Деяния 17
1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.
Now when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where was a synagogue of the Jews:
2 О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
And Paul, as his manner was, went in unto them, and three sabbath days reasoned with them out of the scriptures,
3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.
Opening and alleging, that Christ must essentially have suffered, and risen again from the dead; and that this Jesus, whom I preach unto you, is Christ.
4 и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.
And some of them believed, and consorted with Paul and Silas; and of the devout Greeks a great multitude, and of the chief women not a few.
5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.
But the Jews which believed not, moved with envy, took unto them certain lewd fellows of the baser sort, and gathered a company, and set all the city on an uproar, and assaulted the house of Jason, and sought to bring them out to the people.
6 Но като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;
And when they found them not, they drew Jason and certain brethren unto the rulers of the city, crying, These that have turned the world upside down are come here also;
7 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.
Whom Jason has received: and these all do contrary to the decrees of Caesar, saying that there is another king, one Jesus.
8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
And they troubled the people and the rulers of the city, when they heard these things.
9 Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.
And when they had taken security of Jason, and of the other, they let them go.
10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
And the brethren immediately sent away Paul and Silas by night unto Berea: who coming thither went into the synagogue of the Jews.
11 И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
These were more noble than those in Thessalonica, in that they received the word (logos) with all readiness of mind, and searched the scriptures daily, whether those things were so.
12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.
Therefore many of them believed; also of honourable women which were Greeks, and of men, not a few.
13 Но Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.
But when the Jews of Thessalonica had knowledge that the word (logos) of God was preached of Paul at Berea, they came thither also, and stirred up the people.
14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
And then immediately the brethren sent away Paul to go as it were to the sea: but Silas and Timotheus abode there still.
15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.
And they that conducted Paul brought him unto Athens: and receiving a commandment unto Silas and Timotheus in order to come to him with all speed, they departed.
16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
Now while Paul waited for them at Athens, his spirit (pneuma) was stirred in him, when he saw the city wholly given to idolatry.
17 И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.
Therefore disputed he in the synagogue with the Jews, and with the devout persons, and in the market daily with them that met with him.
18 Тоже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.
Then certain philosophers of the Epicureans, and of the Stoicks, encountered him. And some said, What will this babbler say? other some, He seems to be a proclaimer of strange gods: because he preached unto them Jesus, and the resurrection.
19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
And they took him, and brought him unto Areopagus, saying, May we know what this new doctrine, whereof you speak, is?
20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.
For you bring certain strange things to our ears: we would know therefore what these things mean.
21 (А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).
(For all the Athenians and strangers which were there spent their time in nothing else, but either to tell, or to hear some new thing.)
22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.
Then Paul stood in the midst of Mars' hill, and said, All of you men of Athens, I perceive that in all things all of you are too superstitious.
23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
For as I passed by, and beheld your devotions, I found an altar with this inscription, TO THE UNKNOWN GOD. Whom therefore all of you ignorantly worship, him declare I unto you.
24 Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
God that made the world and all things therein, seeing that he is Lord of heaven and earth, dwells not in temples made with hands;
25 нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;
Neither is worshipped with men's hands, as though he needed any thing, seeing he gives to all life, and breath, and all things;
26 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;
And has made of one blood all nations of men in order to dwell on all the face of the earth, and has determined the times before appointed, and the bounds of their habitation;
27 за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;
That they should seek the Lord, if lest by any means they might feel after him, and find him, though he be not far from every one of us:
28 защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".
For in him we live, and move, and have our being; as certain also of your own poets have said, For we are also his offspring.
29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.
Forasmuch then as we are the offspring of God, we ought not to think that the Godhead is like unto gold, or silver, or stone, graven by are and man's device.
30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
And the times of this ignorance God winked at; but now commands all men every where to repent:
31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.
Because he has appointed a day, in the which he will judge the world in righteousness by that man whom he has ordained; whereof he has given assurance unto all men, in that he has raised him from the dead.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.
And when they heard of the resurrection of the dead, some mocked: and others said, We will hear you again of this matter.
33 И така Павел си излезе измежду тях.
So Paul departed from among them.
34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.
Nevertheless certain men clave unto him, and believed: among the which was Dionysius the Areopagite, and a woman named Damaris, and others with them.
