müncam phyaki jah pawhki.
12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
Acunüng, Pawluha pava ja a jih cum am khyaihki vei ami cehpüi, mnehmnange cun khyük u lü khawyaie pi ngsätkie.
13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
Khawyai ksät hükie Judah avange naw, “Pawluh naw a pyen hü khawia Jesuha ngming am ning jah ksät ve üng” ti u lü, khawyaia venaka khyangea khana, Bawipa Jesuha ngming sumeiki he.
14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
Judah khyang, ktaiyü ngvai säih mat, Sakevaha cakpa khyühe naw acukba pawh hlüki.
15 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
Acuna khawyai naw ami veia, “Jesuh ka ksingki, Pawluh pi ka ksingki, nangmi hin ue ni?” ti lü a jah kthäh.
16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
Khawyaia venak naw, jah jawng law sih lü, ami van jah nängei se, acuna im üngkhyüh, lemkie kyase, ami suisak hawih hüt lü dawngkie.
17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
Epheta vekia Judahe ja Krikea veia, acuna ngthu cun ngthang hüki; acunüng, avan kyüh hü u se, Bawipa Jesuha ngming mhlünmtai lü veki.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
Jumeikie khawhah law hü u lü, ami bilawhe cun khyang ksunga jah phyeh lawki he.
19 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
Ngjo khawhae naw pi, ami caupe jah lawpüi u lü, khyang ksunga ami jah mkhih law; acun üng, a phu täh u se, ngui thawng mhmakip phunakia ami ksing.
20 Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
Ahikba johit am be lü, Bawipaa ngthu cun ngthang hü lü däm law bawk bawki.
21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
Acun käna Pawluh cun, Maketawniha ja Akaijah üng kdung hü lü, Jerusalema cit khaia ngtängki, “Acua ka ceh käna Romah pi ka hmu khai” a ti.
22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
Khüipüiki xawi nghngih, Timoti ja Eratuh cun Maketawniha hnea jah cehsak lü, amät cun Asah hnea ve hüki.
23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Acuna kcün üng Epheta Bawipaa Mawnglama phäh aktäa khuikhanak veki.
24 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
Dematarih ngming naki, nguiksep naw Artimih mhnam nghnumicaa alup sep se, a khyange naw khawhthem khawhah yah nakie.
25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
Ani naw, ami bi tängkia nguiksepe jah ngcunpüi lü, “Ka püie aw, hina khawhthem cun hin mi bilawhnak üng lawki tia mi ksingki,
26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
Tuha Pawluh naw, ‘Khyanga kut am pyang naküt cun mhnama am kya ve’ ti lü, hina Epheta däka am kya, Asah hne naküt üng pi khyang khawha jah ksük se, hmu u lü nami ksingki.
27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
“Acunakyase, mi bi, ngui mi yahnak ami jah hmumsit law däk vaia am ni lü mi thang pi se khai ni, hlüngtaikia Artimih mhnam nghnumicaa Temple pi hmumsit law u se, Asah hne üng khyange naküt, khawmdeka khana khyange naw ami jum khawi hin, ia am mawng law khai ni tia pi kyühei phya ve” a ti.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
Acuna ngthu ami ngjak üng ami mlung so law se, “Ephet mlüha ka Artimih hin hlüngtai kcangki ni” tia, ngpyangkie.
29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
Mlüh avan üng acun ngthang hüki. Kajas ja Aristakhas, Maketawnih khyang xawi Pawluh naw a jah ngkhahpüi cun jah mankie naw, pawi binak ima ami jah cehpüi.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
Pawluh cun khyangea maa cit khaia bü se, jumeikie naw ami mkhyawh.
31 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
Acunüng, acuna hne üngka ngvaie, Pawluha püie naw, a veia khyang tüih u lü, pawi binak ima käh cit khai ami nghuinak.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
Ngbäm lawki he khawhah naw ami ngbäm lawa suilam pi am ksing u, acunakyase, avang ngthu mat pyen lü ngpyang u se, avang ngthu akce am ngpyangkie.
33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
Acunüng, khyang avange naw Aleksanda cun üng mta veki ni ami ti, isetiakyaküng, Judahe naw ani cun maa ami cehsak ni ami ti. Acunüng, Aleksanda naw a kut khyange veia käh khikheh khaiea säng lü, amät sungkhamei khaia ngbüki.
34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
Acunsepi, ani cun Judah khyanga kyaki ti ami ksing üng, naji nghngih hlawk atänga, “Epheta ka Artimih hin hlüngtaiki ni” tia aktäa ngpyangkie.
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
Acunüng, mlüh kcak’yu naw khyange a jah dimsak lü, “Ephet khyange aw, Ephet mlüh cun hlüngtaikia Artimih Temple ngängki ja khankhawa khyüh lung ngcim kya lawki ni a ti.
36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
Acunakyase, u am ngtek khawh u ki. Nami dim vai, amdanga i käh nami pawh vai.
37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
Hin üng nami jah lawpüi xawi hin, Temple phyehkiea am kya ni, nami mhnam pi am ksekha na ni.
38 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
Acunakyase, Dematarih ja a püi nguiksepe naw, nami ngcuh vai am vea kya üng kami ngvaie vekie, junga pi mi cit khaie ami ti.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
Akce mtai vai nami tak üng pi, kcang mkhyah vai mlüha veki khyange am mi ngkhyum khaie ami ti.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
Tungawi thawnhlawkia phäha mi kyühkyawk vai suksaknak vaia veki. Isetiakyaküng hina am kcangkia ngbämnak cun ami jah msuhei ta ihawkba pi am mi pyen thei khai ni.
41 И като рече това, разпусна събранието.
Acun a pyen päng ja ngbäme a jah tüih be.
